Град Воден или както днес се нарича Едеса в Егейска Македония е един от най-зелените и богати на води градове в съвременна Гърция.
Малко българи знаят, че Воден е бил столица на Първото българско царство след падането на Плиска и Преслав под ударите на византийския император Йоан І Цимисхий през 971 г. Градът е и тогавашна резиденция на българския патриарх. По време на войните на цар Самуил срещу император Василий ІІ Българоубиец местното население под водачеството на воеводата Драгшан оказва ожесточена съпротива.
Воден, който дължи името си на водното си богатство, е един от най-южните български гладове в периода от ХVІІІ-ХХ век, на юг от него вече започва истинската Гърция.
Борбите на воденчани за българска църква и език
Според сведенията, които имаме за него от ХІХ век две трети от населението на Воден са българи, а останалата една трета – турци. Но от тези две трети българи една голяма част са били погърчени… въпреки че не са знаели гръцки език. Този факт се е отчитал от гръцките митрополити, които допускали да се чете на български език в църквите. Такъв е случаят с митрополит Никодим, който е начело на Воденската митрополия от 1859 до 1870 г. Това е периодът на подем на българското самосъзнание и духовно израстване. За да му противодейства и да запази паството си самият митрополит започнал да води проповедите си на местния български диалект. Възрожденският деец и член на Българската община Тръпче Стоянов пише, че Никодим започнал да учи български, за да може да води проповеди на този език.
Упоритата борба на българите във Воден за преминаване от гръцки към български се увенчава с успех. Затова свидетелства превод на Пасхалното евангелие, направен от Стоян Чалъков, който е баща на Тръпче Стоянов. Чалъков превежда Първа глава 1-17 стих от Евангелието от Йоана, с кирилско и гръцко писмо „на простаго виговоръ болгарскагѡ: за тій болгары, кои не знаютъ читати книга писаниіа болгарска, сѣдящій по вся земля Македѡнская – Солунская, Вардарская, Воденская, Пазарская и Серская державамъ“. Именно този свят текст е четен по време на Никодим. Всички българи християни били радостни и благодарни да слушат на този светъл празник Божието слово на разбираем език. Всички били доволни и сред присъстващите нямало гъркомани. Езиковото и църковното единство се простирало в цялата Воденско-Мъгленска епархия.
Старата митрополия
Свидетел на борбите на българите е „Успение Богоридично“ или Старата митрополия, която се намира във възрожденския квартал Вароша на Воден. Посетителите на този традиционен квартал веднага ще открият приликите с архитектурата в българските възрожденски градчета.
Проучването на стенописите в църквата показва, че тя е от ХІV век и е шедьовър на т.нар. Палеологов ренесанс. Най-старите стенописи датират от периода 1375 – 1385 или 1389 г. Има и такива, които се отнасят към по-късна епоха – ХVІІ век. През този период църквата получава и сегашното си име „Успение Богоридично“, защото османските султани забранили църквите да носят името на Света София и имало опасност тя да бъде превърната в джамия.
Особено ценни са колоните. Една от тях е сходна с тази от прочутия храм в Равена. Великолепен е иконостасът и митрополитския трон, изработен през ХVІІІ век.
Храмът „Успение Богородично“ е паметник на културата от 1934 г.
