Измамници събират лични данни чрез фалшиви обяви за работа. От името на утвърдени работодатели те предлагали атрактивни условия, а от уж одобрените кандидати се изисквали снимка на лична карта и дори селфи с документа в ръка, съобщава NOVA.
За измамата сигнализираха десетки кандидати, попаднали на атрактивни оферти в платформи с обяви за работа. Жертвите са привличани с оферти с добри възнаграждения като нерегламентирано се използват имената на утвърдени компании. За да се сдобият с желаната работа обаче кандидатите са препращани към външни сайтове, които изискват лична и банкова информация.
„Офис асистент в логистична фирма. Заплата: 1500-2000 лв. Без опит”. Атрактивната оферта привлича Мариела Нейчева в сайт с обяви за работа, след като пандемията я оставя вкъщи. Изискванията към кандидатите са сравнително ниски - завършено средно образование, комуникативност и дългосрочни намерения. А английският език е предимство, става ясно от обявата в интернет. Мариела решава да кандидатства.
Ръст на киберизмамите у нас по време на пандемията
“Беше посочена и заплатата. Казаха от 1500 до 2000 лв. нето. Това като че ли най ме грабна и кандидатствах. Няколко дни по-късно получих имейл, че съм одобрена и следва интервю, което е в 3 стъпки”, разказва Мариела Нейчева, потърпевш потребител.
По имейл получава инструкции от бъдещия работодател. За да получат желаната работа от сайта с обяви „одобрените” кандидати се препращали към външен сайт, в който да се регистрират. Там от фирмата искали мотивационно писмо, имена и дори копие на личната карта. Целта била да се оформят документите по договора. А кандидатите имали само 30 минути, в които линкът бил активен, става ясно от кореспонденцията на Мариела с работодателя.
„На следващия ден ми пратиха въпросния линк към сайта. Влязох в сайта – там трябваше да се регистрирам. Написах си трите имена, от къде съм, телефонен номер и съответно снимка. Трябваше да направя идентификация, че съм аз: лицето Мариела – със снимка на лична карта”, разказва потърпевшата.
Бъдещият работодател дори имал специални изисквания за формата и размера на изпратените снимки. Кореспонденцията се водела от различни имейл адреси като някои съдържат името на компанията, а други - не.
За измамата сигнализираха десетки кандидати, попаднали на атрактивни оферти в платформи с обяви за работа. Жертвите са привличани с оферти с добри възнаграждения като нерегламентирано се използват имената на утвърдени компании. За да се сдобият с желаната работа обаче кандидатите са препращани към външни сайтове, които изискват лична и банкова информация.
„Офис асистент в логистична фирма. Заплата: 1500-2000 лв. Без опит”. Атрактивната оферта привлича Мариела Нейчева в сайт с обяви за работа, след като пандемията я оставя вкъщи. Изискванията към кандидатите са сравнително ниски - завършено средно образование, комуникативност и дългосрочни намерения. А английският език е предимство, става ясно от обявата в интернет. Мариела решава да кандидатства.
Ръст на киберизмамите у нас по време на пандемията
“Беше посочена и заплатата. Казаха от 1500 до 2000 лв. нето. Това като че ли най ме грабна и кандидатствах. Няколко дни по-късно получих имейл, че съм одобрена и следва интервю, което е в 3 стъпки”, разказва Мариела Нейчева, потърпевш потребител.
По имейл получава инструкции от бъдещия работодател. За да получат желаната работа от сайта с обяви „одобрените” кандидати се препращали към външен сайт, в който да се регистрират. Там от фирмата искали мотивационно писмо, имена и дори копие на личната карта. Целта била да се оформят документите по договора. А кандидатите имали само 30 минути, в които линкът бил активен, става ясно от кореспонденцията на Мариела с работодателя.
„На следващия ден ми пратиха въпросния линк към сайта. Влязох в сайта – там трябваше да се регистрирам. Написах си трите имена, от къде съм, телефонен номер и съответно снимка. Трябваше да направя идентификация, че съм аз: лицето Мариела – със снимка на лична карта”, разказва потърпевшата.
Бъдещият работодател дори имал специални изисквания за формата и размера на изпратените снимки. Кореспонденцията се водела от различни имейл адреси като някои съдържат името на компанията, а други - не.
