/ iStock photos/Getty images

Ако вкъщи разделяте отпадъците си от стъкло, хартия и пластмаса, вероятно сте забелязали, че кофата за останалия общ боклук е пълна предимно с разградими естествени отпадъци. Обелки от картофи, черупки от яйца, кори от портокали и мандарини, семки от чушки, листа от цветя и т.н.

Изхвърляйки разделно, значи вече сте редуцирали онова, което попада на общото сметище. Защо обаче там да попадат и изброените по-горе отпадъци от растителен произход, ако те могат да се превърнат в ценен биотор, докато вие се наслаждавате на гениалността на природата, в която нищо не се губи.

Как да стане това?

компост компостиране
iStock photos/Getty images

Чрез компостиране. Най-общо това е биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост. Името на процеса идва от латинското componere, което означава „събирам заедно“. Бактерии, насекоми, гъбички и червеи имат грижата да разградят кухненските и градински отпадъци до ценен почвоподобен материал, богат на хранителни вещества.

Тайната на хубавия компост е в това да не забравяте, че на въпросните микроорганизми им е необходимо благоприятно съотношение между въглерод и азот, достатъчна влажност, адекватно количество кислород и постоянна температура.

компост компостиране
iStock photos/Getty images

Накратко, ако ще компостирате, трябва просто да редувате останки, богати на азот - зелени части от растения, с тези, които са богати на въглерод - нарязани клонки, по-големи клонове, стърготини или дървесен чипс в съотношение поне 2:1. Много от компонентите, необходими за подходящата влажност, както и самите компостери, могат да бъдат закупени онлайн или от магазини с градински материали. Освен това редица общини всяка пролет обявяват кампании за безплатни компостери за домакинства.

Важно е да осигурите въздух на изхвърлените растителни отпадъци, да не се прегряват и да не се изстудяват прекалено. Купчините, особено тези, които не са разделени на ясно изразени слоеве, трябва да се преместват редовно – например на всеки две или четири седмици, като отпадъците в купчината не трябва да се уплътняват.

компост
iStock photos/Getty images

В зависимост от това къде и какво компостирате, има два варианта – студено и топло.

Студеното компостиране е подходящо за градински отпадъци като листа, клонки, окосена трева, плевели и др. Студеният компост може да се постави почти навсякъде, включително в градината ви.

Топлото компостиране е подходящо за градски условия, като включва разграждане предимно на хранителни отпадъци. За него ви е необходим специален контейнер (както казахме много общини предлагат такива, а има и на достъпни цени в онлайн и физически магазини), предназначен да задържа топлината по-добре и да поддържа процеса на разлагане активен дори при ниски температури. Контейнерът ще бъде и вид защита срещу плъхове, мишки и други вредители, което ви позволява да компостирате и битови отпадъци.

компост компостиране
iStock photos/Getty images

От поставянето на отпадъците в компостера до тяхното разлагане може да минат около два-три месеца. Крайният резултат обаче си струва.

Компостът допълва почвата с хранителни вещества. Освен това има и противоерозионни качества, а областите на употреба са много – за конвенционално земеделие, лозя, ландшафтни дейности, включително разсадници, растежни почвени среди, рекултивация на нарушени терени, депа и минни обекти и др.

Ползите, касаещи вашето лично домакинство е, че можете да използвате богатата на хранителни вещества почва, за подпомагане отглеждането на здрави плодове и зеленчуци в двора, или на цветята на балкона.

компост компостиране
iStock photos/Getty images

Най-голямото удоволствие обаче идва от факта, че можете да превърнете непотребното за вас в нещо ценно за растенията си, докато се наслаждавате на красивия естествен процес.