Честите полети Дортмунд-София и Дортмунд-Варна онагледяват фактическото положение: в този град в Германия живеят хиляди българи, пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) и уточнява, че в Дортмунд официално са се заселили 12 000 българи и румънци, мнозинството от които са роми.
Изданието припомня, че северният квартал на Дортмунд, където днес живеят тези мигранти, навремето приютяваше работници в металургията и въгледобива - предимно турци, италианци и испанци. "С отмирането на индустрията обаче през последните години се промени и обликът на квартала: запуснати сгради с планини от боклук отпред, алкохол, наркотици" - така описва квартала авторката Сузан Кройцман. Според нея мигрантите дори са повече от официално оповестената бройка, а предимно ромските семейства бягат от безперспективния живот в родината си.
От една мизерия в друга
По-нататък авторката отбелязва, че не са се сбъднали опасенията на онези, които се страхуваха, че след приемането на Румъния и България в ЕС бедните хора от тези държави ще нахлуят в германската социална система. "Други опасения обаче се сбъднаха. Зад всеки ъгъл в Рурската област, в Дуисбург, Есен, Гелзенкирхен, се усеща миграцията по бедност. Общините пъшкат под бремето на допълнителните социални разходи, а в същото време инвестират милиони в програми за интеграция. Но проблемите си остават. Бедността привлича още бедност", пише НЦЦ.
От статията научаваме, че в северния квартал на Дортмунд безработицата и броят на децата са рекордни за града, а 70% от живеещите там са мигранти. Общинската съветничка по социалните въпроси Биргит Цьорнер казва пред НЦЦ, че повечето от тези българи и румънци не притежават необходимата квалификация, за да излязат на трудовия пазар, често децата им никога не са ходили на училище, а много от семействата живеят без здравни осигуровки и в мизерни условия.
"Мафиотски структури"
"Цели селски общности вече от десет години намират пътя към Дортмунд. Повечето семейства идват от бедняшкия квартал Столипиново в Пловдив, втория по големина български град. Там живеят 40 000 роми, натъпкани много натясно в бараки и в някогашните социалистически панелки, които днес се разпадат. Тези роми говорят турски и тъкмо така се оправят и в Дортмунд", пояснява авторката. Според нея там са възникнали мафиотски структури за "подпомагане" на новопристигащите. Нерядко в една стая се тъпчат 10 души, като леглото струва 200 евро на месец, припомня швейцарският вестник и описва опитите на общината да вземе някакви мерки по отношение на запуснатите сгради, където се настаняват мигрантите.
Иначе картинката в квартала изглежда така: "Групи мъже са се подпрели на стената, пушат и държат найлонови торби с работно облекло. Чакат да мине някой и да ги наеме - я на строеж, я по складовете, я като хамали. (…) Разбира се, работят на черно, а заплащането е ниско."
Спирала, от която няма измъкване
Швейцарският вестник цитира Йохана Смит от помощната организация "Diakonie Dortmund", според която тези хора нямат никакъв шанс да се измъкнат от спиралата на нископлатения труд, а покрай работенето на смени нямат време и да научат немски. Авторката припомня, че многодетните семейства получават детски надбавки, с които в България или Румъния се живее добре: единият родител остава в Дортмунд, а другият и децата се прибират в родината, като германските детски надбавки продължават да текат.
"В миналото непрекъснато имаше случаи, в които организирани банди източваха детски надбавки за "деца фантоми" и посредством подправени трудови договори. Градове като Дуисбург вдигнаха тревога. Междувременно германските служби бяха задължени много внимателно да проверяват всяка молба", припомня НЦЦ. Авторката на статията добавя, че в България детските надбавки са стъпаловидни, като средно възлизат на 20 евро месечно за дете, докато в Германия сумата е 250 евро.
Изданието припомня, че северният квартал на Дортмунд, където днес живеят тези мигранти, навремето приютяваше работници в металургията и въгледобива - предимно турци, италианци и испанци. "С отмирането на индустрията обаче през последните години се промени и обликът на квартала: запуснати сгради с планини от боклук отпред, алкохол, наркотици" - така описва квартала авторката Сузан Кройцман. Според нея мигрантите дори са повече от официално оповестената бройка, а предимно ромските семейства бягат от безперспективния живот в родината си.
Armutsmigration aus Osteuropa: Inzwischen leben rund 12 000 Migranten aus Bulgarien und Rumänien in #Dortmund, die meisten sind Roma. Die Behörden kämpfen gegen mafiöse Strukturen und Wuchermieten in Schrottimmobilien.https://t.co/HCQ3MyxdQR
— Neue Zürcher Zeitung Deutschland (@NZZde) August 3, 2023
От една мизерия в друга
По-нататък авторката отбелязва, че не са се сбъднали опасенията на онези, които се страхуваха, че след приемането на Румъния и България в ЕС бедните хора от тези държави ще нахлуят в германската социална система. "Други опасения обаче се сбъднаха. Зад всеки ъгъл в Рурската област, в Дуисбург, Есен, Гелзенкирхен, се усеща миграцията по бедност. Общините пъшкат под бремето на допълнителните социални разходи, а в същото време инвестират милиони в програми за интеграция. Но проблемите си остават. Бедността привлича още бедност", пише НЦЦ.
От статията научаваме, че в северния квартал на Дортмунд безработицата и броят на децата са рекордни за града, а 70% от живеещите там са мигранти. Общинската съветничка по социалните въпроси Биргит Цьорнер казва пред НЦЦ, че повечето от тези българи и румънци не притежават необходимата квалификация, за да излязат на трудовия пазар, често децата им никога не са ходили на училище, а много от семействата живеят без здравни осигуровки и в мизерни условия.
"Мафиотски структури"
"Цели селски общности вече от десет години намират пътя към Дортмунд. Повечето семейства идват от бедняшкия квартал Столипиново в Пловдив, втория по големина български град. Там живеят 40 000 роми, натъпкани много натясно в бараки и в някогашните социалистически панелки, които днес се разпадат. Тези роми говорят турски и тъкмо така се оправят и в Дортмунд", пояснява авторката. Според нея там са възникнали мафиотски структури за "подпомагане" на новопристигащите. Нерядко в една стая се тъпчат 10 души, като леглото струва 200 евро на месец, припомня швейцарският вестник и описва опитите на общината да вземе някакви мерки по отношение на запуснатите сгради, където се настаняват мигрантите.
Иначе картинката в квартала изглежда така: "Групи мъже са се подпрели на стената, пушат и държат найлонови торби с работно облекло. Чакат да мине някой и да ги наеме - я на строеж, я по складовете, я като хамали. (…) Разбира се, работят на черно, а заплащането е ниско."
Спирала, от която няма измъкване
Швейцарският вестник цитира Йохана Смит от помощната организация "Diakonie Dortmund", според която тези хора нямат никакъв шанс да се измъкнат от спиралата на нископлатения труд, а покрай работенето на смени нямат време и да научат немски. Авторката припомня, че многодетните семейства получават детски надбавки, с които в България или Румъния се живее добре: единият родител остава в Дортмунд, а другият и децата се прибират в родината, като германските детски надбавки продължават да текат.
"В миналото непрекъснато имаше случаи, в които организирани банди източваха детски надбавки за "деца фантоми" и посредством подправени трудови договори. Градове като Дуисбург вдигнаха тревога. Междувременно германските служби бяха задължени много внимателно да проверяват всяка молба", припомня НЦЦ. Авторката на статията добавя, че в България детските надбавки са стъпаловидни, като средно възлизат на 20 евро месечно за дете, докато в Германия сумата е 250 евро.
