Населението на България застарява и намалява, показват демографските данни на националната статистика за миналата година. Увеличава се броят на живородените деца и нараства средната продължителност на живота, но остават високи нивата на общата и детската смъртност, показват цифрите.
Населението на България към последния ден на 2014-а е било 7 202 198 души. За година българите са намалели с 43 479 души, или с 0.6%. У нас живеят 1.4 на сто от гражданите на Евросъюза и по население страната ни се нарежда на 16-то място в общността, непосредствено след Австрия и преди Дания.
Мъжете у нас са 3 502 015 (48.6%), а жените - 3 700 183 (51.4%). Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2014 г. хората над 65 години са 1 440 329 или 20% от населението на страната. В сравнение с предходната година те се увеличават с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001-ва увеличението е с над 3 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.2%, а на мъжете - 16.6%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
По региони делът на хората над 65 години е най-висок в областите Видин (27.9%), Габрово (26.7 %) и Ловеч (25.6%). Общо в седемнадесет области този дял е над 20% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 16.5%, Благоевград - 17.5%, Варна и Бургас - съответно 17.6 и 17.7%.
Децата до 15 години са 998 196 души или 13.9% от населението, като спрямо 2013 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 1.1 процентни пункта. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18%, и Бургас - 15.2% от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово - 11.3%, област Смолян - 11.5%, и областите Перник и Кюстендил - съответно 11.8 и 11.9%.
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.2 години в края на 2014 година. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.1 години, а в селата - 46 години.
Населението в трудоспособна възраст е 4 403 000 души или 61.1% от населението на страната, като мъжете са 2 310 000, а жените - 2 093 000 души. Броят на трудоспособното население намалява с над 68 000 души или с 1.5% през 2014 г. спрямо предходната година.
Към края на 2014 г. над трудоспособна възраст са 1 734 000 души или 24.1%, а под трудоспособна възраст - 1 065 000 души или 14.8% от населението на страната.
Раждаемост и смъртност
През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като от тях 67 585 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1007 деца или с 1.5%.
Коефициентът на обща раждаемост през 201 4 г. е 9.4 промила, а през предходните 2013 и 2012 г. той е бил съответно 9.2 и 9.5 промила. Броят на живородените момчета (34 735) е с 1885 по-голям от този на живородените момичета (32 850), или на 1000 родени момчета се падат 946 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 50 704 и 16 881 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.6 промила, а в селата - 8.7 промила.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4 промила, София (столица) - 10.5 промила, и Бургас - 10.2 промила. Освен в тези три области по-висока от общата за страната е раждаемостта в областите Варна, Ямбол и Пловдив - по 9.8 промила, следвани от Пазарджик, Стара Загора и Кърджали - съответно 9.7, 9.5 и 9.4 промила. Във всички останали области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян (6.4 промила), Габрово (6.6 промила)и Видин (7 промила).
Броят на умрелите през 2014 г. е 108 952 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.1 промила. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 4607 случая, или с 4.4 на сто. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Смъртността сред мъжете (16.1 промила) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (1 4.1 промила). Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6 промила) отколкото в градовете (12.7 промила).
Показателят за преждевременната смъртност през 201 4 г. остава на нивото на предходната 2013 г. - 22.4 процента. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 14.7 процента от всички умрели жени, то при мъжете този относителен дял е два пъти по-голям - 29.5 на сто.
Миграционни потоци
Миналата година 94 520 души са се преселили вътре в страната. От тях 45.7 на сто са мъже и 54.3 на сто - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са във възрастовата група 20-39 години (35.8%), следвани от лицата под 20 години (25.3%). Значително по-малък е делът (17.2%) на 40-59-годишните и на тези на 60 и повече години - 21.7%. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град" (43.5%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението „село-село" (9.2 на сто). Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (26.3 на сто) е по-голям отколкото в обратното направление - „село-град" (21 на сто).
От преселващите се в страната най-голям брой са избрали област столицата -17 807 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.6%, Благоевград - 6.8%, Пловдив - 5.9%, Враца и Варна - съответно 5.2 и 5.1%. Най-малко преселили се има от областите Разград и Силистра - по 0.8%.
През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 54.8% са мъже. На възраст между 20-39 години са 55% от емигрантите. Във възрастовата група 40-59 години относителният им дял е 25.8%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.6% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (19.6%), Обединеното кралство (16.1%) и Испания (15.1%).
Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.3%, а на жените - 44.7%. Сред дошлите да живеят в страната 35.1% са във възрастовата група 20-39 години, а 28.1% са на възраст 40-59 години. Най- младите имигранти (под 20 години) са 18.4%, а най-възрастните - на 60 и повече години - 18.5%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (26.5%), Сирия (22.6%) и Руската федерация (15.2%).
