Проф. Марин Даскалов: 8 до 10% от населението страда от мигрена
Проф. Марин Даскалов: 8 до 10% от населението страда от мигрена / снимка: Sofia Photo Agency
Част 1
55990
Част 1
Част 2
Част 3
  • Част 1
  • Част 2
  • Част 3

По различни статистики 8 до 10% от населението страда от мигрена с различна честота на пристъпи. Това каза пред Дарик проф. Марин Даскалов, началник на Клиника по нервни болести в ИСУЛ и един от избраните в проекта “Най-добрите лекари в София”. По-често страдат жени и 30% от тях имат фамилна обремененост. Ето какво още каза проф. Даскалов пред водещата Нина Александрова.

Водещ: Чувствате ли след кампанията на Дарик радио “Най-добрите лекари в София” по-добро отношение към вас, след черния период, който беше?

Проф. Даскалов: Действително това допринесе за подобряване имиджа на българските лекари и за защитаване на неговото достойнство.

Водещ: Когато се подготвях за интервюто с вас, попаднах на един случай, който си припомних от миналата година. Лекарите от ИСУЛ и от “Майчин дом” спасиха родилка след размотаване в три болници. Ето това показва и доброто, и лошото, размотаването от трите болници, лекари, които не са могли да открият диагнозата и лекари, които са я спасили. Да ни припомните за този случай, за да бъде като илюстрация на нашия разговор.

Проф. Даскалов: Да, това беше един много тежък, драматичен случай в нашата практика за млада жена, родилка, второ раждане. И всичко започва с това, че тя се изписва с леко главоболие, което през следващите дни нараства и тогава тя обикаля редица болнични заведения, без да бъде приета, не споменавам умишлено имената. Идва при нас с това главоболие, но прави впечатление на нашия дежурен лекар, който е много отговорен, че има и лека слабост в левите крайници, което става повод за приемането й. Още от първия ден, въпреки отрицателните неврорентгенологични находки, диагнозата е вътречерепна тромбоза на мозъчен съд. Започна лечение, то прогресира, усложни се драматично, но всички тези лоши протичания бяха преодоляни. Taзи неврологична симптоматика - като парализи, претърпяха обратно развитие и пациентката след двумесечно лечение беше изписана практически здрава.

Водещ: Но може ли да си направим по-простичкия и достъпен за нас извод, че понякога подценяваме главоболието?

Проф. Даскалов: Да, истината е, че ако разпитаме не само българското, но и населението по света, ще забележим, че над 30-40% страдат или са претърпели няколко инцидента от остро главоболие или от хронично главоболие. Това е една трета от населението и опасното е, че всъщност около половин процент от тези хора имат някакво сериозно заболяване. Тоест, процентът е много малък, въпросът е да не се изпуснат тези редки случаи, когато се касае за сериозни заболявания.

Водещ: Какво трябва да направим, когато ни боли глава?

Проф. Даскалов: Пациентът сам трябва да отчете - това за пръв път ли се случва, остро главоболие с гадене и повръщане ли е, необичайно ли е за него. Една такава поява на остро, внезапно настъпило главоболие с гадене и повръщане, което той не си спомня да е имал някога, изисква веднага да се обърне не към общопрактикуващия лекар, а към невролог. Защото това са белези за много сериозно заболяване като субарахноидален кръвоизлив. А ако главоболието е от няколко дни с температура, гадене, повръщане – непременно преглед от невролог, за да се изключи кръвоизлив в мозъчните ципи, във втория случай една невроинфекция или менингит – вирусен или бактериален. А пък има пациенти, които са с постоянно, ежедневно главоболие, месеци наред. На тях също трябва да се обърне внимание, защото те са силно заплашени от злоупотреба с аналгетици и се развива зависимост. И те са заплашени от увреждане на редица вътрешни органи от тези злоупотреби, могат да стигнат и до хемодиализа - 15% от тях.

Водещ: А това, което ние си измисляме като диагноза – главоболие от стрес, имах тежък ден, боли ме главата…

Проф. Даскалов: Най- елементарното при такива главоболия е да се измери артериалното налягане. Защото една хипертонична криза, която става може би за първи път или за втори с повишаване над нормалните стойности на артериалното налягане, всъщност една хипертонична криза може да бъде причина за едно такова главоболие.

Водещ: А мигрената, тази мигрена, която е описвана в толкова книги като аристократично заболяване и през XXI век ли е аристократично?

Проф. Даскалов: Не, не може да се говори, но може да се каже със сигурност, че това е едно от най- масовите главоболия. По различни статистики 8 до 10% от населението страда от мигрена с различна честота на пристъпи. Някой може да има един пристъп на два месеца, друг може да има пет пристъпа месечно. Тоест, касае се за голям контингент от пациенти, примерно за България това са 500-600 хиляди. По-често страдат жени и 30% от тях имат фамилна обремененост, което много помага за диагнозата.

Водещ: Стигаме до световъртежа, виждам че много често ви се налага да отговаряте на въпросите за световъртежа и вестибуларния апарат. Когато губим равновесие, какво трябва да направим?

Проф. Даскалов: Ако често се появява такъв световъртеж, в продължение на месеци или години, това не е толкова сериозен симптом. Пак изисква изследвания на пациента в условията на доболничната помощ. Острият световъртеж, който настъпва с гадене, повръщане, с невъзможност за стоене в право положение и ходене, непременно изисква преглед от невролог. В повечето случаи това са невинни кризи, но понякога за пациенти над 40, 50, 60 години зад това може да се крият симптоми на начало на мозъчен инсулт. Главоболието и световъртежът са сред 10-те най-чести симптоми, поради които пациентът търси помощ при своя общопрактикуващ лекар. Малка част от тях се дължат на сериозни заболявания, затова те трябва да бъдат сериозно и упорито изследвани от лекарите. Примерно един хронично рецидивиращ световъртеж, след 7-8-10 години може да се окаже, че това е било началото на една множествена склероза.

Водещ: Вашата специалност привлекателна ли е за студентите?

Проф. Даскалов: Да, привлекателна е, но като че ли напоследък се забелязва най-голям интерес на студентите към тези специалности, които вбъдеще ще бъдат по-добре заплатени, а те се ориентират много добре. Като че ли неврологията не е сред първите в класациите.

Водещ: Защо така?

Проф. Даскалов: Ами, може би защото има специалности, които са свързани с много хирургични манипулации - офталмологията, пластичната хирургия. Докато неврологът, освен сложната апаратура, която използва като ЯМР, все още за него анамнезата и неврологичният преглед с чукче и игличка са основни за поставяне на точната диагноза. Така че обяснението е комплексно за този феномен.

Водещ: Как жегите и тези рекордни температури напоследък ни се отразяват?

Проф. Даскалов: При тези екстремно високи температури непременно при по-възрастните хора, тези системи, които еволюират – артериалното налягане, по-трудно ще отговарят на тези климатични предизвикателства. Неслучайно по-възрастните хора са склонни към сривове в артериалното налягане, към изключително ниски стойности или обратно - хипертонични кризи. Всичко това обаче може да доведе до доста по-неприятни последствия като мозъчно-съдови заболявания, мозъчни инфаркти.

Цялото интервю с проф. Даскалов, може да чуете в прикачените звукови файлове.