ВСС трябва да изработи подробен профил с качествата, които ще търси в кандидатите за нов главен прокурор, както и достатъчно ясна процедура, по която ще оценява кандидатурите своеобразно този профил. Това каза в интервю за Дарик един от членовете на кадровия орган Калин Калпакчиев. По думите на доскорошния съдия в Софийския апелативен съд само така - със създадени предварително критерии, ще е сигурно, че ВСС ще оценява „с един аршин" номинациите за обвинител номер 1.
С уговорката, че предстои трета инстанция по делото САПАРД, в интервю за предаването „МеждУредие" Калпакчиев коментира и основанията за оправдателната присъда, която постанови по този случай в апелативния съд. Оневиняването на Марио Николов и Людмил Стойков стана повод за критични коментари от премиера Борисов и директора на ОЛАФ Джовани Кеслер, който попита как е възможно за един и същи случай в Германия да има присъди, а в България не. „Разделянето на досъдебното производство през 2007 г. и начинът, по който са конструирани самите обвинения по двете производство, са обрекли до голяма степен на неуспех завършека на това производство", посочи Калпакчиев.
Известен като съдия с критична позиция срещу опитите на изпълнителната власт за намеса в работата на съдебната и към работата на стария Висш съдебен съвет, той посочи, че не се чувства като „черната овца" в новия състав на кадровия орган, съдийската му съвест по делото САПАРД е чиста и той ще работи конструктивно с всички свои колеги във ВСС.
Греша ли, но можехте и да не завършите делото САПАРД? Краят му на втора инстанция съвпадна с избора ви за член на ВСС.
Хипотетично това беше възможно, защото заседанието, което бях насрочил за 19 септември можеше да бъде отложено по някаква обективна пречка. Там имаше шестима подсъдими, шестима защитници и всеки един от тях би могъл по някаква обективна причина - заболяване или от друг характер, да не се явят. Той има право, ако пожелае, да участва. И в тази ситуация съдът следваше да отложи делото. Но така или иначе мисля, че в интерес на всички - и на страните, и на правосъдието, делото се реши. Защото в противен случай въззивното производство трябваше да започне отначало. А за съжаление в Апелативния съд, пак по обективни причини делото се позабави много повече от обичайното. При нас делата приключват бързо. В този случай наистина е била налице обективна причина и един от подсъдимите е бил със заболяване, което се е обострило в хода на второинстанционното производство, искал е отлагане и за съжаление в хода на процеса е починал. Та това е била причината делото да престои в Апелативния съд от март 2011-а до сега и затова моята амбиция и на колегите беше да направим всичко, зависещо от нас, да завърши делото на втора инстанция. Ние бяхме събирали доказателства, бяхме изслушали две експертизи, бяхме разпитали трима-четирима свидетели, наистина делото беше пред финал.
Но ако не го бяхте завършили, законово нямаше да има проблем за вас, защото вие като член на ВСС вече не...
Нямам право от момента, в който встъпя като член на ВСС, от този момент нямам право да извършвам каквито и да е действия като съдия.
Можехте обаче пък по този начин да си спестите гнева на премиера, който веднага възропта срещу тази присъда.
Да ви кажа честно, това изобщо не ми е минавало през ума като мотив за едно или друго мое действие или наше действие на съда по делото. Тъй като съставът работихме повече от шест месеца по това дело, делото е обемно, повече от стотина тома, които ние сме прелистили лист по лист. Бяхме събрали доказателства и пред нас се беше очертала картината и на деянието, и на фактите, и на доказателствата, така че ние имахме становище, което всеки съдия, който съзнава какви са неговите задължения и каква е неговата мисия - да не прозвучи високопарно, но не би се поддал на каквото и да е влияние. Може да има някакви обществени очаквания, някакви нагласи, формирани предварително, каквито в този случай имаше очевидно или заявки от други високопоставени представители на изпълнителната власт или на други власти, в никакъв случай не сме допуснали това да ни окаже каквото и да е влияние при разискванията по делото.
77 страници са мотивите към това дело. В резюме вътре се посочва, че внасяйки два обвинителни акта, реално прокуратурата изначално е обрекла изхода на това дело.
Като цяло разделянето на досъдебното производство през 2007 година и начина, по който са конструирани самите обвинения по двете производства, са обрекли в голяма степен на неуспех завършека на това производство, неговия успешен завършек. Защото на първо място през 2007 година германската прокуратура чрез трансфер изпраща производството срещу четирима от подсъдимите - двама от тях по нашето дело Николов и Шаркова и други две лица, които са само свидетели и нямат обвинение по нашето дело, заедно с доказателства и описание в тази молба за трансфер кой какво е извършил съобразно събраните от немската страна доказателства.
Оттам нататък обаче обвинението не съумява така да организира събирането на доказателствата и формулирането на отделните обвинения, така че да използва максимално потенциала, който е бил много силен в материалите, които немската страна е изпратила. Буквално те са посочили кои са лицата в групата поименно и какво е установено за тяхната дейност. Малко е трябвало на българската страна в лицето на нашите разследващи органи да намерят съответствието на тези доказателства с българския наказателен закон. Освен това разследването по начина, по който е протекло и от досъдебното производство, и първата инстанция, не е позволило да се установят в пълнота фактите. Наложи се на седмата година след началото на делото, ние в апелативния съд, служебно, назначавайки една експертиза, да установим за първи път, че подсъдимите не са нареждали лично банковите преводи, с които се твърди, че са изпрани парите от САПАРД - нещо, което наистина трудно може да бъде обяснено. А това в голяма степен създаде проблем обвинението да бъде доказано, тъй като е възможно посредственото извършителство, както ние обясняваме - това е просто казано, ако управителят нареди на свои служител да извърши превод и той в изпълнение на тази заповед извърши действието. В този случай ще отговоря управителят, а не фактическият извършител на действието. А това са две различни неща. Едно е да се твърди, че управителят лично е наредил, друго е да се твърди, че управителят е наредил на лицето хикс да извърши действието. Защото не са малко случаите, това са много често срещани престъпления - служители в дружества, фирми, учреждения, които разполагат с пари, които са поверени по длъжност да управляват, да пазят пари, - това са най-често касиери, счетоводители и т.н., те да извършат имуществени присвоявания, като така ощетят дружеството, тоест да извършат на своя глава някакво такова присвоително действие. Макар и да е малко вероятно в този случай, то трябва да бъде доказано.
От прокуратурата вече допуснаха с половин уста, че е възможно в обвинението да е проблемът. Говорите и за проблеми още в досъдебното производство и при самото разследване.
Да, в голяма степен на досъдебното производство това е предназначението му, прокурорът затова го ръководи, за да подготви обвинението. Тоест в края на досъдебното производство прокурорът трябва да е убеден, че разполага с всички доказателства, които установяват това обвинение и да внесе обвинителния акт.
Смути ли ви това, че в очите на обществото вие го отнесохте най-грубо казано с това публично посочване тъкмо на вас от страна на премиера и то пред шефа на ОЛАФ?
Вижте, това не се случва за първи път за съжаление - съдът да бъде посочван публично като виновник за изхода на едно или друго наказателно производство. Това е вредно най-малкото по две причини. Първо така се руши авторитетът на правосъдието, хората започват да не вярват на съда, те трябва да вярват в съда. Както банковата система, така и съдебната система, ако е лишена от доверие, ще фалира грубо казано. От друга страна, такива публични саморазправи са манипулативни, защото много рядко почиват на истината, на запознаване с истината, с фактите. И е много лесно да кажеш нещо, без изобщо да си се запознал със същината на въпроса. Такъв тип говорене в крайна сметка е изключително безотговорно.
Станахте черна овца в новия ВСС, още преди да сте влязъл.
Мисля, че това е пресилено да се каже. Аз поне не го възприемам по този начин, изобщо не се възприемам като черна овца. Смятам, че съм си свършил и целият състав си свърши професионално работата. Нашата съдийска съвест е чиста. Всеки може да прочете, ако има желание, мотивите за нашето решение. Нашето решение не е безмотивно, то не е произволно. Разбирате ли къде е нашата най-голяма защита? Аз затова не се притеснявам, защото на всеки един упрек, какъвто и да е той, може да бъде отговорено с нашите писмени мотиви. Ние не се крием зад нищо. Нашето убеждение не е произволно, то е основано на факти и аргументи. Може да не сме прави сто процента, никой не е безгрешен. Факт е, че ние обаче сме аргументирали най-обстойно тезата, в която сме убедени.
Когато се заговори за възможност обвинението да е допуснало грешки, не се крие и тезата, че много често обвинението умишлено саботира дела.
Това не може да го твърдим, тъй като би било произволно. Аз искам и друго да кажа, за да не се създава впечатление, че съдът напада прокуратурата или се създават някакви междуведомствени или междуинституционални вражди - в никакъв случай не искам по този начин да бъде представен и разбиран случаят. Напротив. Мисля, че ние професионално сме казали какви са нашите аргументи, кой е допуснал грешка. Съдът затова е арбитър - да каже кой е допуснал грешка и къде е истината по делото. В този смисъл това, което ние сме написали, не е упрек, не е обида към колеги или персонално към прокурора, работил, или съдията от първата инстанция. За мен е важно това, което сме написали, да бъде прочетено, да бъде разбрано, да бъде дискутирано, защото може да не бъде прието изцяло, но да бъде дискутирано и това да доведе до някаква промяна по принцип занапред в работата на прокуратурата, в законодателството дори, ако щете. Защото ние сме отбелязали и проблеми в НК, които според нас също създават невъзможност да се разследват ефективно и да се наказват злоупотребите с европейските фондове. Това е проблем, който стои повече от десет години.
Аз ви попитах по-общо и извън конкретния случай, защото много често се говори, че ако искаш да провалиш едно дело, по-лесно е да го направиш на входа на делото.
Да, битова такова мнение. То сигурно не е лишено от основание. Но за да не бъде произволно и аз да не се включа в хора на хулителите, изобщо не бих твърдял подобно нещо, тъй като не мога да го аргументирам по никакъв начин с конкретика. А и не е продуктивно. Дълбоко вярвам, че трябва да се извлече поуката от случая, от всяко едно дело, нека, разбира се, да приключи то и тогава ще има смисъл от всичко това, което си говорим, иначе ще дойде следващият случай...
Приемате ли за нормално това, което за пореден път наблюдаваме - представители на чужди институции, било то пък и ОЛАФ, да коментират решения на български съд - изхода от втората инстанция?
Аз мисля, че думите на господин Кеслер в голяма степен бяха преиначени и тълкувани не според точния им смисъл, но така или иначе смятам, че не е редно да се изказват подобни критични мнения, без да се познава проблемът, от когото и да било, включително и от представители на международни институции. Но от друга страна, въпросите, които се поставиха при тези коментари, всеки от тях аз приемам, че имат своя резон. Затова и ние сме коментирали подробно и обстойно в мотивите си, включително и този въпрос, а именно развоя на наказателното производство в Германия. Когато се казва подлежи ли на коментар, подлежи ли на критика работата на съда? Разбира се, че подлежи на коментар. Има дела, които фокусират общественото мнение и внимание, защото касаят много тежки случаи и тогава може да има коментар. Въпросът е, че трябва да се търси, граница, баланс и стандарти. Впрочем такива стандарти са създадени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Има много решения, които казват кои са допустимите субекти и в каква форма те могат да коментират.
Примерно от там веднага се извежда стандартът, които ние повтаряме тук от години, вече сигурно звучи банално за това, че представители на изпълнителната власт, на прокуратурата дори, ако щете, не могат в хода на висящ процес да коментират и да изобличават, едва ли не да дават присъда за виновност. Ако един прокурор коментира в хода на висящ процес, че предаденият на съд е виновен, той нарушава презумцията за невиновност. Имаме такива вече осъдителни решения по делото Петьо Петков срещу България във връзка с едно изказване на прокурора Кържев. Не може министър на вътрешните работи, не може министър-председател, висш представител на изпълнителната власт също да си позволи такъв коментар. Той първо нарушава отново презумцията за невиновност, второ нарушава изискването за независимост на властта. От друга страна, ако един журналист, ако други независими наблюдатели си позволят такъв коментар, защото казусът е важен, това е допустима форма на коментар. То е различно. Затова звучи изключително неубедително, то е и невярно, съждението, че един министър коментира в качеството си на гражданин. Това раздвоение е невъзможно.
Вие сте известен с критичната си позиция срещу опитите тъкмо на изпълнителната власт да упражнява влияние, да контролира съдебната, реформаторските настроения в съюза на съдиите не ви бяха никак чужди, напротив, защитавахте ги. Сега в този нов, избран по много прозрачен начин ВСС ще успеете ли и как да защитите тези позиции? Парламентарната квота вече налага своето мнозинство в съвета.
Не трябва да се тръгва с предварителни нагласи, преднамерено към дейността на колективния орган. Там сме събрани различни колеги, номинирани и избрани от различни квоти. Всички представляваме така или иначе в някаква степен и своя минал опит, имаме някакви виждания за проблемите на съдебната система. Със сигурност ще има различия и се видя, че има различия. Хубаво е и важно ще бъде всеки един от членовете на ВСС открито и честно да казва мнението си, да е ясно кой, защо и по какви причини изповядва едно или друго решение, за да не остава усещането или да не е видимо, че решенията се вземат по някакъв неясен начин.
Имате ли вие лично опасения, че ще се формират отново, и в този ВСС едни групички хора, които било по, хайде не партийни симпатии, а по-скоро някакви други...
Не ми се иска да е така и пак ви казах, че според мен не трябва преднамерено да подхождаме в ситуацията и си мисля, че най-добрият начин да се избегне видимостта, че съветът е разделен на групи, всеки от членовете да изказва публично и аргументирано все пак, за да е ясно, че мнението не е голословно, своето мнение по въпроса. Не само аз, почти всички колеги, които са избрани във ВСС, заявяват, че ще отстояват независимостта на съдебната власт и ще дават отпор на всякакви опити за натиск, вмешателство на другите власти върху съдебната. Надявам се да го изпълним. Колегите и гражданите ще чакат това от нас.
Не се ли натоварва новият състав и изобщо ВСС с прекалено големи очаквания вие най-после да свършите съдебната реформа, едва ли не да направите правораздаването еталон в България?
Това е вярно, което казвате, че този тримесечен период на номинации и провеждане на избори на различните квоти, много неща се изговориха, много очаквания се формираха и у съдиите, и у прокурорите, и у гражданите за това ВСС качествено да промени начина на функционирането си и въобще на администрирането на съдебната власт. Има много въпроси, които касаят наистина администрирането, управлението на съдебната власт. Те са технологични въпроси, изискват технократско действие, изискват време, но и последователни действия. Първото и може би най-слагано във фокуса е натоварването. Създаването на методология, която да измерва натоварването, механизъм за измерване, средна норма на натовареност и така нататък - един технологичен процес, който изисква време, но така или иначе изисква концепция и последователни стъпки. Трябва да бъде направено.
И воля за реформа, защото съдебната карта...
Съдебната карта е последната стъпка. Защото съдебната карта да се променя, без да е ясно каква е действителната натовареност на отделните съдилища, прокуратури и съответно магистрати, ще бъде произволно. Преди да се вземе решението дали да се откриват, закриват щатове, дали да се закриват съдилища и прокуратури или да се обединяват, трябва да се свърши много друга работа, която в общи линии е ясно каква е, изговорена е, имат експертен опит натрупан, и аз си мисля, че ние, колегите във ВСС ще сложим началото на работа по този въпрос, като използваме всичко, което до момента е направено. Другият въпрос - с дисциплинарната практика, също: как ВСС провежда производствата, какви критерии използва за образуване на производства, за налагане на наказания. Един голям недостатък на досегашните съвети и въобще на начина, по който се управлявала системата, е бил, че съдиите и прокурорите не са били въвличани пряко в този процес. За разлика от другите власти, съдебната власт има много специфики. И една от спецификите е, че тя по Конституция, по закон така е конструирана, че да се самоуправлява. Тя сама да излъчва органите си на управление и редовите съдии и прокурори пряко да участват в този процес. Защото примерно и натовареността, и дисциплинарната дейност, и атестирането, и конкурсите, по всички тези въпроси всеки съдия или прокурор, тъй като лично го засягат, има мнение. Неговото мнение трябва да бъде чуто.
Вие сте млад човек, не ви ли казаха много от колегите ви къде отивате, какво ще правите във ВСС. Със сигурност законът в момента не осигурява гаранции за кариерното ви развитие в рамките на съвета и ще си навлечете по-скоро, както се казва, проблеми на главата, отколкото да се развивате кариерно?
Лично моята мотивация - бях и написал в концепцията си, е била и е доколкото през последните пет години съм натрупал някакъв опит, изразявайки най-различни становища, участвайки в различни проекти, сметнах, че ще бъде полезно, пък и почтено може би и честно от моя страна, да заявя, че съм готов тези идеи, които съм давал до момента, да опитам да бъдат реализирани в дейността на кадровия орган.
Да не ви кажат "само критикувате".
Поради тази причина сметнах, че е в реда на нещата да заявя пред колегите, защото мен ме номинира колега пред делегатското събрание на съдиите, бяха тези, които гласуваха за нас, най-вече предполагам, ръководейки се от нашите идеи. От друга страна, петте години откъсване от работата е един много дълъг период, който има опасност да доведе до загуба на квалификация, свързана с пряката работа, дори, ако щете, до изхабяване, тъй като това е несвойствена за нас, съдиите работа. Това е чисто административна работа, независимо че е свързана с естеството на правосъдието. И поради това мисля, че ВСС трябва да бъде инициатор и най-малкото активен участник в дебати, които са свързани с промяна на конституционния модел. Най-малкото да бъде разделен ВСС на конституционно ниво за прокурори и съдии, да бъде намален мандатът поне на три години или да бъде предвидена възможност по някакъв начин за ротация на членовете на съвета, така че ако остане пет годишен мандат, наполовината време да се сменят членовете.
Това би привлякло повече млади хора.
Това беше наша идея: или съветът да не е постоянно действащ, или ако е постоянно действащ, действително да е с по-кратък мандат, или такава възможност за ротация, за която казах. И не само млади хора, и съдии и прокурори, които действително смятат и то с основание, че за дълъг период от време не искат да се откъсват от работата си, да са мотивирани. Защото така или иначе това, с което се занимава ВСС, в някаква степен е въпрос на самосъзнание, да не казвам дълг, но самоосъзнаване от съдиите и прокурорите, че всеки един от нас трябва да даде своя принос в този процес. Днес ще бъдем ние, в следващия мандат ще бъдат други колеги и така... Трябва да има приемственост.
Прокурор ли ще бъде следващият главен прокурор? Вече тече ли наддаване, говори ли се в съвета?
Тези дни трябва да открием процедура за избора на нов главен прокурор. Лично аз смятам, че ВСС трябва да изработи един подробен профил с това какви качества ще търси в кандидатите за нов главен прокурор. И освен това трябва да изработим една достатъчно подробна, но и ясна процедура, по която ще оценяваме кандидатите, съобразно този профил. Мисля, че ако подходим по този начин, изборът на новия главен прокурор ще бъде предвидим, ще бъде видим за всички и в крайна сметка това ще бъде гаранция за едно добро решение.
Това ще бъде всъщност първият тест за ВСС, където ще проличи доколко и как властта влияе.
Не само. Но и доколко ВСС е в състояние да наложи нови правила, нов стил на работа, убедително да стои нашият избори. И затова казах, че е много важно да преценяваме кандидатите с един аршин, тоест по отнапред създадени от нас критерии изборът да бъде поставен на обективна основа. Стандартът, който е установен в света в тези случаи, е, че колкото по-висок е постът, колкото по-висока е позицията в управлението, толкова и изискванията трябва да са по-завишени. Кандидатът трябва да е максимално безупречен - в професионално и нравствено отношение. Това важи не само за съдебната власт. И то е обяснимо и нормално.
Досега бяхте съдията, който е „най-против Цветанов" - цитирам премиера. Сега ще бъдете ли членът на ВСС, който е най-против пак?
Ще работя конструктивно с всички колеги. Това са проблеми, които са на всички колеги, на самата съдебна система, на обществото, така че ще бъда позитивен в работата си, тоест ще предлагам конкретни решения със своите аргументи. Ще се опитвам да убеждавам колегите си, съответно ще слушам и те какво говорят. Свикнал съм да работя по този начин. И си мисля....
Нищо лично, както се казва.
Така е, да. В случая изпълняваме обществена функция и личността няма начин да не намери проявление личните качества, но това вече си мисля, че е въпрос на зрялост - човек да прецени докъде може да си позволи лично отношение и докъде професионализмът налага всичко да бъде приемано по съвсем друг начин.
С казуса с тези последни размени на реплики ВСС ще се занимава ли?
Разбрах, че колегата Найденова е казала, че ще се разглежда този въпрос, аз лично не знам. Както преценят колегите. Председателят на ВКС проф. Груев изрази позиция, която смятам, че е абсолютно принципна и правилна. Сега вече ВСС трябва да реши. Дали аз лично... Доколкото съм участник в събитията, не е много редно точно аз в този случай да бъда инициатор или водещ, така или иначе въпросът засяга принцип. Нищо лично. Колегите трябва да решат, си мисля. Аз лично няма да имам инициатива по този въпрос.
