Разговор по актуални теми с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова в предаването "Седмицата" на Дарик.
Идвате от Москва, кацнахте снощи.
Да, снощи късно.
И обикновено, като се каже български политик в Москва, и започват, така, тълкуванията, че все в Москва ходим. Вие защо ходихте в Москва?
Аз ходих за 12 часа в Москва, за да свърша една работа, която мисля, че си заслужава да бъде спомената в ефира на едно от най-слушаните национални радиа. Това е новият договор за социална сигурност между България и Руската федерация. Този договор между другото има доста дълга история, но в крайна сметка това вече е факт и всъщност въз основа на този договор ние предоставяме от българска страна обезщетения за временна неработоспособност, обезщетения за майчинство, за бременност. ..
На кого?
Е гарантираме на българските граждани, които са работили там, или руските граждани, които работят в България, пенсии, пенсионни права, наследствени пенсии и могат да ползват.
Тоест искате да кажете, че до момента между България и Русия не са били регламентирани или пък неясно са били регламентирани.
Значи, те бяха регламентирани преди години. ..
. .. всички тези пенсионни и осигурителни отношения.
Да, те бяха регламентирани преди години. След това от българска страна едностранно беше денонсирана предишната спогодба, с което много български граждани, бих могла да кажа няколко десетки хиляди български граждани, които са работили в бившия Съветски съюз, и няколко десетки хиляди руски граждани, които са работили в България, както и толкова десетки хиляди, които в момента работят там или тук, или ще работят в бъдеще, нямаха никакви социални права. Тоест не се признаваха социалните осигуровки, социалните гаранции между двете страни.
Включително и с пенсиите?
Включително и с пенсиите. След подписването вчера на договора с министър Голикова в крайна сметка ние най-после по отношение на лицата, които са работили, се създава яснота за фирмите и лицата къде следва да се внасят осигуровките, как трябва да се ползват тези осигуровки, по какъв начин? Даже има фирми, примерно "Главболгарстрой", които в момента внасят и в България, и в Русия, които сега ще внасят само на едно място. Тоест урегулират се отдавна лелеени неща и всъщност хора, които пък загубиха тези права в резултат на денонсиране на предишната спогодба, сега ще могат да си подадат документите в НОИ и да им се възстановят отново пенсионни права, осигурителни права, без здравното осигуряване. Значи, това касае само социалното осигуряване, без здравното осигуряване. Но не е никак малко.
Защото това касае български граждани, които и в момента работят в Руската федерация заедно със семействата си и, разбира се, руски граждани. Сега започват големи инфраструктурни обекти. Така че мисля си, че някъде около стотина хиляди български и руски граждани ще се възползват от този договор, който беше подписан вчера.
Как България посреща кризата? Според НОИ почти една трета от трудоспособното население на България не работи по различни причини. Почти 600 000 учат, над 300 000 са в предпенсионна възраст и нямат работа, други 265 000 гледали деца, 218 били болни, 150 000 трайно обезкуражени изобщо не си търсили работа. Още други 120 000 не е ясно защо не работят. С колко ще се увеличи този брой на тези хора вследствие на кризата?
Това, което аз бих могла да кажа, е наблюденията, които ние правим успоредно със статистиката в нашата агенция по заетостта. Мога да кажа, че в рамките на този мандат с 360 000 са повече хората, които работят в сравнение с хората, които са работили 2005 г. Защо някои хора не работят това едва ли някой може да каже. Всеки има своите предпочитания. Може би някой получава рента, друг работи в сивата икономика и не желае да си обяви доходите, а трети просо не иска да работи. Защото хората, които искат да работят, мога да кажа, че и в момента има близо 7000 свободни работни места.
Това го казахте и през седмицата, въпросът е за какво е тази работа?
Значи, г-н Вълчев, когато човек е безработен, когато човек иска да се реализира и когато е криза, и в крайна сметка не може да ползва собствената си квалификация точно в определено място, на определена област, той търси начин да се реализира по друг път. Тоест търси или да се квалифицира, а там имаме възможности в максимална степен, никога не сме имали толкова много ресурс както по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" близо 160 милиона са насочени в тази област за квалификация и преквалификация, така и по националния план за действие по заетостта. Общо за 2009 г. държавата има възможност да предостави средства на работодатели, на неправителствени организации, на отделните граждани за около 55-60 000 души да повишат своите знания и умения или да се адаптират към определена среда.
Хайде да изясним - за какво са тези 7000 работни места свободни? Какво се търси най-много в България?
Значи, преди всичко аз бих могла да кажа съвсем откровено, това са за ниско квалифицирани специалисти, т.е. за хора в обслужващата сфера. Но ако вие сте в едно малко населено място и в същото време сте били, да речем, педагог и се закрива училището, но в това населено място има, да речем, дом за социални услуги, вие можете да отидете в социалната сфера, да бъдете обслужващ в социалната сфера. Значи, все още не е такава драмата на пазара на труда.
А къде са свободните места? Очевидно не са в София, нито в големите градове.
Свободни места има на много места. Не, свободни места има на много места, те са единични.
Понеже вие призовавате през седмицата като няма работа в твоя град да се преместиш в другия, което го правят в Америка.
Не, значи аз много ви моля да не четем заглавия оттук-оттам, които, без да се прочете това, което ние сме казали, някой си прави заглавието, за да си продаде изданието. Ние сме казали, че българската държава заедно със социалните партньори - работодатели и синдикати, сме разработили и програма, с която да стимулираме хората да бъдат по-мобилни, не да се премести в друг град, а да пътува и да се връща. Тоест в радиус от 100 км, както навсякъде по света, и българските граждани го правят, когато отидат в някоя друга страна и са мобилни и могат да пътуват от едно място, където живеят, до мястото, където да работят и да се връщат. И вие току що, споменахте Америка, това е практика навсякъде по света. Ние стимулираме и даваме пари за пътните, за да се научим, че ако в града Х, в който ние имаме собствено жилище, за да не наемаме квартира под наем в другия град У, който е да речем на 60 км от нашия дом, ние, държавата дава пари за транспорт, за да можете да отидете да се реализирате в този град.
А какво ви притеснява и в това да кажете, че след като един българин е готов да се вдигне и да отиде чак, в Испания да се премести под наем, защо да не се премести в Исперих?
Това не ме притеснява. Просто все още народопсихологията на българина е такава, че той си има собствен дом, за разлика от много други страни, ние в България близо 90 процента от семействата имат собствени жилища и това малко или много ни закрепостява, или ни прави по-зависими. Затова казвам, че трябва най-напред да се научим да бъдем мобилни и да бъдем по-гъвкави, когато имаме желание да работим. В същото време аз искам да ви кажа, че ние непрекъснато срещаме хора, специално в различните области, на които им се предлагат работни места, дори работни места, да речем, за старт в кариерата, която е една много добра програма за завършилите висше образование, които да отидат в държавната администрация. И младите хора казват: аз за 300-350-400 лв. няма да работя. Нали разбирате, че всички заедно трябва да разберем, че, ако някой не желае да работи за 300 или за 400 лв., той има много повече. Или някой му дава повече и той може да не работи за това, за което вие казахте, че има хора, които по някакви причини не работят. Програми за хора над 50-годишна възраст. Ами, няколко десетки милиона са насочени в тези програми. И за квалификацията и преквалификацията на тези хора. Значи това са също атрактивни програми. Държавата не може всичко обаче. Аз само преди известно време, няколко пъти вече цитирам генералния секретар на Международната организация на труда г-н Сомавия, който казва, че 25-30 години фетишизирахме пазара и либерализма, сега обаче всички разбираме, че без държава не може. Значи, не може да искаме обаче всичко от държавата. Държавата може да даде определени бонуси, определени стимули, да инвестира дори ако щете в дадени отрасли, които се вижда, че те биха могли да бъдат застрашени сериозни или пък могат да се развиват бързо, т.е. да поемат част от ударите от кризата, но държавата не може да реши всички проблеми, ако ние не сме социално активни. А ние не сме научени да бъдем социално активни.
Отчитате ли масово връщане на българи, работещи в чужбина - от Испания, Гърция, Германия, Великобритания, и като се върнат какво правят?
Отчитаме връщане. Хората се записват в бюрата по труда. Не мога да кажа масово, защото, когато един човек се запише на борсата, той не се записва откъде идва, от кой град, от коя държава. Той просто се записва и казва, че търси работа.
Да, ама вие досега отчитате, не помня цифри, съвсем малък ръст на безработицата. ..
Да.
. .. регистрираната безработица.
Значи, с 0.15 се е увеличила, на 6.35 през декември на 6.05 през януари. При всички случаи безработицата полека ще се покачва, при всички случаи. Но тя е далеч под средната за ЕС. Все още. Тоест ние не сме дори на критичния минимум.
В кои сфери има най-много безработни и нови?
Най-много се чувства в индустрията, в преработващата промишленост и в текстилната, трикотажната, шивашката промишленост.
Падат поръчките от Запад?
Падат поръчките. На този етап все още искам да кажа, че това, че има намаляване на заетостта в строителството, не значи, че има покачване на безработицата, защото зимният период винаги е бил такъв. Има определен застой поради климатичните условия. Но пък в същото време държавата наля доста пари в различни инфраструктурни обекти и в строителството. Като казвам, че тук няма да бъде стимулирано чистото строителство, да речем да зидаш, да лепиш плочки, да правиш покриви, да копаеш изкопи, а ще се включи и индустрията, която помага за строителството, т.е. материалите, суровините, които отиват в строителството. Там са насочени няколко стотици милиони лева и аз мисля, че това беше една много добра и разумна стъпка от страна на държавата. Само ние в Министерството на труда и социалната политика чрез проектите, които насочихме към общините по социално-инвестиционния фонд и "Красива България", очакваме някъде около 15 000 работни места в строителството да бъдат открити веднага, може би след 15 март, тъй като стартираха проектите, вървят обществените поръчки и те ще започнат веднага.
Един от най-честите упреци и от опозицията, а и в редица коментари към вас, към управлението, е, че гледате с прекалено розови очила, че когато описвате ситуацията не я представяте така драматично, както я представят лидерите в Западна Европа или в Америка?
Ние в България по принцип всички представяме всичко драматично, страшно много. Аз мисля, че не гледаме оптимистично, а гледаме реалистично. И аз един пример сега ще ви кажа заедно с това, което започнахме. Значи, ако 50 души са пред парламента, ще ги отразите всички медии на първи страници и ще ги показвате много пъти. А това, че примерно за хиляда пъти повече хора вчера сме подписали договор, ще мине между другото.
Ако смятате, че минава между другото участието ви в "Седмицата" на Дарик просто грях ви на душата.
Принципно ви го казвам. Нали разбирате, значи трябва да бъдем реалистични. Не трябва да създаваме психоза и аз вече няколко пъти цитирам управителя на нашата национална банка г-н Искров, който на едно обсъждане за ситуацията в страната много точно каза - да внимаваме какво говорим. Защото, създавайки излишно напрежение, изпускайки една дума, ние можем да създадем една лавиноопасна грешка, която да създаде много проблеми, които де факто ги няма все още.
Вярно ли е, че западняци се записват да търсят работа на българския трудов пазар? Това звучи като шега, това изключения ли са, или наистина вече и те се възползват от свободния пазар и са готови да дойдат да работят в България, вярно за ниски заплати, обаче пък на евтинко да живеят сравнено с това, което струва животът при тях.
Значи, хората се записват не толкова, а хората влизат в нашите служби по заетостта и се интересуват от всички условия и свободни работни места.
Това какво, англичани примерно?
Англичани, белгийци, германци, най-различни. Това е нормално, ние сме в юросистемата. Нашата система е отворена. Ние показваме нашите трудови права, ние показваме какво има на пазара на труда свободно, а хората се интересуват. Дали те ще дойдат това е другата страна на въпроса и пак отново заглавия: "Идват да берат ягоди". Е, нямаме ягоди в момента, никой не се е записал да бере ягоди. Така че нормално е да се интересуват хора с различно положение, защото нека да не си въобразяваме, че няма хора в тежка ситуация и в други страни, макар и стари европейски страни с традиции и с опит. Съвсем естествено е всеки да се интересува какви свободни работни места има. Защото при нас има свободни работни места дори ако щете и в сферата на туризма, дори и в сферата на услугите, където имаме проблем. Защото има, изискват се качества, изисква се знание, изисква се опит, изисква се умение, изисква се конкурентоспособност.
Но не се случи масов внос от Азия например на работници за тези ниско квалифицирани или обслужващи дейности в туризма?
Няма да се случи дотогава, докато не сме си уплътнили и не сме си използвали в този момент на криза. Всяка една разумна държава с разумна политика прави всичко възможно да създаде условия на собствените си граждани. ..
Тоест, тъй като разрешенията зависят от вас, вие ще се държите рестриктивно.
Докато не си използваме всички ресурси и докато всички заедно като българи не се ангажираме да създадем условия за добър стандарт или поне за да не спадне стандартът и социалните гаранции на българските граждани, съвсем естествено. .. е, естествено там, където има потребност от специалисти, които ние нямаме в момента, естествено определено количество хора могат да влязат. Но този масов, така, внос на работна ръка няма да стане.
Петдесет и два процента от тези, които минават през вашите програми за заетост, оставали на работа. Това обаче става повод вестник "Сега" да го прочете обратно и казват: Значи, половината от програмите на Масларова остават без работа?
Значи, първо, програмите не са на Масларова, програмите са на държава, синдикати и работодатели общо, и това е един изключително висок коефициент на хора, които започват по някаква програма, обучават се или работят при даден работодател и забележете, повече от половината остават при същият работодател на работа.
И това е високо?
И това е високо, разбира се. Докато преди години беше 25, 30, 32 процента, сега вече повече от половината остават трайно на работа. Така че въобще не искам. ..
Това е като във вица - ще гледаме дали пълната или празната.
Не, значи това са неща, които, когато човек се задълбочи и го понаучи малко, може да ги коментира и реално.
Националната програма за активно стареене, която прие правителството, и веднага включително и Ройтерс цитира критиците ви, че това е популистки ход, насочени към основните избиратели на социалистическата партия.
Ако вие мислите, че на социалистическата партия й трябват единствено и само 5 или 10 000 гласа, просто това е смешно и несериозно.
Пет хиляди пенсионери...
Това е несериозно. Значи, нека да говорим съвсем в случая тук. ..
Да турим и децата, на бабите дядовците, ще направите 20 000 гласа.
Просто, просто това е много смешно. Значи това може за някоя партийка, която се бори, за да стигне някакво процентче, но не и за БСП. Сега, кой какво цитира те и преди цитираха.
Ама, вие може да ги загубите. А като се замисли човек, вие може да загубите много повече хора, защото основното е как ще изберете тези 5000 пенсионери?
Значи, ето отново, нали, да коментираме от лошата страна. Значи да не гледаме нещата позитивно, че се развива една добра идея, а да гледаме какво няма да се случи?
Тя наистина се развива, защото почнахте с 1200 миналата година, нали?
Чакайте, те тази година сигурно ще са около 10 000, защото ние говорим за първата половина, т.е. първите месеци на годината, което е възможно да стане. ..
В края на годината още 5?
Да, след това може би ще отидат още повече. Значи, първо, вижте, това е една програма, която ние такава програма сме направили, имаме национален план за децата, имаме национален план за хората с увреждане. Какъв е проблемът на хората в третата възраст освен за пенсии да говорим и за социални контакти, за профилактика, за нещо, което е необходимо. Аз не виждам никакъв проблем. Това, че отидоха едни хора и видяха, че е добре и всички вие се уверихте, че нищо не се е случило фатално, освен някой, който винаги, каквото и да се направи в социалната област, ще си говори, че то е недостатъчно. Аз също не съм доволна, аз бих искала всички да отидат. Но просто никъде не се случва по света. Дори и в приказките не се случва.
Сега, всъщност към вас има две, все пак, ако погледнем обективно, има два проблема при организацията на такава мащабна програма.
Не, няма никакъв проблем няма. Има обявени, това е пак програма, значи това не е за всички по право да отидат да го ползват. Това е една програма, както другите програми по заетостта. В тази програма е казано, че до 40 лв., а някъде видях, че пише даже и 50 лв., и т.н., значи от 40 лв.
На ден.
На ден, в които да се включат и две процедури някакви. Може да са масаж, може да е физиотерапия някаква, рехабилитация. При това никой не е казал, че ще е на море. Ще кандидатстват хората, които имат и възможност минерални води. Може да е Баня, Карловско, може да е Хисаря, може да са Сливенски минерални бани, може да е Велинград, може да е Вършец. Така, както в НОИ-ската програма отиват хора в работоспособна възраст и ползват такава почивка.
Значи, принципът е, който иска - кандидатства. Който отговаря на условията.
Значи, принципът е, ще видим, най-напред сега ще обявим конкурс. Ще се явят отделни хотели, ще си дадат своите цени.
Това е другата страна. Как ще изберат местата? С конкурс и който даде най-ниски цени...
Така, значи на конкурса ще поканим да дойдете журналистите, ще видите кой какво предлага, за да сме спокойни всичките, най-вече ние да не бъдем обвинявани, и след това на базата на това, че все пак ние хората ще ги изпратим, държавата поема примерно за 10 дни по 40 лв. - 400 лв. за една такава рехабилитация, едно такова възстановяване на едни възрастни хора. Те ще трябва да си платят пътните до тази почивка.
Тук веднага пак ви заядоха в пресата, че те, нали, ще са бедни тези хора, как ще си платят пътя?
Ами те, тези бедните хора, дали пък нямат някое дете, което работи, па да плати 15 лв. на татко си или на майка си да отиде на почивка, а? Какво ще кажете? Или пък някой внук? Хайде да бъдем солидарни. Хайде пак отново да не гледаме какво прави само и единствено държавата. Значи, държавата ще даде примерно 400 или 420 лв. Ние не можем да дадем 20 лв. пътни ли, при положение че хората на 65 години пътуват, знаете, при какви цени. Още повече, ако от едно населено място има повече хора и ние създадем организация, аз съм повече от сигурна, че моите колеги от Агенцията за социално подпомагане ще направят всички необходимо, кметовете ще помогнат, убедена съм. Ще намерим някой спонсор да ги закара някъде или на по-ниски цени. Но нека да им дадем възможност да почиват. И защо веднага трябва да омаскарим една добра идея, която да се развива, и тя ще се развие, да знаете. Тя ще тръгне. ..
Сега, идеята е тези, които сега ще отидат, след това, за да може други да ходят, три години да не могат същите хора да ходят?
Естествено е, не може същите да ползват, едни и същи хора да ползват всяка година преференции, а други да не ползват. Така че критерият сега ще бъде тези, които са в домовете и не са ходили, те са самотни хора в повечето случаи, съвсем сами.
Те от тях 1200 отидоха вече миналата година.
Да, те са общо някъде над 5300, но не могат да отидат, защото има и лежащо болни от тях. Има хора, които имат нужда от медицински. Ние говорим за. ..
Тоест искате да кажете, че тази година ще стане така, че тези от миналата, всички хора, които са настанени в домове за стари хора.
Ще се опитаме, да, които желаят.
Да, които желаят и които могат физически ще отидат на такава почивка.
След това имаме списък на всички хора, които получават енергийни помощи, а това са хора, които са с ниски доходи, хора, които също са в тежко материално положение, ако желаят, да заповядат, ще отидат. Който желае, разбира се.
Който не отиде тази, ще отиде догодина. Ако следващото правителство запази програмата. Нали? Тя програмата ви е до 2011 г.?
До 2011 г. е.
Сега въпросът е обаче като почвате нещо дали наистина ще продължи?
Ами, ще продължи. Аз съм сигурна, ако всички. ..
Защото, ако наистина продължи три години, тогава ще отидат много хора.
Ако всички с вас сме добронамерени и искаме да направим още една стъпка към добрите неща, ще го направим.
"Дневник" - "Пенсионерите на море, но с по-малки пенсии". Критикуват ви за това, че заради ръста от 1 януари на малките пенсии - 124.84 лв., не ми е много ясно как точно се стига до тази цифра, но тези, които са били под нея...
Десет процента.
... тези, които са били под нея, сега няма да получават това увеличение от 1 април вследствие на промяната в коефициента.
Значи, страшно примитивно разсъждаване, извинявайте. Значи тези, които бяха с ниските пенсии, вместо да получат тези 124 лв. и стотинки от 1 април, ги получават от 1 януари. И сега отново с големи заглавия - те няма да получат. Ами те ги получават 3 месеца преди другите. И ако някой е имал 95 лв. пенсия, той и с 10-процентно увеличение с още 9.50, ще получи 11 и малко. А той получава 124, и вместо от 1 април го получава от 1 януари, и ние правим драми с големи заглавия. Нали разбирате, просто по-рано всички тези с най-ниските пенсии, три месеца преди всички останали получават. Ами, няма да получат сега от 1 януари, естествено. . .
Но от 1 юни е за всички?
От 1 април, извинете. Те получиха три месеца по-рано. А от 1 юли ще се преизчисли отново на всички и тези със 124 лв. ще получат вече 136 лв. Това е.
На дебатите, които Българската стопанска камара организира в различни сфери на икономиката и там партньор е "Дарик" радио, всички десни партии обещаха да свалят осигуровките, ако дойдат на власт. Смятате ли, че това е реалистично.
Аз онзи ден в парламента цитирах един професор: "Слушам и не вярвам на очите си". Значи от една страна искаме да свалим осигурителните вноски. От друга страна искаме да намалим данъците. От трета страна всички тези десни партии искат да увеличим пенсиите и доходите. Искам да попитам - как? Ние 2000-та година осигурителните вноски за работодателите бяха 36,85 процента. Днес осигурителните вноски за всички осигурителни рискове са 18,25 - значи два пъти намалени осигурителни вноски. Два пъти. Ако същите тези десни партии говореха в онази 1999 година, че осигурителната система трябва да е независима и самостоятелна. От тази година, 2009, защото ние сваляме осигурителните вноски, с 60 процента ги е свалило това правителство осигурителните вноски за работодателите, ние правим държавата осигурител. Ако ще се връщаме към старата система държавата да е осигурител и никой друг, нека да седнем и да го дебатираме въпроса. Но, от една страна, преди осем години, когато бяхме на власт, да казваме осигурителната система трябва да е независима, а сега да казваме я намалете осигурителните вноски, държавата да плаща осигуровките. Дайте да разберем какво искаме. Ако искаме държавно осигуряване само и единствено, нека да го направим и да кажем никой няма да плаща, държавата отговаря. Когато има пари, държавата ще дава пенсии. Когато няма пари, няма да дава. Но ако ще правим осигурителна система, в която вие, аз и всеки отделен и нашите работодатели имаме ангажименти един към друг и знаем какво правим, дайте да го направим. Така че има нещо сбъркано в исканията. Не можеш да искаш да се намаляват данъци, да се намаляват осигурителни вноски и да искаш увеличаване на пенсиите при разходопокривна система. Ако системата ни е съвършено различна, ако направим другата система, аз нямам нищо против.
А вие за коя сте? Вие сте за разходопокривна.
Не, аз съм за системата, която беше създадена, тя вървеше добре. При стълбовата система е добра система, тя е стабилна.
Т.е. това, което казахте, че преди осем години е направено и вие продължавате, вие сте "за".
Да, защото то е стабилно. Там имаш веднъж едни задължителни вноски към държавата, втори път едни задължителни вноски за хората, които много по-късно, след 60-та година се включват във системата и им гарантираме допълнителни бонуси, и трети път имаш и доброволния стълб. Т.е. ти по няколко начина имаш възможност да се гарантираш. А сега изведнъж единственото. . . Не мога да разбера, не е нормално икономиката да ни се развива само на базата за сметка осигурителната система. Ами, спестяване на енергията, енергоемкостта на икономиката. Ами, спестяване на материалоемкостта на икономиката, ами дайте да намалим малко и печалбите като ще сме в криза.
Ако сте обаче за разходопокривната система въобще, тогава . . .
. .. тристълбовата. .. .
Не, хващам се за тази дума, за да ви задам въпроса как гледате на решението на управляващите парното в София от пазарната цена, която беше определена, изведнъж, както едно заглавие във вестника: "Сметките за парното в София от пазарни станаха социални". Не е ли грешка това? БСП например, уплашени от това, че идват избори. . .
Аз съм убедена, че по този въпрос съответните институции ще ви отговорят. Не ме карайте да съм специалист по всичко.
А как гледате на условието записването за детска градина в София да става срещу платени данъци от родителите?
Ами, вижте сега, първо, пак направени грешки в миналото - разрушихме детски ясли, разрушихме детски градини, сега имаме нужда. Значи, от 2004 година имаме едно трайно покачване на раждаемостта, което съвсем естествено създава условия за развитие на институциите за отглеждане на дете, имам предвид ясли и градини. Гледам че Министерство на труда и социалната политика за 2009 г. ще ремонтира и ще построи с парите, които има по проекти, близо 100 детски ясли и градини, най-много. И другото, което е, правим програми. Програми, с които да подпомагаме родителите, и в същото време бонуси майките пък до една година да останат да си гледат децата и всъщност насочваме ресурсите си към кметовете да помогнем именно в тази насока.
Не, въпросът ми беше друг. Понеже нали сега вече сте в предизборна кампания всички и като стане дума, че нещо прави кметът, веднага събира стрели. Като вие направите нещо, от него стрелите са към вас. Ето, сега това е въпросът. . .
Напротив, аз не искам да. . . ние просто помагаме на кметовете в момента и не виждам нищо лошо, ако. .. и ние си партнираме с местните органи на държавната власт перфектно. Те от това имат нужда, ние с това им помагаме защото това е наша помощ. Защото ние като създадем детска ясла, включваме повече заети там.
Една идея. Една идея, която може да. . . да могат ли да ходят тия, дето не плащат данъци. . . децата им да могат да ходят.
Ами, след като искаме държавата да ни е създала условия да ни се гледат децата, ще бъдем достатъчно коректни към държавата и ще си плащаме данъците. Ние ще се научим на ред. Не можем да цитираме непрекъснато други държави, в които там като отидем спазваме всяка буква на закона, а като дойдем тук се чудим как да го прескачаме закона.
Почивните дни. Сега ще има четири почивни дни. Те обаче бяха обявени отрано.
Да.
Сега с тази промяна, която направихте, със сигурност объркахте много сфери. Вижте, ето, знаете, аз се занимавам и с право, съдилищата не са знаели, че на 4-ти ще е почивен ден, насрочени са куп дела, сега ще ги отсрочват, това се харчат пари и енергия.
Дано аз да съм единственият виновен съдлищата да не си свършат работата заради два почивни дни. Приемам.
Не, със сигурност много примери мога да. . .
Там приемам изцяло, че съм виновна.
Въпросът, г-жо Масларова, с планирането обаче въпросът е наистина съществен. Не трябва ли де се реши. . .
Аз искам да кажа, че много по-рано. . .
Не трябва ли да се реши веднъж завинаги как ще става определянето на почивните дни.
Абсолютно сте прав. Трябва да кажа, че аз дълбоко бях убедена, че трябваше да има, да се съединят тези дни.
Вие това бяхте ли го предложили, когато се обсъждаха преди всички почивни дни още миналата година.
Да, бях го предложила. Бях го предложила и, така, излязоха едни такива доводи, че държавната администрация не било сериозно така да почива. Аз мисля, че държавната администрация не прави национален доход и тя не е производствената сфера. За нас е по-важно да печелят тези, които имат проблеми, или пък да не губят тези, които биха загубили от това разкъсване на дните, защото примерно от Строителната камара написаха едно аргументирано писмо, че за тях е много по-тежко, ако 2 дена се работи, изпратят си работниците до местата, където живеят, защото те ги транспортират, после ги връщат обратно, за тях са много повече разходи за машини, съоръжения и т.н. Както, разбира се, и хората в транспорта, както и, разбира се, хората в туризма, както и синдикатите. Даже и работодателски организации подкрепиха. Но вие сте абсолютно прав - трябва да веднъж завинаги да се каже кога в България ще се почива, и аз се изкушавам да съобщя, че. .. във вашето студио, че примерно, ние трябва да решим какво правим по Коледа. България ще се съобрази ли с всички онези празници, които са в цяла Европа. Т.е. да кажем от 24 декември до 2 януари в България са почивни дни, както това е навсякъде, и това да влезе в Кодекса на труда. И всички да знаете, и вие, които сте в съдебната система, и тези, които са десет дена.
Десет дни. Десет почивни дни в Кодекса на труда се записват, после се отработва нещо.
Да, после ще търсим начин да се. . . Но това го има навсякъде. Аз съм говорила включително и с банкери.
Та нали основният аргумент са точно банкерите, че нещо там приключват.
Не, те вече работят достатъчно добре, модерна система, така че са свързани с цяла Европа. Навсякъде там не се работи. И хайде да си говорим откровено колко се и работи през тези дни, колко са празненствата, колко са подаръците, колко са така. . . друго настроение обхваща цялата нация и целия свят, ако щете дори. Целият свят вече се готви за Коледа. . .
Т.е. вие се изкушавате, казвате, да предложите промяна в Кодекса на труда, че десет дни по Коледа и Нова година са почивни за България.
Аз се изкушавам да направим такива промени, че да се знае кога се почива, колко се почива, за да може всяка дейност, всеки отрасъл, всеки бранш да си настрои своите системи по начин, по който да има колкото се може повече печалба и колкото се може по-малко загуба.
То може и принципно да се запише, че когато един почивен ден, един празник се пада вторник, винаги понеделникът се обявява също за почивен ден, и това също може да се впише в Кодекса на труда.
Това нека да не го коментираме сега просто, ей така на коляно, просто трябва да се обмисли, но ви казвам прав сте, че трябва да се знаят предварително тези дни, за да може цялата система, работеща в страната - икономика, производствена, непроизводствена, да знаят точно и да си планират нещата.
Сега в рубриката, че угодия няма, ще ви цитирам "Новинар", който пък цитира хора от туристическия бранш, които се оплаквали, че заради дългата ваканция всъщност те ще загубят, понеже народът ще избяга в Турция и Гърция, като е дълго, иначе като е кратко ще ходи за по два-три дни тука си някъде.
Значи в туристическия бранш аз не зная кои са се оплаквали, защото аз писмата, които имам за дългата почивка, са от туристическия бранш, от седем национално представителни организации.
Значи има друг туристически бранш, който пък е недоволен.
Ами, значи туристическият бранш също трябва да прецени как да стане по-конкурентоспособен и по-привлекателен, така че да ни задържи да си останем тук. Аз предпочитам да бъда в България през тези дни, защото ми е по-хубаво тук, по-близко ми е, по-малко разходи за бензин ще имам примерно, ще бъда някъде около дома си, ще бъда с приятели, така че ще мога да отида на културно-исторически места, които не сме видели и сме ги чували, че са на нови разкопки, и т.н. Така че браншът трябва също да помисли. Аз преди малко коментирах. . . ами, хайде като националисти всички ние, защото всички се тупаме в гърдите пред избори, че сме националисти, ами хайде всички да останем в България. Всеки един, който остане в България през тези дни и купува нещо българско или почива някъде на българско място, запазва едно българско работно място.
Това значи ли, че сте за протекционизъм, нали в светът се води един голям дебат. . .
Да, да, категорично. Наблюдавайки какво правят гигантите в света, големите страни.
Ама, нали пък им се сърдим, че те като се затворят за наши стоки и си живеят само с техни, ние по ще умрем, отколкото. . .
Е, да де, ама нали пък ние сме потърпевши от тази криза, която идва отвън, а не е нашата криза това. Така че сега трябва да си спасим себе си.
Накрая да кажете за първа страница на "Труд". Този самолетен билет до Корея, Дарик радио тогава отразяваше, даже аз бях и какви са тези 17 хиляди лева, нашият беше под 4 хиляди.
Хубаво би било да не стига това до медиите, преди да се е разбрало за какво става въпрос, защото аз направих проверка, защото с мен пътуваше служител на нашето министерство, в същата класа, по същия маршрут и фирмата, която обслужва нашето министерство е дала на половин цена билета на моя колега. И не знам, все пак проверете.
А вие с какъв билет сте пътували?
На всички министри им се купуват билети от Министерския съвет. Ние не купуваме билетите си.
Ха, това сега е направо новина. Значи на вас от Министерския съвет са ви купили два пъти по-скъп билет за същото нещо по същото време.
Проверете в Министерския. . . абсолютно. Така че аз бих искала да се направи и една такава проверка - какъв е този билет, който е купен такъв. Никога министрите не си купуваме билети. Ние нямаме право за това. След като ни се издаде командировъчното и ни се предоставят билетите, ние си тръгваме със заповедта на . ..
То да не излезе, че някой от Министерския съвет с вашия билет да е отишъл и той до Корея, така да се каже.
Възможно е, възможно е, но да се види кой е спечелил там конкурса и как е издал този билет. Но пак казвам, служителят, който пътуваше с мен, а и вие също пътувахте, пътува с два пъти по-евтин билет, който е закупен от Министерството на труда и социалната политика.
Да, аз си пътувах с Дарик радио купен билет.
Така, а министърът пътуваше с билет, купен от Министерски, съвет. Така че понякога сме потърпевши, така излизаме на първите страници. . .
Вие го отнесохте с 17 хиляди лева за самолет.
Точно така. И не само за това. Ние за много неща, както казвате вие, сме потърпевши за всичко, но това е защото повърхностно се гледат нещата и не се стига до първоизточника на нещата, а се изваждат на преден план политическите фигури, но ние знаем, че в крайна сметка, след като сме на тези постове, сме и по-уязвими. Но държа да се направи, така, едно журналистическо разследване в тази област, за да се види откъде идват тези неща. Защото това е много некоректно и много непочтено.
Емилия Масларова пита Министерския съвет, администрацията на Министерския съвет кой купи скъпия билет за Корея.
Да, абсолютно, и как.
