Проект за внедряване на математически модели, които ще определят най-правилния подход при пациенти с урологични проблеми, представиха специалистите от Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по време на приключилия наскоро XVI Национален конгрес по урология.
Какво представлява проектът?
На базата на огромна база данни – параметри на пациента, изследвания, геномика, дали пуши, къде живее, какво работи, в колко часа се прибира от работа – изключително разнообразна и на пръв поглед не свързана по между си информация, с помощта на изкуствен интелект, се извличат определени прогностични модели, които помагат на лекарите при вземането на решения. „Съвременната медицина вече е базирана на доказателствата, а не на опита на един експерт, дори и на група експерти. Личният опит, колкото и да си добър, а ние имаме наистина изключителни специалисти, вече не е достатъчен. Всичко се прави на базата на международни изследвания, които един-единствен човек никога не може да достигне като база данни“, обяснява доц. д-р Еленко Попов от Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, който представи проекта по време на конгреса.
По повод Световния ден на зрението: Безплатни очни прегледи в ИСУЛ
Той дава пример с рака на простатата. Ако един уролог се занимава с лечение само на това заболяване, на година той може да лекува до около 500 пациента. Базата с данни, между които изкуственият интелект ще анализира най-правилното лечение, обаче се състои от стотици и хиляди пъти повече информация, което я прави много прецизна.
Инициативата на Клиниката по урология и андрология, която се финансира от Фонд „Научни изследвания“ МОН и се осъществява заедно с учени от Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН, все още е в начален етап. Понастоящем в нея се залага информация, събирана от специалистите на клиниката в продължение на последните 10 години. Амбицията е към този масив от данни да се присъединят и останалите урологични структури в страната
Какво представлява проектът?
На базата на огромна база данни – параметри на пациента, изследвания, геномика, дали пуши, къде живее, какво работи, в колко часа се прибира от работа – изключително разнообразна и на пръв поглед не свързана по между си информация, с помощта на изкуствен интелект, се извличат определени прогностични модели, които помагат на лекарите при вземането на решения. „Съвременната медицина вече е базирана на доказателствата, а не на опита на един експерт, дори и на група експерти. Личният опит, колкото и да си добър, а ние имаме наистина изключителни специалисти, вече не е достатъчен. Всичко се прави на базата на международни изследвания, които един-единствен човек никога не може да достигне като база данни“, обяснява доц. д-р Еленко Попов от Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, който представи проекта по време на конгреса.
По повод Световния ден на зрението: Безплатни очни прегледи в ИСУЛ
Той дава пример с рака на простатата. Ако един уролог се занимава с лечение само на това заболяване, на година той може да лекува до около 500 пациента. Базата с данни, между които изкуственият интелект ще анализира най-правилното лечение, обаче се състои от стотици и хиляди пъти повече информация, което я прави много прецизна.
Инициативата на Клиниката по урология и андрология, която се финансира от Фонд „Научни изследвания“ МОН и се осъществява заедно с учени от Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН, все още е в начален етап. Понастоящем в нея се залага информация, събирана от специалистите на клиниката в продължение на последните 10 години. Амбицията е към този масив от данни да се присъединят и останалите урологични структури в страната
