Интервю

Хараламбиев: Ще признаят сестрите за виновни по делото за набедяване

24 февруари 2007 18:11

Вие ще присъствате на това заседание в неделя. Такова всъщност беше желанието на медицинските сестри. Въпросът ми е обаче ще има ли този път в залата превод, преводач, защото предишния път те не бяха разбрали нито дума от това, което се случва с тях.

Така е. Българските медицински сестри имаха три желания - да присъства български адвокат, да бъде назначен преводач от арабски на български език и да им бъдат предоставени мотивите на Апелативния съд в Триполи. Аз ще присъствам, но успоредно с това съм се снабдил и с мотивите, които вече са преведени на български език, и ще ги предоставя на медицинските сестри. А въпросът за преводача или преводачите лежи единствено и само върху съда. Той има задължението да осигури преводачи и трябва да осигурят такива.

Казвате, че разполагате с мотивите. Моля ви в резюме да кажете какво съдържат тези мотиви, които в неделя ще прочетат самите обвиняеми?

Обективно казано, новите мотиви не се различават от старите, от онези, посредством които съдът в Бенгази призна за виновни и осъди на смърт петте медицински сестри и арабския лекар Ашраф. Общо взето, присъдата се крепи единствено и само въз основа на самопризнанията на Ашраф и на Нася Ненова, от една страна и от друга, констатациите на медиците, които са либийци, съдебни медици, които обаче не са компетентни по ХИВ-вируса, така както са вещи Монтение и Колици. Но за тях и дума не става в тези мотиви, те буквално са игнорирани.

Добре, да поговорим малко за това, което ще се случи на заседанието в неделя. Ще бъдат ли разпитвани петте български медицински сестри?

В Либия нещата стават много бавно, стига се понякога и до парадоксалност. Ето, би трябвало медицинските сестри да бъдат разпитани, но аз дълбоко се съмнявам, че това ще стане, защото те няма да отстъпят от тезата, че са били жестоко измъчвани. Не така стои проблемът с Джума Мишри, който по всяка вероятност ще бъде разпитван от съда по настояване на неговия защитник и той ще изложи една абсурдна теза, че, видите ли, вследствие на набедяването от страна на медицинските сестри, той е претърпял дълбоки морални страдания и изведнъж се представи един документ, от който е видно, че той дори е бил обявил и гладна стачка. Кога, при какви обстоятелства, къде точно дискретно се мълчи.

Казахте, че техният адвокат, адвокатът, за който преди секунди говорихте, вече е представил 12 писмени доказателства за злонамерените, за клеветническите действия на българките спрямо Джума Мишри и неговия събрат Маджит Шол. Вие сте запознат с тях, адвокат Харалампиев. Има ли тези 12 писмени доказателства нещо убедително, нещо, което много трудно би могло да бъде оборено в съдебната зала?

Макар че винаги съм проявявал в известна степен оптимизъм, аз мисля, че този процес е с ясна съдба, просто медицинските сестри ще признати за виновни. Предизвестен е краят. Ако наистина съдът прояви храброст и безпристрастност и ако се врече в справедливостта, защото правото е преди всичко школа за честност, и ако приеме, че наистина те са били измъчвани, знаете ли какво означава. Онова същественото, голямото дело да вземе съвсем други измерения, т.е. сестрите да бъдат признати за невинни. Защото, пак повтарям, единствено и само в самопризнанието, изтръгнато с нечовешки насилия от страна на Джума Мишри, Нася Ненова и Ашраф са признали една вина. Така че, мисля, че това дело с един предизвестен край.

Ще ви попитам на пръв поглед нещо абсурдно за българска аудитория. Има ли ярки доказателства в подкрепа на невинността на сестрите по това дело, по делото на мъчителите срещу тях?

Когато пледирах пред Върховния съд на джамахирията при първото ни явяване там, аз казах, че насилието е разпятието на медицинските сестри и при последното си свиждане с тях аз видях белези от насилие по краката на Кристияна Вълчева, белези от насилие във видимата част на тялото на Нася Ненова, да не говорим за психичното насилие, което е по-страшно и от физическото. Разбира се, че българките са невинни и по този процес. Той е парадоксален. Разбирате ли, палачите съдят своите жертви. От 30-годишната си практика като адвокат за първи път ми се случва подобно нещо, не мога да го проумея, трудно ми е.