Отпадъците в България все още не се оползотворяват достатъчно и не се прилагат дейности, които предвиждат последващото им третиране, което създава риск за нанасяне на вреди на екосистемите в природата и на човешкото здраве. Това сочат резултатите от одит на Сметната палата "Управление на отпадъците от пластмаса" за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г., съобщиха от пресцентъра на палатата.
Резултатите показват, че през 2018 г. са оползотворени само 25 на сто от предадените отпадъци за третиране, а са обезвредени 75 на сто. През 2017 г. са оползотворени 28 на сто, а са обезвредени 71 на сто.
България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране (складиране) на отпадъци - 70 на сто през 2016 г. и 62 на сто през 2017 г., в сравнение със средното равнище за ЕС от около 24 на сто.
През 2017 г. в България са образувани 3 млн. тона битови отпадъци, 185 хил. тона опасни отпадъци и около 17 млн. тона неопасни отпадъци. През 2018 г. битовите отпадъци са около 2,9 млн. тона, опасните - 281 хил. тона, а неопасните - 19 млн. тона.
Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в т.ч. от пластмаса, са насочени предимно към образуваните отпадъци във фазата на излизането им от употреба и по-малко към действия за намаляване и предотвратяване на образуването им - това намалява ефективността на провежданата политика, сочат резултатите от одита.
Не е достигната националната цел от 40 на сто за рециклиране на битовите отпадъци, заложена в законодателството. Има дори намаление на рециклирането на битови отпадъци с 3 на сто през 2018 г. в сравнение с 2017 г. - до 31,50 на сто. Равнището на рециклирането на битови отпадъци в България е значително по-ниско от средното за ЕС - 46 на сто. Необходимо е усилията да са насочени към рециклиране, чрез което отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел.
През 2018 г. в страната са образувани 131 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, а през 2017 г. - 120 хил. тона. Всички организации по оползотворяване превишават нормативно заложените цели за рециклиране на отпадъците от опаковки от пластмаса. Това е така, тъй като количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво е значително по-голямо от количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване. Липсва нормативно изискване за регистрация на фирмите, които пускат на пазара опаковани стоки. От Министерството на околната среда и водите са предприети действия в тази посока, което е предпоставка за по-ефективен контрол и управление на отпадъците от пластмасови опаковки.
Известните в публичното пространство случаи на незаконен внос на отпадъци, наличието на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на отпадъци показват, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на действията на отговорните органи. Като резултат - не са предотвратени незаконните превози на отпадъци в т.ч. от пластмаса.
Приети са национални стратегически документи с цели и мерки до 2020 г. и Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. Националното законодателство е хармонизирано с европейското законодателство до 2017 г., има закъснение обаче при транспониране на новите изисквания на европейските директиви, отнасящи се до отпадъците. Пропуснат е срокът 5 юли 2020 г. за въвеждането им, но благодарение на одита на Сметната палата, процесът все пак приключва през март 2021 г.
Не е приета предвидената в Закона за управление на отпадъците наредба, отнасяща се до площадките за съхраняване или третиране, както и за изграждане и експлоатация на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Отпадъците от пластмаса не се разглеждат като самостоятелен поток, а като съпътстваща част от всеки специфичен поток отпадъци - битови, строителни, производствени или масово разпространени отпадъци. Всичко това създава риск от ефективни действия за третирането им, посочват от Сметната палата.
Предприетите мерки за подобряване на разделното събиране на отпадъците, в т.ч. и от пластмаса, са насочени предимно за подпомагане на общинските администрации и ползвателите на обществени обекти при изпълнение на задължението им за разделно събиране. Необходими са активни действия за мотивиране на масово участие на гражданите и обществото в системите за разделното събиране на отпадъци.
Национална информационна система за отпадъците не е изградена напълно.
Сметната палата е дала седем препоръки на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в срок до 30 юни 2022 г.
Одитът е в рамките на кооперативен одит на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ - професионалната организация на европейските сметни палати, съвместно с върховните одитни институции на Албания, Малта, Молдова, Полша, Португалия, Румъния, Северна Македония, Словакия, Сърбия, Турция и Унгария.
Резултатите показват, че през 2018 г. са оползотворени само 25 на сто от предадените отпадъци за третиране, а са обезвредени 75 на сто. През 2017 г. са оползотворени 28 на сто, а са обезвредени 71 на сто.
България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране (складиране) на отпадъци - 70 на сто през 2016 г. и 62 на сто през 2017 г., в сравнение със средното равнище за ЕС от около 24 на сто.
През 2017 г. в България са образувани 3 млн. тона битови отпадъци, 185 хил. тона опасни отпадъци и около 17 млн. тона неопасни отпадъци. През 2018 г. битовите отпадъци са около 2,9 млн. тона, опасните - 281 хил. тона, а неопасните - 19 млн. тона.
Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в т.ч. от пластмаса, са насочени предимно към образуваните отпадъци във фазата на излизането им от употреба и по-малко към действия за намаляване и предотвратяване на образуването им - това намалява ефективността на провежданата политика, сочат резултатите от одита.
Не е достигната националната цел от 40 на сто за рециклиране на битовите отпадъци, заложена в законодателството. Има дори намаление на рециклирането на битови отпадъци с 3 на сто през 2018 г. в сравнение с 2017 г. - до 31,50 на сто. Равнището на рециклирането на битови отпадъци в България е значително по-ниско от средното за ЕС - 46 на сто. Необходимо е усилията да са насочени към рециклиране, чрез което отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел.
През 2018 г. в страната са образувани 131 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, а през 2017 г. - 120 хил. тона. Всички организации по оползотворяване превишават нормативно заложените цели за рециклиране на отпадъците от опаковки от пластмаса. Това е така, тъй като количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво е значително по-голямо от количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване. Липсва нормативно изискване за регистрация на фирмите, които пускат на пазара опаковани стоки. От Министерството на околната среда и водите са предприети действия в тази посока, което е предпоставка за по-ефективен контрол и управление на отпадъците от пластмасови опаковки.
Известните в публичното пространство случаи на незаконен внос на отпадъци, наличието на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на отпадъци показват, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на действията на отговорните органи. Като резултат - не са предотвратени незаконните превози на отпадъци в т.ч. от пластмаса.
Приети са национални стратегически документи с цели и мерки до 2020 г. и Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. Националното законодателство е хармонизирано с европейското законодателство до 2017 г., има закъснение обаче при транспониране на новите изисквания на европейските директиви, отнасящи се до отпадъците. Пропуснат е срокът 5 юли 2020 г. за въвеждането им, но благодарение на одита на Сметната палата, процесът все пак приключва през март 2021 г.
Не е приета предвидената в Закона за управление на отпадъците наредба, отнасяща се до площадките за съхраняване или третиране, както и за изграждане и експлоатация на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Отпадъците от пластмаса не се разглеждат като самостоятелен поток, а като съпътстваща част от всеки специфичен поток отпадъци - битови, строителни, производствени или масово разпространени отпадъци. Всичко това създава риск от ефективни действия за третирането им, посочват от Сметната палата.
Предприетите мерки за подобряване на разделното събиране на отпадъците, в т.ч. и от пластмаса, са насочени предимно за подпомагане на общинските администрации и ползвателите на обществени обекти при изпълнение на задължението им за разделно събиране. Необходими са активни действия за мотивиране на масово участие на гражданите и обществото в системите за разделното събиране на отпадъци.
Национална информационна система за отпадъците не е изградена напълно.
Сметната палата е дала седем препоръки на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в срок до 30 юни 2022 г.
Одитът е в рамките на кооперативен одит на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ - професионалната организация на европейските сметни палати, съвместно с върховните одитни институции на Албания, Малта, Молдова, Полша, Португалия, Румъния, Северна Македония, Словакия, Сърбия, Турция и Унгария.
