Александер Стуб има соствен блог от години, който не е спирал да поддържа. В него пише за всичко, което го вълнува - от спорт и политика, до нови технологии. Когато го видях за първи път, наистина дойде с колело на работа.
В момента е министър на европейските въпроси и търговията с чужбина на Финландия. Определя себе си като един от онези непрестанни защитници на европейската кауза, които продължават да вярват с цялото си сърце в бъдещето на Европейския съюз. Европеец и спортист по душа, Стуб вярва, в истинските неща, нищо че е роден на 1 април.
Александер Стуб е новият гост на проекта „Иноваторите” на Дарик радио.
Как ще изглежда Европейския съюз след 20 години и има ли определени неща, които ви карат да гледат скептично на бъдещето на Съюза?
Бих желал да имам кристална топка, която да ми каже къде ще бъде Европейския съюз след 20 години. Но ако някой ме беше попитал през 1993 година дали след 20 години ще имаме 28 членове на Съюза, ще имаме евро, навярно щях да кажа, че е невъзможно. Моето предположение е, че след 20 години между 25 и 30 държави ще бъдат членове на еврозоната, а в самия Европейски съюз ще има между 30 и 35 страни членки. Надявам се също така континента да бъде мирен, проспериращ и сигурен.
По вторият ви въпрос - дали губя вяра в ЕС? Разбира се, защото ЕС като всяка политическа структура има определена степен на ефикасност.
Сигурни ли сте, че от комуникационна гледна точка ЕС е така интересен, както беше? Ако сте отговорен за имиджа на съюза, какво бихте направили?
Мисля, че всеки път, когато си отговорен за създаване на даден имидж, трябва да продължиш да бъдеш себе си и да вярваш в себе си. Никога не съм вярвал в пропагандата. Всяка страна е минала през такъв период в историята си. По време на социалистическото си минало България е водила пропаганда. Европейският съюз също води определен тип пропаганда. Спомням си как преди години се обсъждаше как ЕС трябва да бъде близо до своите граждани. Не вярвах на това, защото аз като гражданин не съм искал да бъда близо до определена държава. Заради финансовата криза така или иначе много жители на Съюза са близо до структурите му и то в по-голяма степен, от колкото реално искат.
Четох някъде, че си поставяте определени цели за всеки ден. И в края на деня си задавате въпроса дали сте ги постигнали. Разкажете как работи това.
Знаете ли, в един идеален свят, аз се опитвам да живея по схемата 8 + 8 + 8. Отделям осем часа за почивка, осем часа за ефективна работа и осем часа за себе си, за семейството ми, за упражнения. В практиката този график се обърква, поради което е много важно да планираш денят си, за да извлечеш максималното от него. Но това е и нещо много лично. Ако не си тип човек, който обича календари и предварително планиране, няма как да се случи. За мен това е много важно, да се придържам до плана, който съм начертал в календара си. Ако имам много неща за вършене, бързо се изморявам прекомерно и се получава по-ниското качество. Ако пък имам малко задачи, нещата се обръщат наопаки, затова е наистина важно да планирам правилно денят си. Идеалистично звучи, но работи.
Това е ежедневното ви планиране, а дългосрочното?
Опитвам се да гледам на календара в следните различни сегменти - три месеца есен, три месеца зима, три месеца пролет и накрая три месеца лято. С моят екип се опитваме внимателно да планираме тези периоди. Що се касае за пътуванията, обикновено ги планирам предварително за предстоящите 12 месеца. Случва се така, че обикновено четири месеца от годината съм на път. Това позволява на човек да фокусира мислите си, да прецени къде е добре да пътува, какво да постигне. Използвам календара, за да структурирам всичко това.
Планирате всичко, а какво мислите за взимането на решения? Има случаи, в които харесвам бързото взимане на решения например, но те понякога не са най-добрите. Какво е вашето мнение?
Аз определено вярвам в бързото взимане на решения. В моята работа като министър трябва да взимам десетки решения дневно, трябва да имам доверие на хората, с които работя и да имам възможност на кого да делегирам. Въпреки това финалната отговорност остава при мен. Трябва да вярвам на анализите, които получавам. Трябва да преглеждам анализите и след това да взимам решенията. В тази работа трябва да взимаш решения и да не поглеждаш назад. Разбира се, че правиш грешки, но трябва да се научиш да живееш с успешните и лоши решения, защото те са част от живота.
Говорите за философията 8-8-8, но основно става дума за работа. Интересно какво представляват тези осем часа, в които си почивате?
Лягам си рано и ставам рано. Това е моята философия. Опитвам се около 10 часа вечерта вече да се запътвам към леглото и да ставам около 6 часа сутринта. Във времето от 6 до 7 имам възможност да планирам денят си, да направя закуска за мен и за семейството.
Какво ви провокира, какви са стимулите да продължавате напред?
Не бих казал, че се съпоставям с другите, че се сравнявам с тях. Така съм и в спорта. Занимавам се много с колоездене, бягане. Когато участвам в триатлон винаги се удивлявам как някои от участниците си казват, че - ето, той е министър и аз ще го победя. Не бих казал, че имам някакви величини и постижения, които гоня. Не съм толкова провокиран от съревнованието срещу някого. По-скоро се опитвам да поставям цели на мен самия. Като бях малък се занимавах достатъчно със спорт, състезавах се и мисля, че това е достатъчно.
Как приемате критиката? Спортът сигурно ви е научил да печелите, но какво ви научи да приемате критиките?
Аз играх хокей до 16-годишна възраст. Подобно на футбола е, тъй като в съблекалнята е най-интересната атмосфера, която може да си представите. Има някаква особена дружба, отборност, екипност. По същото време там се учиш да приемаш и много критики. В моята работа като политик получавам голяма доза такива - медиите критикуват, другите партии критикуват. Така че това е просто част от демокрацията, а през годините човек се учи да свиква с това. Научаваш кои критики да приемаш сериозно и кои не. Аз лично се опитвам да не критикувам други хора. Гледам на позитивната страна на нещата. Надявам се не попадам в онази категория хора, която говори лоши неща за другите.
Четете ли истории на други хора за вдъхновение? Например автобиографии на политици, известни хора?
Да, чета автобиографии. Чета истории на спортисти, на политически и исторически личности. Намирам ги наистина впечатляващи. Един от хората, които ме вдъхновяват, но за съжаление заради здравословното си състояние присъства сега в новините, е Нелсън Мандела. Неговата автобиография е една от най-добрите книги, които някога съм чел. Чел съм интересни биографии за Дейвид Бекъм, за Пеле, за кмета на Лондон Борис Джонсън. Четох дневниците на Алън Кларк.
На колко години сте?
На 45 години съм, все още съм много млад.
Какво мислите за остаряването?
Мисля, че след като човек навърши 40 години започва да се замисля. Дали съм изживял половината от живота си? Да остаряваш - това е част от живота. И аз не се опитвам да отлагам това. Опитвам се да живея пълноценно живота си. За мен това е здравословен живот. Вярвам във философията, че един час упражнения ти дават два часа повече енергия. И в тази работа, която е стресираща и на високо темпо, аз имам две опции - да спортувам и да си почивам след това или да пия вино и да си почивам. Аз избрах първата.
***
С партньорството на IBM
ИНТЕЛИГЕНТНИ РЕШЕНИЯ ЗА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС
