Министърът на туризма Мирослав Боршош изрази пред журналисти очаквания да имаме добър летен туристически сезон. Засега данните по предварителни резервации и записвания са добри, изтъкна министърът. Той обаче посочи, че големият въпрос е свързан с възможността за удължаването на летния сезон.
Очакванията ни са добри за предстоящия летен сезон, но предстои големият разговор какво наричаме летен сезон и какво би трябвало да наричаме летен сезон, каза министърът след края на днешното заседание на Националния съвет по туризъм.
Боршош напомни за последните срещи, инициирани от министерството във Варна и в Бургас за готовността на областите да посрещат туристите, и изрази мнение, че има висока готовност от страна на изпълнителната власт да осигури сигурността, спокойствието, достатъчния контрол върху туристическия сезон, който касае Черноморието. Видях добра подготвеност на колегите от туристическия бранш, каза министърът.
В отговор на въпрос Боршош каза, че над 50 процента е окомплектовката с работна ръка в летните курорти, а останалата половина се попълва с кадри от трети страни. Това обаче не означава достатъчно работна ръка на този етап, каза Боршош и изтъкна проблемите, свързани с бързината, с която се издават работните визи, която, по думите му, все още не е на необходимото ниво. Той напомни, че за тази година са осигурени допълнителни средства в бюджета на Министерството на външните работи за допълнителни служители в консулските служби. Друг проблем е свързан с дигитализацията и електронните визи, посочи министърът и съобщи, че Министерството на електронното управление вече работи по темата, като изрази надежда скоро да има резултати. Административният капацитет трябва да бъде увеличен, защото той влияе както на туристическите визи, така и на работните, заяви министърът.
Той изрази надежда повече българи да остават и да работят в туризма. По думите му има достатъчно млади хора, но мотивацията им да останат да работят в сектора е намалена заради краткостта и сезонността на работа и недостатъчно мотивиращото ги равнище на заплати. Боршош посочи, че голям ресурс по отношение на кадрите има и в дуалното обучение. Той отбеляза също, че имаме около 14 университета, където се преподават различни форми на туризъм. Проблемът е, че едва около 30 процента от кадрите от тези университети се връщат реално в сектора, изтъкна министърът и допълни, че това е проблем на цялата икономика, а подобни трудности има и на европейско ниво.
По време на днешното заседание на Националния съвет по туризъм е било постигнато съгласие за необходимостта от "отваряне" на Закона за туризма. Нормативните промени ще са в няколко направления - създаване на максимална защита на потребителя на туристическата услуга, засилване контролните функции на Министерството на туризма и създаване на инспекторат към него, който да ги упражнява, регламентиране на националните ни курорти и критериите за тях. Предвижда се преглед и на наредбите, свързани с управлението на туристическата дейност.
На заседанието на Съвета е била обсъдена и връзката между законодателната, изпълнителната и местната власт за развитието на туризма по регионите на страната. Сред другите поставени теми са били работната ръка и визовият режим.
Министърът съобщи, че Националният съвет по туризъм ще заседава по-често и по конкретни големи теми. Следващата среща най-вероятно ще е по всички инициативи, свързани със законодателството, след това ще имаме заседание за видовете туризъм - състоянието им, очакванията и развитието им, както и заседание, посветено на рекламата, маркетинга и представянето на имиджа на България като туристическа дестинация, каза Боршош.
Министърът представи окончателните данни за 2024 г. в сектор "Туризъм", като изтъкна, че вътрешният туризъм "се е съвзел" и българските туристи са значително повече спрямо 2019 г., като близо 5,2 млн. са туристическите регистрации при малко над 4 милиона за 2019 година. При чуждестранните туристи резултатите все още не се приближават до тези от преди ковид пандемията, каза министърът и посочи, че техният брой е близо 3,77 млн. при 4 милиона за 2019 година.
По пазари се отчита ръст за Румъния. Пазарите Обединено кралство и Германия все още не могат да се възстановят и да се доближат до нивото от преди ковид кризата. Имаме подобрение на пазар Полша, а Турция показва ръст. Боршош изрази надежда, когато в геополитически план се нормализира ситуацията, да възстановим и пазар Израел. Имаме спад в пазарите Франция и Република Северна Македония.
