Това трагедия ли е за някого? Всички партии в Централна и Източна Европа, които направиха промените, направиха исторически промени и отидоха в историята. Така че не виждам нищо трагично и фатално, ако и СДС отиде в историята. Ние, разбира се, полагаме немалко усилия да направим това, което аз казвам от година и половина - едно трето издание на СДС, т.е. една нова партия със същото име.
Дали ще успеем е друг въпрос. Но няма нищо фатално, дори да не успеем. България вече е една утвърдена демокрация, политическа, икономическа. Имаме един път, който сме предначертали преди 18 години. Кой ще бъде на политическото поле като политически играч няма никакъв проблем за България.
Добре, но все пак сега да изясним въпроса с ключовете. Кой ще организира националната конференция? Взима ключовете, влиза в кабинета на председателя, взима печата?Ако председателят, както заяви точно преди една седмица, във вторник на пресконференция, имахте и вие ваши представители на "Раковска", ние бяхме помолени от него тогава да не подаваме оставки и да останем, за да организираме предсрочната конференция. Възникна известно напрежение поради желанието на председателя да продължи да властва заедно с неговия екип, с главния секретар, с администрацията, което предизвика нашето пък оттегляне, за да не пречим на процеса.
Така че в момента всичко е в ръцете на нашия бивш председател, доскорошен председател. Негова е волята, негово е решението. Ако той реши, той остава да изпълнява функциите си до предсрочната конференция. Ако фактически се оттегли, ние сме четирима заместник-председатели, регистрирани в съда, всички сме живи и здрави, макар и в оставка. Така е и в нормалните страни - правителството управлява държави в оставка, докато предадат на новото правителство, та какво остава за една малка партия, за съжаление каквато е СДС.
Казахте нещо интересно - че председателят имал желание да продължи да властва? За голямо съжаление получи се едно такова, нека да го наречем недоразумение. При нас, все пак, каквото и да си говорим, във всеки един от нас има достойнство и ние не можем да се оставим на публичната оценка, че някой прави жестове и крачки, които са достойни, а другите сме били недостойни, защото не сме си били подали оставките? Ние може да сме всякакви, но сме нормални, свестни хора, които имаме своето достойнство и не можем да живеем в лъжа, в безнравственост. Но това аз мисля, че това недоразумение най-вероятно вече е изчистено. Вие казвате, че председателят е хвърлил ключовете. Това е здравословно. Добре, той искаше да продължи да управлява, така ли? А вие не му дадохте? Не, ние нито взимаме, нито даваме. Ние имаме много ясно разписани взаимоотношения. Вариантите бяха два. При положение че председателят беше заявил преди една седмица, че се оттегля фактически, и бяхме помолени да направим необходимото за подготовка на форумите НС и Национална конференция, ние изразихме такава готовност, макар че няма никакви лаври в тази работа. И тъй като до днес ние фактически наблюдаваме едно продължаващо изпълнение на ангажиментите, ние предприехме стъпката, която се нарича на латински примо но носере, първо да не се вреди, да оставим председателя и екипа, който той си избере, да проведе конференцията. В това няма нищо драматично и нищо непочтено. Той не искал? Или е искал? Той поиска или не иска? Защо ще си хвърля ключовете? Това какво той иска и какво не иска трябва него да питате. Мисля, че надали е необходимо да влизаме в повече дълбочина или детайли. А, и вие му казахте да спре да води например заседанието на НС. И той тогава се разсърди и хвърли ключовете. Напротив, ние казахме, че това действие е в разрез със заявената воля преди една седмица за оттегляне. И тъй като при такава ситуация ние също бяхме от днес в оставка, ние оставихме председателя заедно с екипа, който той си избере, да направи необходимите стъпки за легитимното провеждане на национална конференция. Вярно ли е, че СДС е разделено в момента на три части. Едните, сред които сте и вие, сте за сътрудничество с ГЕРБ, другите - за обединение с ДСБ, а третите - да се работи до последно за марката СДС? Кой прави тези анализи? Журналистите правят такива анализи в коментари. При цялото ми уважение към журналистите, мога да кажа, че те понякога и грешат, понякога са и субективни, понякога им се иска нещата да бъдат такива, каквито искат да ги представят. Аз не знам колко журналисти в България имат по-дълъг стаж и по-голяма принадлежност, и по-голяма привързаност от мен например към СДС. Аз съм инвестирал в СДС 18 години от своя живот. Вие сте най-подходящият за коментара има ли разделение в СДС накъде да поеме СДС - дали към ГЕРБ, дали към ДСБ, или да си стои СДС.Няма разделение. На СДС дилемата му е дали да ходи при когото и да е, а дилемата на СДС е как да се върне при милионите българи, които му имаха доверие. И тъй като явно СДС е на доста грешен път, не знае къде е истината и къде е пътят, ние имаме изключително голяма нужда да седнем на разговор с хората и да престанем да смятаме, че ние сме тези, които определяме пътя и начините на реализиране на политиката. А хората трябва да кажат какво искат от политиците, от политиката, специално от СДС.
Да формулираме един нов проект и де факто трябва да превърнем СДС, ако можем, разбира се, в една нова европейска партия. А ако ли не, няма нищо лошо, нищо трагично, нищо фатално една българска партия да остане в историята заслужено, разбира се. Защо нямаше драма в Италия, когато цялата християндемокрация, цялата десница отиде в историята с Андреоти и т.н., и дойде съвършено нова партия - "Форца Италия". Значи, за Италия няма драма да си подмени десницата, за България имало. Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Румъния, всички държави в Централна и Източна Европа подмениха своите десноцентристки партии с нови организации и няма нищо фатално.
И коя ще е новата десница, ГЕРБ ли ще е новата десница? ГЕРБ даде заявка, получи доверие от българския избирател, получи легитимност от Европейската народна партия и това. . . не виждам кой е този божествен герой в България, който казва, че няма такава партия. Т.е. вие виждате ГЕРБ като новата десница? Не я виждам като новата десница, виждам я като нова политическа сила, която постигна легитимно доверие, успех и тя е един. . . Добре, кой ще е "Форца Италия", ГЕРБ ли ще е? ГЕРБ е вече един незаобиколим фактор в българския политически живот, особено вдясно, с който трябва да се съобразяваме. И най-важното е да започнем да партнираме, защото, ако не партнираме, вечно БСП и нейните филиали, дали ще бъдат монархически, дали ще бъдат етнически, ще бъдат на власт. Такава фатална грешка направихме 2001 година, като отхвърлихме офертата на НДСВ, и досега сърбаме попарата на тези гениални ходове на Костов и неговата клика тогава. Вашето сравнение с "Форца Италия", ГЕРБ ли е "Форца Италия" на България? Не може да се твърди и това, защото ГЕРБ тепърва има да се доказва. ГЕРБ не може с 419 хиляди гласа да разклати управляващите, не може да ги свали от власт, не може да бъде алтернатива. Алтернатива в България се създава с поне 1 милион поддръжници и нашата задача е ние да организираме т.нар. автентична десница, класическата десница, историческата десница на България, която заедно с новата десница да направят така, че да могат да променят България и да минем към нов етап на демокрация. Т.е. с ГЕРБ и автентичната историческа десница... Обаче равнопоставено, партньорски, с уважение и, разбира се, ще се съизмерваме. Ние сега сме много по-слаби, но ние сме работили в нашата политическа география с много политически сили, които са били много по-слаби от нас, и въпреки всичко сме осигурявали едно добро демократично управление. Това споделя ли се от всички в СДС, вашият възглед за новата и старата десница в лицето на ГЕРБ и на класическите десни партии - СДС, отделеното от СДС ДСБ, или има и друг възглед? Да, аз мисля, че има обективни неща, които дали се споделят, или не се споделят, това е просто субективно разбиране. Обаче има и хора, които не го споделят, нали, г-н Колчаков? В България някои оспорва ли, че ние сме представител на класическата, на старата, на традиционната, на автентичната десница. Виждам само оспорване на това, че ГЕРБ са нова дясна сила, но пак повтарям, когато българският народ даде легитимността чрез избори, когато европейските партньори приемат някого за десен, кой е този умник, нали, политически герой, който казва - няма такова нещо. Има ли такива умници в СДС? Това може да го каже примерно един Иван Костов, който не знам кога е бил десен в живота си. Има ли такива умници, г-н Колчаков, има ли такива умници обаче в СДС, които не споделят вашия възглед, които имат друга визия? Аз бих се изненадал, ако в СДС настъпи някога единодушие. Тогава бихме станали синя болшевишка партия. Ами вие направо потвърдихте, че журналистите са прави да разделят СДС. Много се радвам, когато в СДС има хора, с които мога да споря. Значи това, което казват журналистите, е вярно - че в СДС има различни течения. Вие защитихте точно сега една от ярките тези, други. . . Това групиране, което казахте - че някои били за съюз с ГЕРБ, други с ДСБ, трети били за възраждане на СДС и аз съм бил в групата на тези, които са за това да отидем при ГЕРБ, не е докрай интелигентно, меко казано. Добре, нека не е докрай интелигентно, но е горе-долу вярно. Накрая, не знам дали ви остават сили да коментирате след толкова говорене за оставката на Петър Стоянов, оставката в правителството. Въобще има ли енергия в опозицията да обсъжда какво става в правителството. Георги Петканов, министърът на правосъдието, подаде днес оставка, може би по времето, когато сте били на това бурно заседание на НС. Та по тази оставка. . . Това нормално ли е? Та кажете нещо все пак и за оставката на правителството, не цялото правителство, на правосъдния министър. Аз смятам, че правителството е в неизбежност да не се преструктурира, защото, ако не се отвори клапана, сигурно ще настъпи нещо от времената на Жан Виденов, когато отказаха да се съобразят с мнението на хората, и тогава видяхме какво стана. А по-удачният вариант е това, което се правеше, когато имаше напрежение, недоволство, в средата на нашия мандат 1999 година или средата на мандата на НДСВ и ДПС през 2003 година. Правят се промени в средата на мандатите, така се обновява управлението. Разбира се, едно управление неизбежно с времето губи доверие, така че оставките са според мен неизбежни. А от друга страна, ние видяхме, че пропуснахме възможността преди изборите да обединим цялата десница в парламента, цялата опозиция в парламента и да поискаме вот на недоверие. Тогава беше времето, когато можехме да атакуваме ефективно управляващите и да получим още по-добър резултат на изборите за европейски депутати. Разбира се, за съжаление Иван Костов блокира тази стъпка и там, не че имаше някакво голямо фатално значение, за пореден път показа, че той много често обслужва управляващите в лицето на БСП.
