Не бива да се засекретяват дела само заради СРС-та

Не бива да се засекретяват дела само заради СРС-та
Не бива да се засекретяват дела само заради СРС-та / cнимкa: Sofia Photo Agency

Не бива да се засекретяват дела само заради използването на специални разузнавателни средства, заяви Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), в предаването „Седмицата” на Дарик. „Това, което има нужда от защита, са методите и хората, които са осъществявали това събиране на доказателства”, уточни тя.

Самите разговори, според нея, едва ли съдържат класифицирана информация. "За да е така, те трябва да съдържат държавна тайна. А при такова засекретяване може да се окаже, че най-интересните знакови дела не могат да бъдат публично огласени. Няма нужда от тази степен на секретност”, заяви председателят на ДКСИ.

„Това е един въпрос, с който от години се опитваме да се справим. Наясно сме, че той няма да бъде разрешен еднократно и разсечен като гордиев възел от веднъж. Но тревожното напоследък е, че засекретяването се превръща в нещо като модна тенденция. И ако през годините имаше знаци и за това, че малко по малко напрежението над класифицирането, което е функция на престараване, да го кажем направо, или може би на професионална неувереност, или може би на някакви други, не дай си Боже, още по-субективни фактори, се привежда в едни оптимални размери, създава се впечатление, че засекретяването напоследък се повишава като обем. Това крие невероятна, огромна и много тежко преодолима опасност”, обоснова се Маркова.

„Да променим практиката. Сега е моментът, в който трябва да окуражим колегите съдии, че това не само не е необходимо, но това не е в полза нито на процеса, нито в тяхна полза. Защото съществува добре работила в миналото и възможна за приложение понастоящем практика – документите, които съдържат класифицирана информация, да бъдат отделяни в един отделен том. Има два принципа на класифициране. Това е принципът на сбор от документи, което дава възможност на съдията, получил примерно от МВР един документ с гриф, да засекрети целите, да кажем, 15 тома и да гледа делото по съответния ред. Има обаче и друг принцип, и друга възможност - класифицираната информация да се изведе в едно отделно томче и да не се налага заради една хартийка понякога да се засекретява целият процес”, обясни тя.

Същата теза за излишната секретност на делата и мерките за неотклонение изрази и заместник председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев. Той също се обяви против секретните дела само заради използването на СРС-та.

„Кой, кога, при какви обстоятелства е заложил оперативно, къде се изпълнява, как е изпълнявано - тези обстоятелства не бива да придобиват публичност, защото това е и една гаранция за една последваща достоверност на този вид специални разузнавателни средства. Но самото веществено доказателствено средство е, че като съдържание, обективирано в доказателствения материал, то трябва да бъде явно и достъпно, освен ако не попадне под ограниченията на други разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс”, обясни Илиев.

В студиото на Дарик Цвета Маркова даде разяснения и по друг случай, предизвикал полемики през седмицата. Преди дни стана ясно, че магистратите от ВСС не могат да получат достъп по право до материалите от делото и разработката „Октопод”, внесени във ВСС от главния прокурор. Те ги поискаха, за да преценят дали има магистрат, замесен във връзка с октоподите.

След разговор между Маркова и министъра на правосъдието Маргарита Попова се е изяснило и се е взело решение всички членове на ВСС да преминат по процедурата за получаване на допуск до секретна информация. Допускът се дава от ДАНС и тази агенция разглежда исканията. Маркова не може да каже колко време ще отнеме, но практиката е показала, че при спешна необходимост, процедурата може да приключи и за две седмици.