Броят на българите, живеещи на семейни начала без брак, е нараснал двойно през последните 10 години, повече са и браковете, завършили с развод. Това показват данни на Националния статистически институт, цитирани от доцент Антоанета Христова, директор на института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките.
Институтът е организатор на конференция, посветена на семейството и солидарността между поколенията, която започва в сряда.
По време на форума ще бъдат обсъдени проблеми, свързани с различията в брачното поведение, с нарастващата нестабилност на семейството и отношенията между деца и родители.
Ако през 2001 г. 54 процента от българите са имали сключен брак, то през 2011-та година техният брой е намалял с 10 процента.
В същото време все повече хора предпочитат да живеят на семейни начала, особено младите хора, обясни доцент Антоанета Христова. "70% от хората, живеещи на семейни начала са между 16 и 39 г., към 40 - 49 г. този процент намалява - към 16%, над 50 г. са 14%".
Повече от половината от бебетата, родени през 2010-та година, са от семейства без брак, а делът на разведените хора е нараснал с над 2 процента за период от 10 години.
Наблюдават се и проблеми в солидарността между поколенията, които се дължат основно на икономическата криза, обясни професор Пенка Найденова. "Търсенето на работа и на старите, и тяхното участие в неформалните отношения и продажби, в известна степен се противопоставя на пазара на труда и на търсенето на младите. Второто е в нагласата и в ценностите. Всички млади, особено емигрантската вълна или връщащите се, виждаш нещо друго - висок стандарт, достъп до образование, а у нас именно това е затрудненото".
