Кои са най-честите видове тремор и каква е ролята на невролога в диагностичния и лечебния процес при тези пациенти – говори доц. д-р Стефка Мантарова, д.м., началник на Клиника „Функционална диагностика на нервната система“ на Военномедицинска академия (ВМА).
Треморът е често срещан симптом в клиничната практика и може да бъде проява на различни заболявания. При поява на тремор консултацията с невролог е задължителна.
Какво всъщност представлява треморът и колко често се среща?
Треморът се определя като неволево, ритмично и осцилиращо движение в една или няколко части на тялото, най-често в горните крайници. При всеки човек може да бъде регистриран тремор, но не при всеки е израз на заболяване. При отрицателни или положителни емоции, прекомерна употреба на кофеин, ниски нива на кръвна захар, употреба на алкохол и други може да се появи т.нар. усилен физиологичен тремор – по характеристика той е ситен и бърз.
Най-често срещан тремор е есенциалният, следван от тремор при Паркинсонова болест и при дистонии. Редки форми на тремор са ортостатичния (треперене на долните крайници при изправяне), малкомозъчния и рубралния тремор, тремор на мекото небце. Треморът може да е симптом при невромускулни заболявания, множествена склероза или при болест наWilson. Интерес представлява функционалния, наричан още психогенен тремор, който може да наподобява всеки друг вид тремор и често създава диагностични затруднения. Нерядко треморът е в резултат на нежелани лекарствени реакции при прием на някои медикаменти, като амиодарон, антидепресанти, литий, валпроева киселина, бета агонисти, допамин рецепторни антагонисти, и при злоупотреба с алкохол и кокаин.
Често пациентите с тремор смятат, че страдат от болестта на Паркинсон. Затова и в практиката е от съществено значение разграничаването на есенциалния тремор от този при Паркинсонова болест. За целта има ясни критерии и сравнително лесно опитния невролог може да разграничи двете състояния.
Какви диагностични тестове са необходими за навременната диагноза на тремора?
В клиничната практика се следва определен алгоритъм за диагностика. От основно значение е подробно събраната анамнеза – давността на оплакванията, прогресията във времето, наличието на фамилна обремененост (типична за есенциалния тремор). Снемането на неврологичен статус определя вида на тремора и дали са налице допълнителни симптоми, насочващи към етиологията.
Провеждат се тестове с писане, рисуване на спирала и прави линии, пресипване на течност от една чаша в друга, отчита се промяна на тремора при инициация на движение или почукване с пръсти. Осъществява се и скрининг за хормонални или метаболитни нарушения, токсични вещества. За обективизиране честотата и амплитудата на тремора най-често се провежда тремограма, като в последните години място намират и ултразвуковите методи ( М-mode тремограма). При показани пациенти за отдиференциране на есенциален тремор от паркинсонизъм се използва еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT).
Къде е мястото на новите технологии и телемедицината в диагностиката на тремора?
Телемедицината е предизивикателство, но разширява възможностите за оценка на пациенти с тремор. При някои от тях по време на визитата и провежданите тестове не се обективизира тремор. В такива случаи модерни биосензори могат да са в помощ за оценка на тремора по време на реални всекидневни ситуации. Разработени са и различни приложения за оценка на умения чрез упоменатите по-горе тестове, но с използването на мобилно устройство.
Какви са терапевтичните възможности при тези пациенти?
Задоволителни резултати от фармакотерапия се отчитат най - вече при есенциалния тремор. При част от тези пациенти се прилагат и терапии с ботулинов токсин, дълбока мозъчна стимулация или високоинтензивен фокусиран ултразвук. През последните години все по-голям напредък има и в областта на невромодулацията при есенциален тремор, базираща се на електростимулация на периферни нерви. При паркинсоновия тремор не винаги може да се очаква ефект от прилаганата антипаркинсонова терапия. При другите по-редки тремори са сравнително ограничени терапевтичните възможности, но има такива. Поради тази причина съветваме пациентите да търсят специализирана помощ от невролог, за да не пропускат възможности за по-добро качество на живот.
Треморът е често срещан симптом в клиничната практика и може да бъде проява на различни заболявания. При поява на тремор консултацията с невролог е задължителна.
Какво всъщност представлява треморът и колко често се среща?
Треморът се определя като неволево, ритмично и осцилиращо движение в една или няколко части на тялото, най-често в горните крайници. При всеки човек може да бъде регистриран тремор, но не при всеки е израз на заболяване. При отрицателни или положителни емоции, прекомерна употреба на кофеин, ниски нива на кръвна захар, употреба на алкохол и други може да се появи т.нар. усилен физиологичен тремор – по характеристика той е ситен и бърз.
Най-често срещан тремор е есенциалният, следван от тремор при Паркинсонова болест и при дистонии. Редки форми на тремор са ортостатичния (треперене на долните крайници при изправяне), малкомозъчния и рубралния тремор, тремор на мекото небце. Треморът може да е симптом при невромускулни заболявания, множествена склероза или при болест наWilson. Интерес представлява функционалния, наричан още психогенен тремор, който може да наподобява всеки друг вид тремор и често създава диагностични затруднения. Нерядко треморът е в резултат на нежелани лекарствени реакции при прием на някои медикаменти, като амиодарон, антидепресанти, литий, валпроева киселина, бета агонисти, допамин рецепторни антагонисти, и при злоупотреба с алкохол и кокаин.
Често пациентите с тремор смятат, че страдат от болестта на Паркинсон. Затова и в практиката е от съществено значение разграничаването на есенциалния тремор от този при Паркинсонова болест. За целта има ясни критерии и сравнително лесно опитния невролог може да разграничи двете състояния.
Какви диагностични тестове са необходими за навременната диагноза на тремора?
В клиничната практика се следва определен алгоритъм за диагностика. От основно значение е подробно събраната анамнеза – давността на оплакванията, прогресията във времето, наличието на фамилна обремененост (типична за есенциалния тремор). Снемането на неврологичен статус определя вида на тремора и дали са налице допълнителни симптоми, насочващи към етиологията.
Провеждат се тестове с писане, рисуване на спирала и прави линии, пресипване на течност от една чаша в друга, отчита се промяна на тремора при инициация на движение или почукване с пръсти. Осъществява се и скрининг за хормонални или метаболитни нарушения, токсични вещества. За обективизиране честотата и амплитудата на тремора най-често се провежда тремограма, като в последните години място намират и ултразвуковите методи ( М-mode тремограма). При показани пациенти за отдиференциране на есенциален тремор от паркинсонизъм се използва еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT).
Къде е мястото на новите технологии и телемедицината в диагностиката на тремора?
Телемедицината е предизивикателство, но разширява възможностите за оценка на пациенти с тремор. При някои от тях по време на визитата и провежданите тестове не се обективизира тремор. В такива случаи модерни биосензори могат да са в помощ за оценка на тремора по време на реални всекидневни ситуации. Разработени са и различни приложения за оценка на умения чрез упоменатите по-горе тестове, но с използването на мобилно устройство.
Какви са терапевтичните възможности при тези пациенти?
Задоволителни резултати от фармакотерапия се отчитат най - вече при есенциалния тремор. При част от тези пациенти се прилагат и терапии с ботулинов токсин, дълбока мозъчна стимулация или високоинтензивен фокусиран ултразвук. През последните години все по-голям напредък има и в областта на невромодулацията при есенциален тремор, базираща се на електростимулация на периферни нерви. При паркинсоновия тремор не винаги може да се очаква ефект от прилаганата антипаркинсонова терапия. При другите по-редки тремори са сравнително ограничени терапевтичните възможности, но има такива. Поради тази причина съветваме пациентите да търсят специализирана помощ от невролог, за да не пропускат възможности за по-добро качество на живот.
