Какво е струвало на предците ни да се наречем днес свободни?
100871
Какво е струвало на предците ни да се наречем днес свободни?
Какво е струвало на нашите предци да се наречем днес свободни, попитахме директора на националния парк-музей Шипка Чавдар Ангелов. Паметникът на свободата на върха беше най-посещаваният туристически обект за миналата година.
Честит празник, българи!
"500 години усилия, 500 години тормоз, 500 години забвение и отричане на българското име. В конкретния случай през 1877 г. избухва една поредна руско-турска война, в която има много сериозно българско участие в лицето на сформираното Българско опълчение. Що се отнася специално за Шипченския проход, именно тук пет от първите шест опълченски дружини заедно с Орловския и Брянския полк извоюват една победа, удържайки напорите на четири пъти превъзхождащия я противник - армията на Сюлейман паша. Спират устрема на тази много добра и способна армия и създават една легенда, която всички днес наричаме Шипченската епопея. И вероятно благодарение на тази победа, удържането на Шипченския проход, е извоювана крайната победа в тази война. Така че, специално тук при нас моментът е много важен и емоционален и въпреки че на 3 март 1878 г. формално тук не се е случило нищо за отбелязване, все повече българи през последните 15-20 години възприемат Паметника на свободата, върховете Шипка и Свети Никола като мястото, където трябва да отбележат Националния ни празник", обясни Чавдар Ангелов.
Колко добре познаваме българските национални символи?
За него преди 3 март важните дати са 9, 10 и 11 август 1877 г. "Първите три дни от продължилите шест дни боеве през август са най-решителните. На 11 август, третият ден от боевете, възпят от народния поет Иван Вазов в неговото произведение "Епопеята на Шипка", се удържа тази голяма победа, при която устремът на Сюлеймановите пълчища е прекършен и проходът е удържан".
"Жертвите, които се дават при отбраната на Шипченския проход, формално можем да разделим на две групи - тези, които загиват по време на самите боеве през август и септември 1877 г., и жертвите, които вече руската армия, руските полкове, които поемат охраната на прохода през зимата на 1877 г., дават в резултат на тежките метеорологични условия тук. При боевете през август загиналите от руско-българска страна са малко над 1000 души, а по време на т. нар. Зимно шипченско стоене основно от премръзване, простудни заболявания загиват или придобиват тежки увреждания близо 9000 руски офицери и войници. Така че, цената за удържането на прохода наистина е значима", отчита Ангелов.
Гордостта на България: 12 емблематични места (СНИМКИ)
Независимо от тежките условия, на които са били подложени бранителите на Шипченския проход обаче от щаба на Шипченския отряд винаги неизменно е докладвано "На Шипка всичко е спокойно" и така, докато е дадена заповед за общото руското настъпление в средата на декември 1877 г. и премиването на Стара Планина на юг към Цариград.
Честит празник, българи!
"500 години усилия, 500 години тормоз, 500 години забвение и отричане на българското име. В конкретния случай през 1877 г. избухва една поредна руско-турска война, в която има много сериозно българско участие в лицето на сформираното Българско опълчение. Що се отнася специално за Шипченския проход, именно тук пет от първите шест опълченски дружини заедно с Орловския и Брянския полк извоюват една победа, удържайки напорите на четири пъти превъзхождащия я противник - армията на Сюлейман паша. Спират устрема на тази много добра и способна армия и създават една легенда, която всички днес наричаме Шипченската епопея. И вероятно благодарение на тази победа, удържането на Шипченския проход, е извоювана крайната победа в тази война. Така че, специално тук при нас моментът е много важен и емоционален и въпреки че на 3 март 1878 г. формално тук не се е случило нищо за отбелязване, все повече българи през последните 15-20 години възприемат Паметника на свободата, върховете Шипка и Свети Никола като мястото, където трябва да отбележат Националния ни празник", обясни Чавдар Ангелов.
Колко добре познаваме българските национални символи?
За него преди 3 март важните дати са 9, 10 и 11 август 1877 г. "Първите три дни от продължилите шест дни боеве през август са най-решителните. На 11 август, третият ден от боевете, възпят от народния поет Иван Вазов в неговото произведение "Епопеята на Шипка", се удържа тази голяма победа, при която устремът на Сюлеймановите пълчища е прекършен и проходът е удържан".
"Жертвите, които се дават при отбраната на Шипченския проход, формално можем да разделим на две групи - тези, които загиват по време на самите боеве през август и септември 1877 г., и жертвите, които вече руската армия, руските полкове, които поемат охраната на прохода през зимата на 1877 г., дават в резултат на тежките метеорологични условия тук. При боевете през август загиналите от руско-българска страна са малко над 1000 души, а по време на т. нар. Зимно шипченско стоене основно от премръзване, простудни заболявания загиват или придобиват тежки увреждания близо 9000 руски офицери и войници. Така че, цената за удържането на прохода наистина е значима", отчита Ангелов.
Гордостта на България: 12 емблематични места (СНИМКИ)
Независимо от тежките условия, на които са били подложени бранителите на Шипченския проход обаче от щаба на Шипченския отряд винаги неизменно е докладвано "На Шипка всичко е спокойно" и така, докато е дадена заповед за общото руското настъпление в средата на декември 1877 г. и премиването на Стара Планина на юг към Цариград.
