Почина изтъкнатият български физик академик Александър Георгиев Петров, съобщиха от Съюза на физиците в България, чийто почетен председател бе акад. Петров.
Той беше изключителен учен с международна известност, рядък ерудит, обаятелна личност с голяма обща култура и със значими заслуги за развитието на науката и образованието по физика у нас, както и с всеотдайна обществена дейност за тяхното развитие, популяризиране и приложение в стопанския живот на Република България, пишат колегите на покойния академик.
Акад. Александър Петров е роден през 1948 г. Възпитаник е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (специализация по атомна физика, 1970), доктор по електрическа поляризация на нематичните течни кристали (1974), доктор на науките по молекулна физика и биофизика на лиотропното течнокристално състояние на веществото (1987), академик на БАН от 2003 г.
Научните и иновационните заслуги на акад. А. Г. Петров са свързани с експерименталното наблюдаване и теоретичното обясняване на шест нови ефекта във физиката на течните кристали, меката и живата материя. Между тях се откроява откритието на биофлексоелектричеството и създаденото учение за ролята на това ново явление във физиката на живата материя. Тези нови ефекти се прилагат в оптоелектрониката, бионанотехнологиите, мембранната биофизика. Сред новите ефекти във физиката на течните кристали, доказани експериментално и обяснени теоретично от акад. А. Г. Петров, се откроява явлението биофлексоелектричество, което позволява на мембранните структури да функционират като меки машини в процесите на слуха, нервната проводимост и много други електрофизиологични процеси. Автор е на над 200 рецензирани оригинални и обзорни статии, публикувани в международни списания и трудове на конференции, на 2 монографии, като са забелязани над 3100 техни цитирания, както и на 7 авторски свидетелства и патенти.
Акад. А. Г. Петров беше дългогодишен директор на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) – БАН (1999 – 2015), основател и ръководител на направление „Физика на меката материя“ в Института (2006 – 2015), председател на Отделението по природоматематически науки на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (2009 – 2017).
Носител е на най-високото държавно отличие „за особено значимите му заслуги за областта на развитието на науката и образованието и природните науки“ – орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2018). Носител е и на наградата на БАН по физика за 2000 г. за монографията на английски език: Лиотропнoтo състояниe на веществото (Gordon & Breach Sci. Publs., L.-N.J., 1999), на медала „Фредерикс“ на Течнокристалното общество „Съдружество“ за „Забележителни работи в областта на физиката на течните кристали“ (2004), наградата на МОН „За особен принос в науката“ – Учен на годината (2007) и на Почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (2008).
Заемал е 20 временни позиции в чужбина като гостуващ учен, гост-доцент и гост-професор (Лайпциг, Нотингам, Париж-Юг в Орсе, Сиракуза, Калабрия, Шефилд-Халам, Бъфало, Сага-JSPS, Кент-Охайо, Бангалор). Бил редактор на едно немско и член на редколегии на едно руско и три български научни списания. Член е в бордове, и дружества като Борда на директорите на International Liquid Cristal Society, на Международното общество по течни кристали (САЩ) и на Европейското физическо дружество и член-основател на International Society of Molecular Electronics and Biocomputers.
Забележителна е и обществената дейност на акад. Петров. Той е дългогодишен член и Почетен председател на Съюза физиците в България (СФБ), член и зам.-председател на неговия Управителен съвет и три мандата председател на Съюза (2011 – 2020). На X-ия конгрес на СФБ (18 юли 2020 г.) единодушно е избран за първия Почетен председател на Съюза.
Акад. Александър Г. Петров активно участваше в организирането и провеждането на ежегодните Национални конференции за обучението по физика на преподаватели по физика от висшите и средни училища в България. По негова инициатива са проведени II и ІІІ Национален конгрес по физически науки (2013 и 2016), в които се направи обстоен преглед на развитието на научните изследвания по физика и постигането на редица жалони на успеха на българската физика както в национален, така и в международен мащаб. Благодарение на активната му дейност като член на Изпълнителния съвет на Европейското физическо дружество бяха укрепени редовните връзки и контактите ни с Дружеството, а в навечерието на 24 май 2014 г. беше почетена паметта на великия български физик Георги Наджаков. Неговият кабинет, съхранен в ИФТТ, бе определен от ЕФД за историческо място в научното и културно наследство на Европа и като обект с голям принос за физиката и нейната история. Като президент на Балканския физически съюз акад. Петров организира провеждането на Х-ата Юбилейна конференция по физика в София (26 – 30 август 2018) с участието на голям брой физици от всички балкански страни. Един от най-големите приноси на акад. Петров е възстановяването от 10 декември 2019 г. по негова инициатива и в резултат на активната му дейност на членството на България в Международния съюз за чиста и приложна физика (International Union of Pure and Applied Physics – IUPAP).
Цялата тази всеотдайната обществена дейност на акад. Александър Петров е от особено значение за развитието на науката и образованието по физика, както и за нейното популяризиране и приложение в науката, технологиите и иновациите у нас.
Поклон пред паметта му!
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Той беше изключителен учен с международна известност, рядък ерудит, обаятелна личност с голяма обща култура и със значими заслуги за развитието на науката и образованието по физика у нас, както и с всеотдайна обществена дейност за тяхното развитие, популяризиране и приложение в стопанския живот на Република България, пишат колегите на покойния академик.
Акад. Александър Петров е роден през 1948 г. Възпитаник е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (специализация по атомна физика, 1970), доктор по електрическа поляризация на нематичните течни кристали (1974), доктор на науките по молекулна физика и биофизика на лиотропното течнокристално състояние на веществото (1987), академик на БАН от 2003 г.
Научните и иновационните заслуги на акад. А. Г. Петров са свързани с експерименталното наблюдаване и теоретичното обясняване на шест нови ефекта във физиката на течните кристали, меката и живата материя. Между тях се откроява откритието на биофлексоелектричеството и създаденото учение за ролята на това ново явление във физиката на живата материя. Тези нови ефекти се прилагат в оптоелектрониката, бионанотехнологиите, мембранната биофизика. Сред новите ефекти във физиката на течните кристали, доказани експериментално и обяснени теоретично от акад. А. Г. Петров, се откроява явлението биофлексоелектричество, което позволява на мембранните структури да функционират като меки машини в процесите на слуха, нервната проводимост и много други електрофизиологични процеси. Автор е на над 200 рецензирани оригинални и обзорни статии, публикувани в международни списания и трудове на конференции, на 2 монографии, като са забелязани над 3100 техни цитирания, както и на 7 авторски свидетелства и патенти.
Акад. А. Г. Петров беше дългогодишен директор на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) – БАН (1999 – 2015), основател и ръководител на направление „Физика на меката материя“ в Института (2006 – 2015), председател на Отделението по природоматематически науки на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (2009 – 2017).
Носител е на най-високото държавно отличие „за особено значимите му заслуги за областта на развитието на науката и образованието и природните науки“ – орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2018). Носител е и на наградата на БАН по физика за 2000 г. за монографията на английски език: Лиотропнoтo състояниe на веществото (Gordon & Breach Sci. Publs., L.-N.J., 1999), на медала „Фредерикс“ на Течнокристалното общество „Съдружество“ за „Забележителни работи в областта на физиката на течните кристали“ (2004), наградата на МОН „За особен принос в науката“ – Учен на годината (2007) и на Почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (2008).
Заемал е 20 временни позиции в чужбина като гостуващ учен, гост-доцент и гост-професор (Лайпциг, Нотингам, Париж-Юг в Орсе, Сиракуза, Калабрия, Шефилд-Халам, Бъфало, Сага-JSPS, Кент-Охайо, Бангалор). Бил редактор на едно немско и член на редколегии на едно руско и три български научни списания. Член е в бордове, и дружества като Борда на директорите на International Liquid Cristal Society, на Международното общество по течни кристали (САЩ) и на Европейското физическо дружество и член-основател на International Society of Molecular Electronics and Biocomputers.
Забележителна е и обществената дейност на акад. Петров. Той е дългогодишен член и Почетен председател на Съюза физиците в България (СФБ), член и зам.-председател на неговия Управителен съвет и три мандата председател на Съюза (2011 – 2020). На X-ия конгрес на СФБ (18 юли 2020 г.) единодушно е избран за първия Почетен председател на Съюза.
Акад. Александър Г. Петров активно участваше в организирането и провеждането на ежегодните Национални конференции за обучението по физика на преподаватели по физика от висшите и средни училища в България. По негова инициатива са проведени II и ІІІ Национален конгрес по физически науки (2013 и 2016), в които се направи обстоен преглед на развитието на научните изследвания по физика и постигането на редица жалони на успеха на българската физика както в национален, така и в международен мащаб. Благодарение на активната му дейност като член на Изпълнителния съвет на Европейското физическо дружество бяха укрепени редовните връзки и контактите ни с Дружеството, а в навечерието на 24 май 2014 г. беше почетена паметта на великия български физик Георги Наджаков. Неговият кабинет, съхранен в ИФТТ, бе определен от ЕФД за историческо място в научното и културно наследство на Европа и като обект с голям принос за физиката и нейната история. Като президент на Балканския физически съюз акад. Петров организира провеждането на Х-ата Юбилейна конференция по физика в София (26 – 30 август 2018) с участието на голям брой физици от всички балкански страни. Един от най-големите приноси на акад. Петров е възстановяването от 10 декември 2019 г. по негова инициатива и в резултат на активната му дейност на членството на България в Международния съюз за чиста и приложна физика (International Union of Pure and Applied Physics – IUPAP).
Цялата тази всеотдайната обществена дейност на акад. Александър Петров е от особено значение за развитието на науката и образованието по физика, както и за нейното популяризиране и приложение в науката, технологиите и иновациите у нас.
Поклон пред паметта му!
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
