В масовите представи в България качеството на живот се бърка със стандарта на живот, който се асоциира главно с приходите. Това показват резултатите от проведеното в края на месец септември от НЦИОМ национално представително проучване по поръчка на Асоциация "Качество на живота", цитирано от БГНЕС.
Данните от изследването показват, че над 3/4 от интервюираните българи имат минималистични представи за "качеството на живот", като например: да имам достатъчно пари за живот, да имам достъп до качествени здравни услуги, да мога да покривам битовите си разходи, да имам достатъчно дрехи за всички сезони, да се храня с качествена храна, да имам лек автомобил, да притежавам основни електрически уреди за дома.
Интересни са данните по отношение на 14-те индикатора, обособени в три основни групи - "Да имаш", "Да обичаш" и "Да бъдеш", които отразяват разбирането на българите за състоянието, постиженията и успеха на индивида и обществото.
Най-многообразни са отговорите в групата "Да бъдеш". Данните показват, че онези, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудово активните и заможните българи. Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата - 61% от висшистите в проучването преценяват кариерата си като успешна.
Изследването регистрира значими отлики в обществените преценки за индикаторите от групата "Да имаш". Става дума за достъпа до добро образование и знания, интересна работа и пълноценен отдих, както и наличието на собственост и пари. Най-често хората твърдят, че притежават добро жилище - 80% от всички интервюирани. Най-рядко проучването регистрира удовлетвореност от добра работа и достатъчно време за отдих, а близо 64% от запитаните посочват, че образованието им е добро.
Положителни самооценки регистрираме най-често с индикаторите, които мерят партньорските и приятелските взаимоотношения (в групата "Да обичаш"). 90% от запитаните посочват, че имат приятелски отношения със съседите си, 77% споделят, че общуват често с децата си, а 70% - че са в добри отношения с партньора си.
Важен аспект на проведеното проучване е и фактът, че почти половината от респондентите казват, че качеството им на живот се е влошило през последната година. Като запазващо се добро описват качеството си на живот 21% - висшисти, хора на възраст между 18 и 29 години, жители на големите градове и столицата, както и заможни българи. Едва 6% от запитаните (предимно хора на възраст между 30 и 39 г., висшисти и с доходи над 400 лева на член от домакинството) смятат, че качеството им на живот се е подобрило през последната година.
