Интервю

Калфин: Важно е Косово да бъде интегрирано във всички регионални процеси

20 февруари 2008 21:27

Германия заяви готовност да установи дипломатически отношения с Косово. Норвегия, която не е страна-членка на ЕС, също обяви, че ще признае независимо Косово. Същите намерения заяви и Димитрий Рупел, министър на външните работи на Словения, която в момента е председател на Европейския съюз. Дейвид Блънт е името на посланика на Великобритания в независимо Косово. Как ще се развива оттук насетне българската позиция? Ще съумее ли страната ни да запази добрите си отношения със своите съседи и какви са гаранциите, че независимостта на Косово ще остане случай сам за себе си? Отговорите на тези въпроси потърсихме от министъра на външните работи Ивайло Калфин.

Министър Калфин, в понеделник в Брюксел казахте, че ще предложите на правителството да вземе решение за установяване на отношения с властите на Косово. По този повод, по повод тази формулировка бившият ни посланик в ООН Стефан Тафров коментира: всъщност, България призна Косово, но не събра смелост да го съобщи на света. Така ли е?

Разбира се, че не е така. Г-н Тафров вероятно много добре разбира за какво става въпрос, предполагам, че има причини да изкривява тълкуванието на изявлението ми.

Какво ще отговорите по принцип на обвиненията, които през последните дни бяха много, за липсата на характер в българската позиция по Косово?

Ако проследите реакциите и в медиите, и у политиците, те бяха от едната до другата крайност. От крайността защо въобще България не каза, като някои други страни, че никога няма да признае Косово по редица съображения, до другата крайност, защо България веднага не беше, едва ли не първата, която призна Косово. Българската позиция е много ясна. Тя не е неясна. Най-странно е, когато идват, така, обвинения от представители на парламента. Депутатите са изключително добре запознати и с българската позиция, с рисковете, с мотивите за нейното оформяне и това в последните няколко месеца мисля, че на нито един депутат не му е липсвала подобна информация. Имаше пет заседания в комисията по външна политика и национална сигурност. Аз предложих на всички парламентарни групи срещи. Три от тях отказаха срещите. Мисля, че не аз съм виновен за това нещо. Що се отнася до нашата позиция, тя е изключително, мисля, понятна и ясна. Аз пак ще повторя, ще предложа България да сключи отношения, след като видим през следващите седмици как заявените декларации, в декларацията за независимостта, се въплътяват в конституции и закони, така че да има гаранции за тези намерения от страна на Косово, и след като видим как се развиват вътрешните процеси в Косово през следващите седмици. Мисля, че това е една достатъчно ясна и в същото време достатъчно умерена позиция, позиция на страна от региона. Между другото, ако сравните българската позиция с другите съседни страни, тя е сравнима, тя е на практика идентична с тази на Унгария, малко по-предпазлива от тази на Словения, отива малко по-напред от тази на Гърция. Но страните от региона са доста близки по позиции.

Може би на слушателите ще им стане още по-ясно, ако обясните защо българската позиция не можеше да бъде такава, каквато е, примерно, на Великобритания или Франция? Това е според мен въпросът, който вълнува, не знам дали политиците, но може би гражданите със сигурност.

Аз мисля, че има редица причини, поради които България не е необходимо да бъде, така, от първите ентусиасти за признаване на независимо Косово. За нас има критерии, има приоритети. Основните два приоритета, по които България се ръководи и по които формираме позициите, са, първо, стабилност в региона, и второ, европейска интеграция и ангажимент на европейските институции към целия регион. Нашата позиция изисква освен декларациите от страна на Косово реални действия именно към насочване на стабилността и поддържане на възможност за диалог с всички, и то добронамерен. Очевидно е, че в момента отношенията на редица страни със Сърбия минават през известна криза. Аз не изключвам и България в бъдеще също да изживее един подобен период. Колкото по-кратка е тя, толкова по-добре. България няма абсолютно никакво желание да обтяга отношенията с който и да е от нашите партньори на Балканите. Така че от това се водим ние, когато искаме допълнителни гаранции, че процесите, които текат в Косово, ще дадат достатъчно гаранции за демократизъм и за ангажимент към европейските ценности.

Все пак обаче аз ще цитирам едно-единствено мнение още. То е на социалдемократа Николай Камов. Цитирам го, защото и вие сте социалдемократ. Днес в блога си той казва: Едно закъснение няма да даде предимство в отношенията ни със Сърбия и ще изпрати двусмислени сигнали не само към Прищина, но и към нашите съюзници от ЕС и НАТО. Все пак известна логика в тези разсъждения откривате ли?

Това е едно от мненията. Аз мисля, че много ясно ние казахме, за разлика от няколко европейски страни, които казаха, че ще изчакат да видят какво се случва в Косово и тогава ще оформят позицията си. Аз мисля, че много ясно казахме, че нашата позиция по принцип се оформя от гледна точка на установяване на отношения с Косово. Пак казвам, това не е редно да стане незабавно. Аз си представям в следващите седмици да получим реални доказателства за това, че декларациите се претворяват в реални законодателни актове и ангажименти от страна на Косово.

Министър Калфин, нима само за няколко седмици можете да получите едни такива реални доказателства. Може би в идните няколко седмици могат да се напишат законите, това да, но тяхното прилагане, как можете да получите доказателства в рамките, примерно, на следващите 3 или 4 седмици?

За тяхното прилагане не става и въпрос. Тук става въпрос за тяхното приемане. Разбира се, основното е конституцията, която ще бъде приета в Косово, и няколко пакета от най-важните закони, които гарантират прилагането на принципите на Марти Ахтисаари. Оттам нататък не само България, а всички страни от еждународната общност много внимателно ще следят. Има редица инструменти за това тези закони да бъдат прилагани. Общо-взето имаме три стадия. Единият е деклариране на намерения, вторият е изработване на законодателство и третият, който е и най-продължителният стадии, е прилагане на това законодателство. Естествено, че няма да изчакаме пълното прилагане на законодателството, за да вземем окончателното си решение.

Да. Това беше въпросът ми - няма да чакаме да видим как се прилага това законодателство. Сам казвате, че може да има различни форми на отношения между България и Косово. Ако искате, дайте да ги изброим тук, в ефира на Дарик радио, какви видове могат да бъдат отношенията между нашата страна и независимо Косово.

Международната практика и международното право дават действително много широка възможност за различни отношения, включително без да бъде призната, би могло да има търговско-икономически отношения и подобно представителство.

Може да има консулски отношения, може да има дипломатически отношения, които да са пълноценни с различно равнище, примерно, консулство, генерално консулство, посолство. Това всичкото са различни възможности. Аз лично си представям, че когато установим отношения с Косово, то това би било дипломатически и официални отношения, не само търговско-икономически или консулски.

Но все пак не изключвате, да кажем, след седмици България да не признае независимостта на Косово. Има и такъв вариант, нали?

Аз, ако изключвах този вариант, щях да предложа или сега, веднага да установим отношения, или да изчакаме без да казваме какво ще предложим. Очевидно е, че това, което в момента правят косовските институции, е много важно и ние го следим много внимателно.

Добре, разбрах ви. Тоест, след седмици България ще признае независимо Косово, няма друг вариант?

Другият вариант е, ако това, което беше заявено, на практика не се случи, не се приеме тази конституция, която е съобразена с плана на Ахтисаари и с неговите принципи, не се приемат тези основни закони по една или друга причина, тогава, разбира се, България би имала основание и за друго мнение.

Добре, вчера вицепрезидентът Ангел Марин в един отчет каза, че в Косово имало поне 8000 - 9000 наши сънародници, става въпрос за гораните, мюсюлмани с българско самосъзнание. Ще постави ли България като условие пред Прищина признаването на българското малцинство в Косово?

Когато говорим за гораните, трябва да сме наясно, че това са хора, които живеят в Косово, в Албания и в Македония и, общо взето многото векове, които са минали, няма еднозначен отговор на самосъзнанието на всички. Действително има организация на гораните, които се припознават като българи. Ние работим с нея.

Нашето дипломатическо бюро в Прищина отдавна. . . аз отдавна работя с тях. Аз самият съм се срещал с тяхното ръководство на два пъти и ние ще продължим да работим с тях. Разбира се, когато говорим за защита на правата на неалбанските малцинства, имаме особено внимание върху тези хора, които са се определили като хора с българско самосъзнание.

Очаквате ли ескалиране на напрежението в Косово в следващите няколко дни?

Както виждаме, напрежението ескалира особено в северната част на Косово. Трябва да ви кажа, че в момента с това решение Балканите влизат в един изключително деликатен и опасен момент, но тук има два пътя - единият е път на дестабилизацията, в която се търси някаква частична компенсация, в която конфликтите, междуетническите, в Косово започват да се пренасят около Косово.

Това е лош вариант, срещу който ние ще се опитаме да направим всичко, което е възможно. И между другото това до голяма степен е един от основните смисли ние да търсим ангажимент на косовските институции към много активна работа към бъдеща интеграция в европейските структури. Вторият вариант е свързан с разбирането на всички, че всички страни на Балканите са многоетнически, че трябва да се създаде такъв модел, който да позволи не хората да се разделят по етнически или религиозен принцип, а да живеят заедно. Това би помогнало изключително много на региона, включително и на Сърбия между другото. България ще продължи да работи и ще продължи да настоява именно за прилагане на втория принцип. Няма как на Балканите, а не само на Балканите, границите на държавите да минават по етническите граници, или по религиозните граници, така че през този деликатен момент, който продължава, са възможни напрежения. Колкото по-бързо разберат всички страни, които имат отношения към тези напрежения, че трябва да живеят с многоетническия принцип и да се ангажират конструктивно с икономическо, социално развитие, движение към ЕС, толкова по-добре и страната ни ще работи за това.

Добре, започнахме с коментар на, така, реакцията на депутатите, която наистина е пъстра, да се върнем за една минута пак на депутатите. БСП иска дебат в Народното събрание за независимостта на Косово. Какъв е смисълът от този дебат, при положение, че Министерският съвет ще реши какви отношения да установим с Косово?

Според мен никакъв, от гледна точка на процедурата. Процедурата позволява, и това е записано в законодателството, Министерският съвет да вземе самостоятелно това решение. Народното събрание е запознато и всички народни представители, които са проявявали интерес, са запознати с абсолютно всички детайли и на това, което се случва в Косово, и на рисковете, и на съображенията за българската позиция. Аз пак казвам, пет заседания на комисията по външна политика и национална сигурност през последните няколко месеца, предложени от моя страна срещи с всички парламентарни групи преди около 2-3 седмици, когато се очакваше какво ще стане с последното развитие, очакване, информация, рискове и т.н. Надали от информационна гледна точка има нужда този проблем да влиза в парламента. Разбира се, ако искат депутати да го вкарат, аз не мога да попреча на това нещо. Страх ме е обаче, че като гледам реакциите през последните дни, започва да се използва въпросът за Косово за правене на партийна политика. Това нещо е много вредно за страната.

Добре, казахте преди малко, че не изключвате отношенията между България и Сърбия да навлязат, макар и за кратко, в кризисен период. Смятате ли, че ще се стигне до отзоваване на посланика на Сърбия у нас, Негово превъзходителство Данило Вучетич?

Това, което виждам, е, че Сърбия отзовава всички посланици от страните, които признават Косово, без да прекъсва дипломатически отношения. Общо взето това не е, съвсем не е най-тежката дипломатическа мярка, която може да се вземе. Пак казвам, мнението на България ще бъде, че ние трябва да избягваме всякакви сътресения в двустранните отношения. И България, и Сърбия имат интерес да работят заедно, за да стигнат и да заведат и целия регион до членство в ЕС. От наша страна поне няма да има абсолютно никакви поводи за нарастване на напрежението в двустранните отношения. Разбира се, бъдещето ще покаже, имаме възможност да реагираме във всеки един вариант.

Досега посланикът ни в Белград привикван ли е?

Къде да е привикван?

Да е привикван в белградското външно министерство, в Сръбското външно министерство.

Посланикът ни в Белград има редовни контакти със Сръбското външно министерство, това му е и работата. Включително последните срещи бяха с всички европейски посланици, имаха срещи с вицепремиера Божидар Джелич. Няма някакво специално отношение към българския посланик или към България. Така че, мисля, че тук не можем да говорим за някакъв особен случай.

Българският бизнес също има добро присъствие в Сърбия. Там какви са рисковете?

Ние винаги сме насърчавали българския бизнес да е активен и в Сърбия, и във всички съседни страни на Балканите и в Черноморския басейн. България е шестият инвеститор, чуждестранен, в Сърбия. Голяма част от стоките, които минават през България, минават и през Сърбия. Рисковете са свързани със затрудняването или на бизнеса, или на разширяването на неговото присъствие, или на преминаването на стоки. Това изцяло не е в интерес на Сърбия. Надявам се действително да не го направи нашата съседка, просто защото не е в техен интерес. Разбира се, България има инструменти и самостоятелно, и със своите партньори и съюзници да защити всяка една българска фирма, всеки един български гражданин или представител на нашето малцинство в Сърбия.

Между другото сръбските медии пишат, че България е най-големият износител на ток за Косово, това вярно ли е?

България е най-големият износител на ток за всички страни в Югоизточна Европа. Преди да спрат двата блока, трети и четвърти на АЕЦ "Козлодуй", ние покривахме 100 процента от дефицита на електроенергия на Балканите.

Ето, без да имаме дипломатически отношения, енергийни отношения сме имали, без да знаем. . .

Ами как да не знаем, ние икономически отношения имаме, от Косово... има значителен износ от България, внос. Това са отношения, които през последните няколко години се случват.

Добре, към една любопитна бъдеща среща, с това да завършим, на 26 - 28 февруари в София ще се проведе срещата на външните министри от процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Кой ще е представителят на Косово на тази среща?

Ние вече сме изпратили поканите. Тези покани бяха изпратени преди обявяването на независимост от страна на Косово и те са изпратени. . . както досега Косово участва във формата заедно с представителите на ООН, на ЮМНИК. По този начин са изпратени и сега поканите.

Тоест към този час не се знае кой ще дойде на срещата в София, така ли?

Това тепърва трябва да се уточни. Аз лично си представям, че косовското участие е задължително. За нас е много важно Косово да бъде интегрирано във всички регионални процеси, да не остава черна дупка. Изолирането му от различни организации може да доведе до това, че да е член само на Ислямска конференция, примерно, което съвсем не е лошо, но за нас е важно тъкмо в региона Косово да бъде ангажирано. Така че ние ще направим всичко възможно това да се случи. Разбира се, приетият досега формат, и той трябва да се промени с общо решение, е Косово да участва заедно с международната администрация ЮМНИК.

Добре, не се ли опасявате от бойкот на сръбската страна, която да каже - пък аз няма да дойда, ние няма да дойдем, след като ще има представител на косовските власти?

Това е първото голямо международно събитие след обявяването на независимостта на Косово и при всички случаи може да се очакват напрежения от едната или от другата страна. Ние като домакини и като председатели в момента на този процес ще имаме тежката задача да се опитаме всичко да мине нормално. Уверявам ви, че полагаме усилия и в момента в това направление.

Добре, какво ще пише на представителя на Косово на табелката отпред на масата?

Поканата е изпратена и форматът, в който участва Косово до момента, е ЮМНИК , наклонена черта, Косово.

Добре, хитро измислено.

То не е измислено, то е факт от доста години насам.

Казвам, че в тази ситуация поне звучи така, дипломатично, като протегната ръка, а не като затворена врата.

Търсим варианти, които действително са приемливи за всички и са съобразени с процедурите на тези организации, защото тук не е само процесът за сътрудничество, тук ще има заседание, последно, на Пакта за стабилност, и първо заседание на новата му структура, регионална - Регионален съвет за сътрудничество. Така че във всичките тези формати има различни процедури и ние ще спазим. . . ще се съобразим максимално с тях, така че да гарантираме участието на всички.

Съвсем накратко накрая, в момента изпълнявате функциите на министър-председател, тъй като премиерът Сергей Станишев е в Словения, за да обсъжда именно темата Косово, някакви новини?

Министър-председателят е в Словения не само, за да обсъжда темата Косово, Словения е председател на Европейския съюз и с председателството има редица въпроси от дневния ред на Европейския съюз, които България ще обсъди, включително и премиерът. Така че Косово е неизбежна част от разговорите там, но съвсем няма ги изчерпа. Новините - с неговото завръщане тук.