Всяка година в България се увеличава броят на децата със специални образователни потребности, отчитат от просветното министерство. Става дума за ученици със затруднения в обучението и дефицити в развитието. Много от тези деца остават без подкрепа, заради липсата на ресурсни учители и финансова помощ от държавата, съобщава NOVA.
Децата със специални образователни потребности се увеличават и през настоящата учебна година са над 27 000. Липсата на квалифицирани специалисти продължава да е основен проблем. За цялата страна те са малко над 5 500 - като са съсредоточени най-вече в големите градове. Така хиляди деца със СОП не успяват да завършат задължителното обучение до 16-годишна възраст, показва анализ на администрацията на националния омбудсман Диана Ковачева. Причината - малко от тях имат възможността за допълнителна подкрепа от помощници на учителя, заради липса на финансови средства.
Всяка седмица Силвия и синът ѝ Калоян идват в ресурсния център в столицата, където детето с диагноза аутизъм посещава сензорна терапия. „Той започна да играе с децата около него, а преди се притесняваше. Започна да става по-общителен. Преди не искаше да говори, сега започна да се отпуска да говори”, каза тя.
В ресурсния център в София обаче вече не успяват да поемат нуждите на всички деца като Калоян. Част от тях остават без безплатна подкрепа извън училище. Според директора на Центъра решението е в нови кадри и разширяване на материалната база.
„Да се приоритизира научното направление „Педагогика”, да има повече студенти с такава насоченост. Специално в София имаме стажантска програма – вече няколко години привличаме студенти, които са 3 и 4 курс да работят при нас на непълен работен ден и след това една част от тях остават на постоянна работа”, каза Калоян Дамянов.
Анализ на омбудсмана показва, че 10 000 деца със СОП и с увреждания са извън образователната система, 70% от детските градини и училищата нямат изградена достъпна среда, учителите са неподготвени за работа със специални деца в обща класна стая. Специалистите призовават за спешни мерки, за да се подобри средата и тези деца да намерят подкрепа.
„Да бъдат създадени пространства в училищата и в детските градини, в които тези деца да влизат. Да бъдат адаптирани помагала, учебници за нуждите на тези деца, те да имат повече часове в училище, за да могат действително да бъдат част от образователната система”, призова и националният омбудсман Диана Ковачева.
Стъпка към промяна вече е направена, заяви образователният министър. От догодина бюджетът за приобщаващо образование е увеличен със 7%, а целта - разкриване на повече работни места за психолози и логопеди.
„През последните години голяма част от училищата се ориентират към формиране на свои ресурсни екипи в самото училище, които да работят с децата със СОП. Но все още съществуват и такива, които ползват специалистите от регионалните центрове. Може би през следващата година една от основните задачи във все повече училища да се разкриват места за такъв тип специалисти”, каза Галин Цоков.
Децата със специални образователни потребности се увеличават и през настоящата учебна година са над 27 000. Липсата на квалифицирани специалисти продължава да е основен проблем. За цялата страна те са малко над 5 500 - като са съсредоточени най-вече в големите градове. Така хиляди деца със СОП не успяват да завършат задължителното обучение до 16-годишна възраст, показва анализ на администрацията на националния омбудсман Диана Ковачева. Причината - малко от тях имат възможността за допълнителна подкрепа от помощници на учителя, заради липса на финансови средства.
Всяка седмица Силвия и синът ѝ Калоян идват в ресурсния център в столицата, където детето с диагноза аутизъм посещава сензорна терапия. „Той започна да играе с децата около него, а преди се притесняваше. Започна да става по-общителен. Преди не искаше да говори, сега започна да се отпуска да говори”, каза тя.
В ресурсния център в София обаче вече не успяват да поемат нуждите на всички деца като Калоян. Част от тях остават без безплатна подкрепа извън училище. Според директора на Центъра решението е в нови кадри и разширяване на материалната база.
„Да се приоритизира научното направление „Педагогика”, да има повече студенти с такава насоченост. Специално в София имаме стажантска програма – вече няколко години привличаме студенти, които са 3 и 4 курс да работят при нас на непълен работен ден и след това една част от тях остават на постоянна работа”, каза Калоян Дамянов.
Анализ на омбудсмана показва, че 10 000 деца със СОП и с увреждания са извън образователната система, 70% от детските градини и училищата нямат изградена достъпна среда, учителите са неподготвени за работа със специални деца в обща класна стая. Специалистите призовават за спешни мерки, за да се подобри средата и тези деца да намерят подкрепа.
„Да бъдат създадени пространства в училищата и в детските градини, в които тези деца да влизат. Да бъдат адаптирани помагала, учебници за нуждите на тези деца, те да имат повече часове в училище, за да могат действително да бъдат част от образователната система”, призова и националният омбудсман Диана Ковачева.
Стъпка към промяна вече е направена, заяви образователният министър. От догодина бюджетът за приобщаващо образование е увеличен със 7%, а целта - разкриване на повече работни места за психолози и логопеди.
„През последните години голяма част от училищата се ориентират към формиране на свои ресурсни екипи в самото училище, които да работят с децата със СОП. Но все още съществуват и такива, които ползват специалистите от регионалните центрове. Може би през следващата година една от основните задачи във все повече училища да се разкриват места за такъв тип специалисти”, каза Галин Цоков.
