Отиде си журналистът и писател Николай Н. Нинов, съобщиха негови близки от издателство „Сиела“.
„Той, със зоркото си око за невиждани чудеса, ни развеждаше из най-скритите и магични кътчета на България. Благодарим за историите и кадрите, приятелю, нека последното ти пътуване те срещне с най-красивите ескизи на вечността“, пишат колегите му.
Поклонението е на 10 май (петък) в София, в храма „Свети Седмочисленици“ от 12:00 часа.
Николай Н. Нинов е роден на през 1955 в гр. Червен бряг. Завършил е френска филология във ВТУ „Кирил и Методий“. Работил е като главен редактор на списание „Хай клуб“ и списание Story, като заместник-главен редактор на вестник„1000 дни“ и вестник „Стандарт“, отговорен редактор на вестник „Неделен Стандарт“ и на сп. BusinessWeek България. Основател на журналистическата мрежа към програмата „Достъп до информация“. Носител е на годишната награда на СБЖ (1996).
Първата му публицистична книга „Лихва за лятото“ излиза през 1987 г. По негов сценарий е реализиран и документалният филм „Вечният двигател“, представен същата година на XV международен кинофестивал в Москва. Автор е също на „Девет мъжки драми“ (1991). „Без папийонка в Нощта на Сезарите“ (1994), „Жиголо“ (2000), „Повторени сънища“ (2015), „Времето гледа с десет очи“ (2017), „Намерени от чудесата“ (2019), „Видения от древността" (2022), „Маршът на идолите" (2024).
„Той, със зоркото си око за невиждани чудеса, ни развеждаше из най-скритите и магични кътчета на България. Благодарим за историите и кадрите, приятелю, нека последното ти пътуване те срещне с най-красивите ескизи на вечността“, пишат колегите му.
Поклонението е на 10 май (петък) в София, в храма „Свети Седмочисленици“ от 12:00 часа.
Николай Н. Нинов е роден на през 1955 в гр. Червен бряг. Завършил е френска филология във ВТУ „Кирил и Методий“. Работил е като главен редактор на списание „Хай клуб“ и списание Story, като заместник-главен редактор на вестник„1000 дни“ и вестник „Стандарт“, отговорен редактор на вестник „Неделен Стандарт“ и на сп. BusinessWeek България. Основател на журналистическата мрежа към програмата „Достъп до информация“. Носител е на годишната награда на СБЖ (1996).
Първата му публицистична книга „Лихва за лятото“ излиза през 1987 г. По негов сценарий е реализиран и документалният филм „Вечният двигател“, представен същата година на XV международен кинофестивал в Москва. Автор е също на „Девет мъжки драми“ (1991). „Без папийонка в Нощта на Сезарите“ (1994), „Жиголо“ (2000), „Повторени сънища“ (2015), „Времето гледа с десет очи“ (2017), „Намерени от чудесата“ (2019), „Видения от древността" (2022), „Маршът на идолите" (2024).
