Максималната скорост на движение по пътищата ще зависи от терена, по който минават - равнинен, хълмист или планински. Това предвижда новата Наредба за проектиране на пътища, която вече е обнародвана в „Държавен вестник“. Пътищата ще се проектират според интензивността на трафика за 30 години напред. С наредбата се въвеждат завишени изисквания за отводняване, като целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за „аквапланинг“.
Новата наредба дава по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен - 130 км/ч, а при планински - 120 км/ч. При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. (Проектната скорост е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава).
Край магистралите и пътищата ще бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на автомобилите от пътното платно да предпазят както шофьорите и пътниците, така и хората, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др. Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите.
Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 м при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища - 13 м при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта.
БГНЕС
В новата Наредба за проектиране на пътища са категоризирани и опасностите. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Нормативният документ предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.
Въвеждат се и нови екологични изисквания. Предвижда се изграждането на съоръжения от т.нар. „зелена“ инфраструктура - това са „зелени“ мостове, тунели и виадукти, които осигуряват безпрепятствено преминаване на животните по традиционните им маршрути. И сега се изграждат тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, предимно по проектите с европейско финансиране. Но мярката досега не е била изрично залегнала в наредба.
