Дарина Сарелска директор Новини и актуални пре­давания
Дарина Сарелска директор Новини и актуални пре­давания / netinfo
Дарина Сарелска пред "Forbes" за битката срещу фалшивите новини
Фалшивите новини се превърнаха във водеща тема за медиите по цял свят. Предоставянето на непроверена и невярна информация може да има разрушителен ефект не само върху аудиторията, но и върху икономиката и корпоративната репутация. За да реши този проблем, най-голямата медийна група в България „Нова Броудкастинг Груп“ започва кампания срещу недостоверните новини.

В какво се състои кампанията и какви са целите й – на тези и други въпроси дава отговор Дарина Сарелска, директор „Новини и актуални пре­давания“ в Нова Броудкастинг Груп пред списание "Forbes"

Г-жо Сарелска, в какво се състои кампанията на NOVA сре­щу недостоверните новини?

Смятаме да предложим решение. Не просто да посочим про­блема с фалшивите новини и медийните манипулации, но да дадем реална услуга - от една страна, да предложим плат­форма, в която нашите редактори да проверяват информа­ция, която зрителите намират за интересна, и да я система­тизират по критерий достоверност. От друга, водещите журналисти на NOVA да могат да споделят своя опит на пуб­ликата - как те отсяват истинската фактологична инфор­мация от внушенията и пропагандата. Да предадат ноу-хау, уроци по критично четене, ако искате. В помощ на хората, които са професионалисти в други сфери и които обаче се оказват жертви на собствените си неинформирани реше­ния, заради фалшиви новини.

Какъв обхват ще има кампанията и какъв времеви диапа­зон ще запълни?

Планираме кампанията да стартира този месец като дълго­срочна инициатива. Основната цел е да покажем на хората, че е необходимо да подхождат критично - за нас е важно да дадем инструментите в ръцете на потребителя и той сам да се научи да разпознава достоверното от недостовер­ното. Нямаме за цел да създаваме комерсиален продукт, а да бъдем максимално полезни на хората и да дадем своя принос в борбата с разрастващото се влияние на неверните новини.

Защо недостоверните новини са проблем и кой страда по­вече от тях - зрителите или самите медии?

С развитието на новите технологии и бума на онлайн медии се отвори огромна територия и за гражданска журналисти­ка, но и съответната възможност за злоупотреба с инфор­мация. Проблемът е двустранен и за самите медии, защото девалвира доверието в нас като цяло. Но най-вече щетата е за публиката. То е като със стоките-ментета. Потре­бителят е подведен, но не само с не­качествен продукт. В случая с медии­те фалшивите новини, подкрепени от тролове могат да дирижират фалшиво обществено мнение, да създават фал­шиви герои и антигерои, да създават фалшива представа на публиката и да предполагат неинформиран избор. И това е особено опасно в незрелите общества като нашето, където има криза на доверието във всеки и във всичко, изцяло в институциите. Това прави хората още по-податливи на всякакви внушения и манипулации.

Какви мерки и правила прилага NOVA, за да филтрира не­достоверните новини?

Мейнстрийм медиите имат своите азбучни учебникарски правила - консервативен набор от принципи като проверка през няколко източника, проверка на фактите на място, от първа ръка, цитиране на източници, осигуряване на баланс на гледните точки, плурализъм на мненията. Все базисни прак­тики на добрата журналистика. Подкрепени от опита на Новините на NOVA, те изграждат почти безпогрешен ре­флекс за истинска и фалшива информация. Казвам почти, за­щото понякога в новините нашият основен враг са времето и крайният срок - тогава обаче пак имаме професионалния ангажимент да следим една тема в развитие, да я актуализи­раме и да се придържаме към фактите, които знаем, тогава когато са ни станали известни.

Какви са икономическите загуби от фалшивите новини?

Има много примери на директни загуби за реални бизнеси, засегнати от фалшиви новини. От злонамерени клевети направо. Помните и голямата дискусия доколко сериозно са повлияли „алтернативните факти“, разпространявани в американската президентска кампания, за избора на Тръмп, с цялото влияние, което това има върху световната иконо­мика. Тръгвайки от частното към глобалното, ефектът се мултиплицира. И последният световен икономически форум в Давос отдели специално внимание на проблема с фалши­вите новини и го определи като спешен въпрос, засягащ чо­вешките права като цяло.

Може ли да посочите примери за недостоверни новини, които са имали съществени последствия за българското общество?

Класическият пример е с партийната книжка на Софиянски преди повече от 20 години. Сега всеки път по време на избо­ри сме свидетели на фалшиви резултати, изнасяни в хода на деня, без източник, и то манипулирани съвсем съзнателно, често огледални на реалните данни, с цел да въздействат на хората в техния избор. Това се случва успешно. В производ­ството на недостоверни и пропагандни новини участват активно и институции, граждански движения, организатори на контрапротести и т.н. Затова целта на нашата кампания ни с опита на екипа е да подпомогнем обикновените граждани в проследяването на истината, с прости съвети като например задаването на въпроси: кой го казва, кога го казва, защо сега се тиражира, има ли повече прилагателни и емоционално украсени твър­дения, отколкото реални факти - все прости, но надеждни лакмуси. Ще се опитаме да споделим нашето професионално знание и да предизвикаме хората да четат отговорно.

Смятате ли, че фалшивите новини могат да създадат нови бизнес ниши, така както нежеланата поща доведе до продукти и компании за борба със спама?

Вече създават. Създадоха нова професия - факт чекинг, засега повече в западните медии, но проектът на NOVA е стъпка в тази посока.