Разговор с културолога Ивайло Дичев за ситуацията в Катуница в предаването „Денят" на Дарик:
Единодушни са като че ли мненията на анализатори и държавните мъже, че в Катуница става дума за персонален конфликт, така ли е наистина и според вас?
За съжаление, не е само персонален конфликтът, едва ли щеше да има толкова голяма емоция, ако не ставаше дума за роми. Много други олигарси има, много други беззакония, много по-богати хора от господин царя там на Катуница, но досега не сме виждали да атакуват палати на такива хора. Очевидно тук има нещо, което трябва много внимателно да анализираме, и това е междуетническият проблем, който нараства все повече в България.
Докъде може да стигне той?
Струва ми се, че ставаме част от един глобален процес. Видяхме бунтове първо в Лос Анджелис, Париж, Лондон. Те винаги имат една и съща логика. Започват със смърт, нещо много несправедливо, някаква голяма емоция и избликва стихия на чупене, на недоволство. В Лондон, видяхте, хората се нахвърлиха върху витрини, да отнасят ролекси вкъщи. Това е усещането за нелегитимност на този свят, на нелегитимни социални разлики, хората вече не понасят да живеят в този свят, не искат да ги управляват тези хора по този начин. Всяко общество има проблем със социалните разлики, но всяко общество има и някакъв разказ, който обяснява защо единият е по-богат от другите. В съвременния свят вече няма такъв разказ, никой не знае защо едните получават хиляди пъти повече от другите. Някак в този нов капитализъм, в който живеем, парите се печелят като в казино - изведнъж някакъв човек се събужда богат, приватизирал нещо, на борсата направил някаква спекулация или кой знае какво. Това усещане за несправедливост, нелегитимност на елитите все повече ще напряга отношенията. Все повече и повече ще имаме такива глухи бунтове, без цел, чупене. Това е нещо, което смятам, че в следващите години ще видим да се разраства. Пак казвам, тук не става дума само за България, навсякъде по света става.
Каква очаквате да бъде развръзката на проблема в конкретната ситуация в Катуница? Повдигнатото обвинение срещу водача на микробуса, прегазил момчето, ще тушира ли напрежението донякъде?
Не, разбира се. Основното нещо тук е с полицията, институциите. Няма защо сегашното правителство да прехвърля работата на предната, тройната коалиция или по-назад. Последните две години те нищо не са направили, за да реагират на това беззаконие. Така че, ако няма много крути мерки вътре в самата институция, ако няма уволнения на много високо ниво, ако няма политически оставки от типа на г-н Цветанов примерно, не знам как ще се тушира това напрежение. Хората много добре знаят, че тук не става дума само за ромския проблем, а за това, че остава една гангрена да загнива в тъканта на държавата. Мисля, че няма как да се реши този проблем ей така, като конкретният виновник бъде вкаран в затвора. Трябва да се даде знак, че политическата власт в тази страна започва да бъде отговорна пред гражданите, започва да наказва своите хора, които не са си свършили работата. Мисля, че ще бъде доста погрешно, ако се задоволят с вкарването в затвора на шофьора на буса или глоба на Рашков за неговите незаконни доходи. Трябва да знаем кой е бил този, който е допуснал в продължение на много години това да се случва. Кой е толерирал тези хора, кой е ходил там на проверки, кой полицай, катаджия, кой данъчен инспектор, защо не са правили актове и всички тези хора по веригата трябва да бъдат наказани, само така ще се тушира този проблем.
Т. е. споделяте оценката на премиера и президента, че МВР не се е справило в ситуацията?
Не е въпросът в МВР конкретно, а в институциите на държавата - политическата и съдебната власт. За такива тежки проблеми някой трябва да носи отговорност, институционална. За самата полиция, ако говорим, на кадрите, които гледахме, тя като че ли по-скоро някак се радваше на това, което става, не спираше хората. Подобни размирици предполагат специфично ноу хау. Не е много лесно за полицията да се справя с тях, вижте какво стана с полицията в Лондон. Имаше много критики към английската полиция, че не можа да овладее тези бунтове, които разрушиха градовете на страната. Френската полиция има опит и овладя, почти без жертви, бунтовете от преди десетина години. Това е технология, която постепенно ще трябва да се изгражда. Недейте технически да разглеждате въпроса. Въпросът не е в добрата им воля, а в цялостната подготовка на полицията, която не се е сблъсквала с много такива случаи досега.
Какво очаквате от проверката на „необяснимото богатство" на Кирил Рашков, сам казахте, че институциите трябва да си свършат работата докрай?
На всички е ясно, че това богатство няма легитимен източник, няма човек, който да мисли обратното. Сега какво ще покаже точно, дали от джебчийство ги е събирал парите, дали е продавал гласове, дали от незаконен алкохол, сигурен съм, че няма да излязат данъчни декларации, които да съответстват на неговите имоти. Ситуацията е абсолютно беззаконие. Въпросът е това беззаконие в какво отношение е с проблема на ромите, които в голямата си част са бедни и поставят друг проблем пред държавата - на бедността, липсата на образование, на нехигиеничния начин на живот, изобщо на изпадането от социалната тъкан на тези територии от страната, гетоизирането на едно население. Това са два различни проблема, защо ги свързваме?! Имаме ли право така лесно да кажем - те всички са престъпници, те са родени такива. Не е така, това са два различни проблема, които трябва да се третират по различен начин. Проблемът с олигарсите, всички тези хора трябва да бъдат проверени, сериозно и безкомпромисно поставени пред правосъдието, когато не могат да докажат своите доходи. Проблемът на гетата е съвсем друг, той е въпрос на дълго усилие на цялото общество с пръчката и с моркова едновременно, със средства и санкции за приобщаването на тези територии към националната държава. Това смесване на едното с другото (на етническия със социалния проблем) ми се струва най-опасно. Вероятно има по-висока степен на престъпност в гетата, на какво се дължи, най-различни хора могат да кажат, но от това не следва, че тук някаква генетична увреденост има или Господ знае какво. Тези приказки са ужасно вредни и само пречат на решаването на проблема.
Доколко предстоящите избори може да са причина за случилото се в Катуница, цар Киро обяснява в интервю за в. „24 часа" каква е „цялата работа, че тия хора са от една листа за изборите, а ние сме от друга"?
Това също стана един начин на обяснение, който не трябва да търпим. В момента, в който се посреща някакъв проблем, той се политизира. Винаги като възниква някакъв проблем, политическите ви опоненти ще го използват, какво странно има в това нещо?! Конспиративната теория в момента твърди, че цялата работа съвпада с изборите неслучайно, провокирана от организации, които искат да се върнат на сцената. Със сигурност напрежението се нагнетява от години от някакви такива политиканстващи говорители от типа на Атака и ВМРО, които насаждат омраза, говорят, че те не могат да се променят, генетично увредени са, трябва да ги изхвърлим, трябва на сапун. Тази омраза, която се трупа, тя все повече и повече се превръща в бомба със закъснител, която гърми. Ето, малък сюжет, криминален сблъсък, някакъв битов криминален случай в някакво село и цялата страна е под заплаха. Затова изведнъж започваме да се колим, нахлули в гетата някакви щурмоваци. Това е, нали, политизирането. Но в случая аз не бих го тълкувал като някаква конспирация, някакво дърпане на конците, а по-скоро като подготовката, насаждането на тази омраза, на това напрежение в обществото. Включително ГЕРБ, които дойдоха пак с едни обвинения за престъпления, много грубо поведение в първата си година. И това се връща обратно - когато насаждаш омраза, единственото, което може да последва е бунт. Няма никакво съмнение. Искам да ви обърна внимание още на най-колоритното нещо в случая, което го виждаме в други страни. В Сърбия го видяхме, в Русия сме го виждали, в Англия и на други места. Участието на тези субкултурни групи - на рокерите, на футболните фенове. Това е един удивителен феномен, където другаде е анализиран. Тия мъжаги с каските и с големите мотори, любители на Bon Jovi, които развяват националното знаме и пеят „Мила, родино". Тази постмодерна комбинация ми се вижда също доста забележителна. Дали такива хора са готови да се организират дълготрайно, да работят за някаква кауза, дали те могат да установят ред в страната?!? Малко се съмнявам - те са свикнали повече да следват своя лайфстайл, да кликнат в тази страница на Фейсбук, после да отидат в другата страница. Дали този тип граждани са наистина стожер на бъдещия ред в държавата - малко се съмнявам!
Като казахте Фейсбук, следите сигурно какво се случвай онлайн - групата, която иска смъртта дори на Цар Киро, набъбва с минути. Докъде могат да стигнат според вас тези хора?
Ами, като наблюдавате този вид мобилизации в мрежата през последните години, ще видите че те много бързо набъбват. Често са на някакви съвършено идиотски теми от типа на това каква била Мис България, дали е подходяща за това или пък да се спрат новините на турски - някакви абсолютно глупави неща от моя гледна точка. След което много бързо се организират, зад цялата работа няма лидер, няма идеология, няма партия. Значи, за да се извърши някакво социално действие, трябва да има все пак някакво минимално количество организация. Тия хора трябва да ходят на събрание, трябва да гласуват, трябва да излъчат ръководство. Някакви такива стъпки има, което досега поне сме познавали. Във Фейсбук не е така, нали - кликваш, присъединяваш се. Към какво, към кого, какви са хората там?!? Та, подобни каузи обикновено скупчват страшно много хора за бързо време в някаква точка. Тази кауза се множи, се разпада на много други каузи - някой друг казва: "не смъртно наказание с обесване, ами ще го убием с набиване на кол". Започват да се роят тия групи. И в крайна сметка цялата тази енергия се разпада и изчезва също така бързо, както е и възникнала. Тези нови граждански мобилизации по мрежата, основното в тях е че са неорганизирани. Те възникват страшно бързо и страшно бързо се разпадат, понеже зад тях няма никаква структура. И всъщност тук е и опасното, защото основната енергия на гражданите, които участват в тях, е деструктивна. Те могат да разрушат нещо, но не могат да изградят дълготраен политически проект за държавата.
