Наследниците на хората, открили Панагюрското съкровище нямат право да претендират за него, тъй като земята, в която е намерено, не е била тяхна собственост. Това обяви проф. Николай Овчаров от Националния археологически институт.
По думите му на откривателите е изплатено обезщетение в размер на 300 000 лева още през 1949 г. Според Овчаров ако съкровището се върне на наследниците, това ще опразни музеите, защото за собственост ще започнат да претендират и други хора.
Проф. Овчаров обяви, ако са имали някакви претенции, хората намерили съкровището е трябвало да ги предявят преди 63 години, защото сега давността е минала. Овчаров обясни, че решението по казуса ще се вземе след месец от Висшия административен съд.
„За какво им е на тези хора, няма да си го сложат на бюфета в къщи това съкровище. Нито могат да го охраняват, нито могат да го опазват. Ще ви кажа за какво – за да се вземат комисионните при неговите изложби. Това е единствената цел”, коментира той.
Николай Овчаров обяви още, че предвидените 250 000 лева за довършване на разкопките на Перперикон може и да не бъдат преведени по проекта заради смяната на правителството. Отделно 3,7 млн. лева са отпуснати за доизграждане на инфраструктурата до скалния град, обяви археологът.
Проф. Овчаров заяви, че ако парите бъдат преведени до края на годината разкопките в Перперикон ще бъдат напълно завършени.
Единствената цел на брата и сестрата, които в момента съдят държавата за Панагюрското златно съкровище е да прибират комисионните от неговите изложби. Това каза археологът проф. Николай Овчаров.
Няма прецеденти в България, при които някой музей да е върнал находка на откривателите й, продължи Овчаров. Ако Панагюрското съкровище бъде дадено на предявилите иск наследници, това ще промени целия облик на българското музейно дело, заяви той. Ще се появят и други хора, претендиращи за всичко, което е открито преди 1968 г. и това означава, че ние ще опразним нашите музеи, поясни археологът.
В чл.11 от цитирания от предявилите иска наследници закон е казано, че неща, които са намерени в частна собственост стават собственост на намервача, потвърди Овчаров. Но в следващия член пише, че намервачите са задължени да предложат намереното съкровище за закупуване от държавата, добави той. А земята, на която е открито съкровището, не принадлежи на откривателите, те са наемници, които обработват тази земя, каза още професорът. Ако въобще има собственици тази земя, това не са тези хора, които днес претендират за него, категоричен е археологът.
По информация на Овчаров двамата братя, открили съкровището, са получили по 300 000 лева. „Ако те са имали някакви претенции към сумата, е трябвало да се обърнат към съответното съдилище. Това те не са направили, а от тогава са минали 63 години, просто времето е минало за подобни обжалвания”, продължи той. Паметници от типа на Панагюрското съкровище нямат цена, това не е просто празна приказка, че е безценно, добави археологът.
„Те наистина нямат цена, за конкретна сума на подобен тип вещи не може да се говори. Сумата, която е определена е била за онези времена, ако са имали претенция е трябвало да се обърнат към съответните съдилища”, повтори професорът. Надявам се, че здравият разум, колкото и малко да е в момента, ще възтържествува и ние ще запазим Панагюрското съкровище, а чрез него и други паметници, каза още Овчаров.
