Законодателят не може да диктува на банковия пазар и не бива да се бърка в процеса на ценообразуване - в момента, в който на финансовите институции им бъде забранено да събират такси за отпускане на заем или за управление на кредитите, те ще калкулират тези суми в лихвите, които логично ще се вдигнат.
Това коментира в интервю за Дарик финансистът Емил Хърсев по повод законовите промени, внесени от депутати от ДПС и БСП в защита на интереса на потребителите на заеми в България.
Според Емил Хърсев действително е нужна регулация, която да гарантира, че клиентите ще плащат на банките такси само за реални услуги. По думите му обаче всеки опит на депутатите да въведат мерки, които ще деформират пазара ще доведе освен до вдигане на лихвите и до свиване на кредитирането.
По-важният въпрос според финансиста не е дали ще бъде въведен по-строг режим и контрол за фирмите, даващи „бързи заеми", а как банките могат да отговорят реално на повишеното търсене на малки заеми до заплата от мнозина българи.
Какво най-сериозно ви смущава в това, което предлагат депутатите от БСП и ДПС и какъв ще е според Вас реалният ефект от тези поправки?
Честно казано, нищо не ме смущава в законодателната инициатива. Разбирам, че са се натрупали сериозни противоречия и небалансираност между позициите на кредитор и длъжник в кредитния процес. Принципно мисля, че предлаганите промени са необходими и разумни. Струва ми се, че не е достатъчно добре обмислена реакцията по отношение на така наречените бързи заеми. Има далеч по-елегантно решение от тези, които съм чувал да се предлагат, което разви като идея наскоро председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, но всъщност един от най-авторитетните юристи, преподавател по банково и финансово право, автор на всички банкови закони от 1990 година досега. Струва ми се, че предложението на проф. Димитров е далеч по-добро от тези на всички депутати, които съм чувал да се предлагат в тази посока.
Смущава ме до известна степен подхвърлянето на намерения на отделни депутати по отношение на ограничаване на такси, на забрана за такси и надбавки. Струва ми се, че законодателят не бива да се бърка в процеса на ценообразуване в един сериозен отрасъл, какъвто е кредитът и банковото дело. Има един много прост начин, по който всеки би могъл да провери дали това, което се предлага от български депутати, е разумно или не. Ако нещо се предлага у нас за първи път и го няма в никоя друга правна система, това означава най-вероятно, че е чиста измислица и най-вероятно няма да сработи.
Казвате подхвърляния, но всъщност във внесения законопроект е заложено да отпадне таксата за управление на кредита, наказателната лихва да се премахне след първата година, тоест това са заложени вече законодателни формулировки. Разбира се, съдбата им в пленарна зала не можем да чертаем.
Знам, че са предложени. Самият законопроект за мен е една идея, той затова е и проект, нали. Затова му предстоят обсъждане и две четения. Предполагам, че в процеса на това обсъждане ще бъдат променени доста от тези идеи, съдържащи се в законопроекта. Повече ме притесняват обаче намеренията за внасяне на нови механизми в процеса на обсъждане, защото тези, които съм чувал, са още по-необмислени и от предлаганото в законопроекта. Истината е, че законодателят какъвто и закон да приеме, не е в състояние да промени ценообразуването в кредитната система. Той може да забрани кредита, да речем, в екстремални ситуации. Имало е страни, където кредитът е бил забранен, самото банково дело е било забранено дълго време, например в съветска Русия. Но не може да диктува на пазара. Като каже примерно, че няма да има наказателни надбавки, автоматично рискът ще бъде калкулиран в цената на кредита.
Тоест Вие предупреждавате, че това ще доведе до ръст на лихвите.
Да, със съответното допълнително свиване на кредитирането и всички поражения, които ще доведе такова състояние в икономика, която се опитва да излезе от депресията. Просто депутатите трябва да имат предвид, че всяко пипане където не им е работата, където за първи път в света българският парламент твори норми, каквито няма по другите страни, това означава, че това са деформации. Тези деформации в условията на депресия, в условия, когато икономиката лежи на дъното и само с помощта на кредита може да увеличи капиталообразуването, което и без друго е паднало през последните години до един непознат от 20 години минимум, това само затруднява.
Йордан Цонев е категоричен, че ако само в резултат на законовите промени се получи ръст на лихвите, това би било ясен знак за споразумение между банките, защото конкуренцията е много сериозна в момента на банковия пазар и няма основание за подобен ръст на лихвите.
Не, нищо такова не означава като картелно споразумение. Но помислете примерно след като банките имат разходи по учредяването на обезпечението - очевидно е, че има такива разходи, имат разходи по наблюдение и управление на кредита, поради което събират такси за отпускане и управление на заема, да речем в размер на 1 процент. Очевидно е, че когато им забранят да събират такива такси, автоматично лихвеният процент се вдига с този разход по новите заеми, които ще се сключват тепърва. Това са автоматични процеси и няма нужда да се сговарям с никого.
Идеята е в това, че в момента има глад за клиенти и банките се конкурират с добри условия за хора, които да вземат от тях заеми. Това не би ли било основание да преглътнат горчивата такса, че ще им вземат част от таксите и да задържат на конкурентно ниво лихвите?
Както всички забелязваме, лихвите падат през последните да речем седем или осем месеца, което показва, че конкуренцията и пазарът работят. Тоест не е необходимо някой да кара банките да намалят процентите и прочие. Те сами го правят, когато пазарът и логиката на конкуренцията диктува това. Въпреки всичко обаче кредитът, както всяка една сделка си има съответните цени.
Кредиторът, който извършва разходи, очаква те да бъдат покрити от цената на кредита, така че това е простата логика на кредитирането. В зависимост от това накъде върви пазарът и колко ще плати кредиторът, за да получи депозит от своите клиенти, тя трябва да го пренесе върху клиента. Не е възможно, по-скоро ще затвори банката, ще спре да кредитира, ако някой й каже, че трябва да плаща повече на вложителите, отколкото да взема на кредитополучателите. Като им го каже, просто няма кредит, затваряме банката и тръгваме да се занимаваме с друга дейност. Така е в икономиката - ако им излизат сметките, ще кредитират; като ни им излизат сметките, каквото и да направи законодателят, по-скоро ще затворят, няма да кредитират, отколкото да работят на загуба. Банката е трансформатор. Трансформаторът само превръща един вид ток в друг, но не е генератор, не може да произвежда ток, не е електроцентрала. Ако напънете трансформатора, той изгаря.
Но въпросът е, че не е малко сумата, която се цитира като приходи на банките годишно от такси, невинаги свързани с конкретни услуги.
В това отношение напълно подкрепям идеята на законодателя, че законът за кредитните институции би трябвало да установява пряка връзка и да задължава кредитните институции ясно да оповестяват за каква услуга каква такса събират и какво клиентът трябва да получи срещу тази цена. Това да, това е честно и така трябва да бъде.
Правилно ли ви разбрах, че по-скоро сте срещу идеята за по-сериозен регистрационен или лицензионен режим на онези финансови институции, които се занимават с бързите кредити?
Според мен до нищо няма да доведе тази ускорена администрация. Крайният клиент въобще не го интересува какви лицензи, даже едва ли го интересува какъв капитал има онзи, от който е взел 400 лева. Хич не го интересува какъв капитал и какви лицензии има и къде му е регистрирал кредита. Него го интересува да не го обира по този обирджийски начин с кожодерските лихвени проценти. Това го интересува. Затова според мен предложението на проф. Димитров за справяне с този проблем, а той предлага просто по закон да се обявят за изначално недействителни договорки за плащане на доход по кредитни сделки било то лихви, такси, каквото и да е над опрделен размер, който законодателят да определи. И това е. Нищо друго не е проблемно в тази сфера. Интересува ни да защитим крайния кредитополучател от кожодерство.
Но пък и този бизнес доста се разрасна през последните години, а като че ли няма регулация, пък парите, които се въртят там, не са малко.
Да, разбира се. Причините за това би трябвало да търсим по-сериозно. Те не са само в лакомията на този вид кредитни институции, които работят в сегмента на свръхрисковите кредити. Това означава, че ние имаме сериозни проблеми в основата на кредитния пазар, в банковата система. Това трябва да се запитаме - защо банките, които биха могли да отпускат този кредит при много по-ниски нива, защо не го правят. Ето там бих се замислил аз и бих търсил възможности за облекчаване на режима, при който основният кредитор, банковата система би могла да покрие и този сегмент. Но така или иначе съществува този сегмент.
Ако обаче го затегнем в по-сериозни рамки, рискуваме ли да го пратим много в сиво?
Сивият лихварски бизнес винаги е съществувал на този свят. И не знам нито една страна, която да го е премахнала изобщо. Друг е въпросът, че в повечето нормално развити пазарни икономики той е пренебрежим и обслужва клас клиенти, които пребивават в черната икономика и най-малко са близо до престъпното подземие на обществото, грубо казано. Това е което черният лихварски пазар обикновено покрива.
Въпросът е хората да бъдат защитени от мародерство.
Точно така. И имаме очевидно търсене на кредит от заплата до заплата - малки, бързи касови заеми. Това най-нормално потребителят би си осигурил с овърдрафта по собствената си кредитна карта. Защо банките не отпускат този овърдрафт, който е доста скъпичък? Това трябва да се запитаме като законодатели, като регулатори, специалисти и да потърсим начина, по който това търсене на потребителски свръхкратки, бързи заеми да може да се реши с обичайния инструмент, който покрива търсенето в другите страни от ЕС. Защо ги няма там тези фирми, които тук късат по шест кожи на българина, защо не идат да го скъсат в Германия? Защото никой няма да си вземе кредит от тях. Всеки си носи по десет кредитни карти, има си договорен овърдрафт с банката и си тегли от банката същия този заем, дето му трябва от заплата до заплата.
