Правната комисия на Народното събрание действа без логика и извън всякакви процедурни правила, каза Иванка Иванова, директор Правна програма на Институт "Отворено общество" - София, в интервю за БГНЕС.
"В един ден Народното събрание избира двама нови конституционни съдии, без да зададе на кандидатите нито един въпрос и без да проведе дискусия по техните качества, на следващия ден Правната комисия допуска единия от избраните, за да даде обяснения по негова инициатива. Обясненията се дават по повод на нещо, което участващите наричат или "донос" или "анонимен". Защо обясненията се дават след гласуването, а не преди него? И защо се дават обяснения, ако сигналът е наистина несъстоятелен? В това няма смисъл. И колкото по-далеч отива ставащото от критериите на нормалния здрав смисъл, толкова по-висока ще бъде политическата цена, която в крайна сметка ще трябва да бъде платена за това назначение. Правната комисия дори не забеляза, че фактите от т. нар. "донос" са изнесени още преди две години от две различни медии. Засегнатата съдийка не поискала тогава право на отговор, не е поместила опровержение (което средствата за масова информация биха били длъжни да публикуват, ако засегнатата страна поиска) и не е завела срещу тях дело за обида и клевета", казва Иванова по повод скандала с Венета Марковска.
На въпрос за причините някои депутатите от БСП да гласуват за Марковска - Р. Петков, Масларова, Гагаузов и не води ли това до връзка с бившия президент Първанов, Иванова отговаря: "Аз не мога да спекулирам върху мотивите, с които депутатите подкрепиха двамата избрани кандидати. Личното ми мнение е, че кандидатите, които не бяха избрани - Екатерина Михайлова и Татяна Върбанова, всъщност по-добре отговарят на конституционните изисквания за заемане на този пост. Ще припомня, че Конституцията изисква от кандидатите за съдии в Конституционния съд, освен 15 години юридически стаж, също и високи професионални и нравствени качества. Факт е, обаче, че при решаването на кариерни въпроси в съдебната власт в нашето Народно събрание няма власт, няма опозиция. Формира се едно безпринципно мнозинство, чиито решения остават немотивирани - партийните граници бяха размити при избора на инспекторите за Инспектората към ВСС, при избора на членовете на ВСС, и сега - при избора на съдиите в КС. Крайният резултат е, че не може да се посочи конкретна политическа сила, която да поеме отговорността за едно или друго назначение. И за това негативите на безпринципните назначения отиват вместо за сметка на отделна партия, за сметка на самата институция - общественото доверие в Народното събрание и в политическите партии е всъщност по-ниско дори от доверието в съдебната система (която уж напоследък е единица мярка за ниско обществено доверие). Това надпартийно съглашателство по кадровите въпроси на съдебната власт е и в основата на отсъствието на сериозна реформа в този сектор - просто статуквото удовлетворява всички партии в Народното събрание. Ако гражданите очакват да получат справедливост, на следващите избори трябва да заложат на политическа сила, която предлага конкретни мерки за реформа на органите на съдебната система, прокуратурата и МВР", смята Иванка Иванова..
Колкото до това дали не е странно, че външният министър Младенов, вицепрезидентът Попова и други побързаха да омаловажат предупреждението на ЕК за нов извънреден мониторингов доклад по правосъдие и вътрешен ред, ръководителката на правната програма на "Отворено общество" отговаря: "Формално погледнато те са прави - Европейският съюз няма предвидени изрични инструменти, за да санкционира поведението на държави-членки, които нарушават стандартите за върховенство на закона. Механизмът за сътрудничество и проверка, който е договорен между Европейската комисия и България и Румъния дори не е скрепен с истински санкции. Това е така не заради някаква слабост на ЕС, а защото се предполага, че държавите - членки гарантират в достатъчна степен върховенството на закона ПРЕДИ да се присъединят. И отделни негативни примери, които бяха дадени напоследък от Унгария, но и от Румъния и България, ще доведат до приемането на нарочни инструменти за ранно предупреждение и санкциониране на нарушенията на върховенството на закона от страна на държави-членки. На практика, обаче, отлагането на членството на България в Шенген през 2010 година е цената, която вече плащаме за трайния отказ на правителството и Народното събрание да гарантират върховенството на закона в страната и да преследват и ограничават корупцията в съдебната система", заяви Иванова.
"За 21 години съществуване на Конституционния съд като институция у нас, аз не си спомням за друг толкова голям скандал при назначение на съдия. За това си има и причини - от една страна през мандата на това правителство политическата тежест на Конституционния съд нарасна неимоверно. Да си спомним само три дела - делото за служителите на Външно министерство, които са били сътрудници на службите на тоталитарния режим; делото за специализирания наказателен съд и делото за закона за отнемане на незаконно имущество - при всеки от тези три случая оцеляването на изпълнителната власт е зависело от решения, които взема Конституционния съд. От друга страна - предстои референдум, а през лятото на следващата година и парламентарни избори, в които няма явен фаворит, и отново Конституционният съд може да се окаже в позиция да преразглежда мандата на депутати и дори да прекроява съотношенията на силите между политическите партии. Така попълването на състава на съда се превърна в процедура с много висок политически залог", заяви Иванка Иванова, обосновавайки важността на избора на конституционни съдии.