Кирил Петков към депутатите: Следим ескалацията и работим за деескалация
Позицията на българското правителство е много ясна и изчистена - да сме конструктивен съюзник в НАТО,отговорен член и партньор на ЕС, с предвидима и ясно декларирана позиция, и никой не трябва да се упражнява по тази тема, това заяви от парламентарната трибуна премиерът Кирил Петков по време на извънредното заседание в Народното събрание по повод напрежението по оста Русия-Украйна-НАТО и ролята на България в процеса на взимане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на страната.
В залата бяха началникът на отбраната Емил Ефтимов, ръководителите на служби и заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова. По предложение на председателя на Народното събрание Никола Минчев, мнозинството реши първо премиерът и министрите да направят изложения пред депутатите и парламентарните групи да отправят въпроси към тях, а след това при закрити врата бе предоставена и информация от службите.
„Ние трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалация на напрежението. Ползването на невоенни средства е нашият приоритет. Вчера беше свикат Съветът по сигурността към МС и аз като министър-председател бях информиран от службите така, както и вие ще бъдете информирани днес. Ескалацията е реална и следим на ежедневна база развитието в този конфликт“, посочи министър-председателят Кирил Петков по време на своето изявление.
По думите му, стратегията на страната е да не сме консуматори на сигурност, а да сме конструктивни партньори и съюзници, като сложим българската армия като приоритет за отбрана.
"За съжаление, през годините има ясни дефицити в армията. Има инвестиции, които са несистемно организирани, така че да работят като обща система. Има и отделни инвестиции, направени некоординирано. Хубавата новина е, че нашето правителство се заема с това и нашата инвестиция в отбрана ще бъде на база на системен преглед кои са най-големите дефицити, така че армията ни да има отбранителна възможност", посочи Петков и допълни: "Ще приоритизираме българската армия с български войски под българско военно лидерство с българско командване".
"Тази стратегия изцяло се координира и като предвидим партньор и съюзник в НАТО, и сме информирали и нашите съюзници, че могат да разчитат на нас. Ще говорим с един глас, защото обединението прави силата. Ще говорим с един глас, както като съюзници в НАТО, така и като членове на ЕС", обобщи министър-председателят.
На финала на своето изложение Петков очерта трите приоритета пред правителството - деескалация на напрежението и за прилагане на дипломатически средства за решаване на конфликта; фокусът на отбранителната стратегия ще е върху попълване на дефицитите; репутацията на България да се промени от консуматор на сигурност на конструктивен съюзник и партньор.
Военният министър Стефан Янев също направи изявление от трибуната по темата.
"Говорим за мерки, които страната като член на НАТО е в състояние да вземе. Да се направят всички усилия да се предотврати конфликт и да се направи необходимото от страна на НАТО в съзвучие със съществуващите мерки. На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг на НАТО. Развити са две инициативи. Едната е за засилено предно присъствие и за адаптирано предно присъствие. Първата е за Черно море, втората е за Балтийските държави и Полша", обясни Янев.
"Търсят се нови военни опции. Среща на върха на НАТО предстои през лятото. В момента се обсъждат мерки, които да приличат на засиленото предно присъствие, по подобие на мерките, налагани в Балтийскиет държави и Полша. Подобен тип мерки да бъдат приложени и в югоизточния фланг на НАТО, по-специално България, Румъния, Словакия и Унгария. Част от мерките предвиждат и възможността за разполагане на сухопътен елемент или бойна група. Има три групи държави, които могат да участват - рамкова държава, държава домакин и държави, които дават своя принос. България не желае да е консуматор на сигурност, а равноправен член на НАТО. Потърсихме най-добрата опция. Дилемата, пред която бяхме поставени - крайно време е НАТО да дойде и да ни пази. Но това означава ние да неглижираме своите военни способности. През последните 12 години на ГЕРБ мога да кажа какво не се е случило. Ние можем да обърнем словореда и да кажем, че сме съгласни да направим такава бойна група, но България да е домакин. Един български батальон да бъде направен и всичко ще става през национални комуникационни канали. Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще увеличи темпа на обучение, подготовка и учения за различни сценарии", обясни военният министър.
Ние не предвиждаме ескалация, не предвиждаме планове за защита на национална територия, нито предвиждаме планове екип да ходи на друго място, подчерта още веднъж Янев.
"По отношение на дефицитите - нашият анализ е, че съществуващите дефицити са в резултат на несистемен подход през годините и несистемно финансиране. Бих посочил два примера - какъвто и да е планираният бюджет за годината, процедурите предвидени за изпълнението на отделни проекти, са от такъв тип, че по-вероятно е за година да не успее да се подготви целия пакет. Системата куца и не се развива. През тези години ние сме на положение, което да кажем, че системата на отбрана не е предвидима и предсказуема", посочи министърът на отбраната.
България разчита на продължаване на дипломатическите усилия, допълни той.
"Говорим за нормална бойна подготовка, на тренираност на въоръжените сили. Предвид техния капацитет, ще бъде моята молба, заедно с вас да мислим как да усъвършенстваме и законодателната база и да се прекъсне това - да не се харчи целесъобразно бюджета за отбрана", каза още Янев.
Още от 2014 г. България, както и всички съюзници в НАТО и партньори в ЕС, е силно обезпокоена от напрежението по източния фланг и даваме превес на дипломатическите усилия за намиране на изход от кризата. Това заяви министърът на външните работи Теодора Генчовска при изслушването в парламента за напрежението НАТО-Русия.
Според нея двустранният диалог между САЩ и Русия и срещите с Русия във формат Съвет "НАТО-Русия" на 12 януари и в рамките на ОССЕ на 13 януари са правилните стъпки в тази посока.
"Последвалите опити на Русия да премести фокуса на общественото внимание от конфликта в и около Украйна върху темата за договаряне на нови граници на сигурността с НАТО и САЩ свидетелстват за селективен, едностранчив подход на руската страна по отношение на евроатлантическата сигурност", коментира Генчовка. "Очевидно Русия се стреми да внесе разделение сред съюзниците, като ги третира като различни категории и подкопава принципа на неделимост на сигурността и да се върне към сферите на влияние от времето на Студената война", допълни тя.
Генчовска отбеляза, че към Русия е отправено предложение за подновяване на дискусиите в рамките на съвета НАТО-Русия по ситуацията в и около Украйна. Предстои да видим доколко Русия има намерения да се ангажира с конструктивен диалог, допълни тя.
Георги Димитров
В отговор на руските предложения към САЩ и към страните-членки на НАТО за правно обвързващи гаранции за сигурност се очаква днес САЩ да представят на Русия своите писмени предложения за дискусия, като същевременно се представят и предложенията за дискусии, съгласувани със страните членки на НАТО, посочи външният министър.
"България формира своята позиция на основата на националното законодатество, отчитайки националния и съюзнически интерес", заяви Теодора Генчовска.
"Каквито и допълнителни мерки да бъдат предприети, в това число и военни, следва да е напълно ясно, че те са с отбранителен характер и не целят ескалация. Насочени са към засилване на възпиращия отбранителен потенциал на Алианса като цяло и на отделните страни-членки, сред които сме и ние, защита от заплахи и предизвикателства от всички географски посоки - това е т.нар. 360-градусов подход към сигурността, който НАТО прилага успешно вече няколко години в резултат на срещите на върха в Уелс и във Варшава", посочи тя.
Към момента няма стъпки от руска страна в посока на деескалация, напротив последните руски действия и риторика насочват към повишаване на риска от руска военна интервенция, заяви външният министър.
"Всички тези развития ясно индикират сериозни рискове и предизвикателства за сигурността на източния фланг на НАТО и конкретно за България, което налага предприемане на всеобхватни мерки за гарантиране на сигурността на страната. Мерките, които взимаме в НАТО и в ЕС, са и в израз на общите усилия за преодоляване на кризите и гарантиране на сигурността", допълни тя.
