"Нацията ни реагира трудно на новостите, но аз вярвам в здравия разум на хората"! Думите са д-р Рада Прокопова, началник на кардиологично отделение в болница "Св. Анна" в София. На 27 декември д-р Прокопова стана първият ваксиниран български лекар след здравния министър. Защо именно тя, д-р Прокопова, не знае. Отдава го отчасти на случайността, отчасти на факта, че през ноември отделението й се превръща в COVID-отделение. И е препълнено за броени дни.
„При първата доза - никакви реакции, освен болката от самото инжектиране. При втората доза, действително имах странични действия. Вдигнах за кратко температура, имах болка по мускулите, но в никакъв случай не мисля, че страничните действия са нещо различно от при другите ваксинации”, разказва тя.
„Ние се превърнахме постепенно в така нареченото триажно отделение. Пациентите с тежки пневмонии и тежки вирусни инфекции постъпваха при нас. Доказвайки се, че са с COVID, отиваха на осмия етаж. След което вече нямаше възможност да бъдем триаж, защото болните с коронавирус всъщност станаха толкова огромно количество, че се наложи постепенно нашия етаж да стане коронавирусно отделение, след което и седмия, и шестия етаж, и хирургията на втория етаж. За три дни, приехме практически 100 човека, на 3 етажа. Три етажа се напълниха за три дни”, спомня си д-р Прокопова.
В отделението й работят 30 души - разделени почти по равно между лекари, медицински сестри и санитари. Повечето вече са преболедували COVID-19. Въпреки това, казва д-р Прокопова, се ваксинирали. Включително и тя.
„Въпросът с ваксините за мен е въпрос на отговорност към обществото. Всички ние живеем заедно и ако човек счита, че може да има единствено и само лично мнение, моят съвет е да стане отшелник на връх Ком, а не да подлага останалите от обществото на неговите често некомпетентни, нямащи никакво отношение към професионализма мнения. За да има начин да съществуваме някак заедно, както преди, това общество се нуждае от някакво количество хора - или преболедували, или ваксинирани, за да може да се отвори нормалния живот. Да чакаме да се разболеят 50-60% от хората е меко казано, първо - наивно, второ е опасно и трето, това не показва много голямо човеколюбие. С очите си видях много хора между 40 и 50, които не оцеляха, без да имат съществени заболявания, допълнителни. С очите си видях хора между 30 и 50, които си отидоха със сериозни, трайни увреди. Преболедуването едва ли трябва да се възприема като най-прекрасната опция от всички”, смята медикът.
„При първата доза - никакви реакции, освен болката от самото инжектиране. При втората доза, действително имах странични действия. Вдигнах за кратко температура, имах болка по мускулите, но в никакъв случай не мисля, че страничните действия са нещо различно от при другите ваксинации”, разказва тя.
„Ние се превърнахме постепенно в така нареченото триажно отделение. Пациентите с тежки пневмонии и тежки вирусни инфекции постъпваха при нас. Доказвайки се, че са с COVID, отиваха на осмия етаж. След което вече нямаше възможност да бъдем триаж, защото болните с коронавирус всъщност станаха толкова огромно количество, че се наложи постепенно нашия етаж да стане коронавирусно отделение, след което и седмия, и шестия етаж, и хирургията на втория етаж. За три дни, приехме практически 100 човека, на 3 етажа. Три етажа се напълниха за три дни”, спомня си д-р Прокопова.
В отделението й работят 30 души - разделени почти по равно между лекари, медицински сестри и санитари. Повечето вече са преболедували COVID-19. Въпреки това, казва д-р Прокопова, се ваксинирали. Включително и тя.
„Въпросът с ваксините за мен е въпрос на отговорност към обществото. Всички ние живеем заедно и ако човек счита, че може да има единствено и само лично мнение, моят съвет е да стане отшелник на връх Ком, а не да подлага останалите от обществото на неговите често некомпетентни, нямащи никакво отношение към професионализма мнения. За да има начин да съществуваме някак заедно, както преди, това общество се нуждае от някакво количество хора - или преболедували, или ваксинирани, за да може да се отвори нормалния живот. Да чакаме да се разболеят 50-60% от хората е меко казано, първо - наивно, второ е опасно и трето, това не показва много голямо човеколюбие. С очите си видях много хора между 40 и 50, които не оцеляха, без да имат съществени заболявания, допълнителни. С очите си видях хора между 30 и 50, които си отидоха със сериозни, трайни увреди. Преболедуването едва ли трябва да се възприема като най-прекрасната опция от всички”, смята медикът.
