Блогърът Живко Бъчваров от години се мъчи да реабилитира своя баща Жельо, който през 1959 година е отведен от Държавна сигурност и никога повече не се е завърнал. Преди това този човек бил принуден от органите да се разведе с жена си, която днес е болна от рак, разказа в интервю за Дарик синът му. Той търси и съдействие от областна управа, правителството, Народното събрание, комисията по правата на човека и омбудсмана на България.
От деня на арестуването на Жельо Бъчваров, който разказвал вицове за някогашния съветски вожд Никита Хрусчов, нито жена му, нито децата му го видели повече. „На майка ми от милицията не даваха никакви сведения, като и казваха, че няма право да се интересува, защото са разведени. Брат ми чиракуваше на една бахча при Златеолу, а мене ме заведоха в един дом за деца. Така майка ми остана само със сестра ми и нямаше право да се интересува за мене. През 1964 г. от приятели на баща ми бях осведомен, че той е убит по жесток начин на някаква си кариера", каза пред Дарик Живко Бъчваров.
В прословутото дело № 4 /1190 г. за жертвите на лагерите на смъртта, Жельо Бъчваров е 50-ти в списъка от 144 жертви в трудовия лагер край Ловеч. Той имал два смъртни акта - единият с традиционната за онова време диагноза слънчев удар от 19 февруари 1960 г., а другият е издаден ден по-рано с причина за смъртта - апоплектичен удар, вследствие на артериосклероза. Роднините не са получили оригиналите. Според сина му прокуратурата на въоръжените сили не е предоставила никакви документи от делото. Христо Бъчваров твърди, че се обърнал към областна управа преди 4 месеца и оттам според него само го разкарвали. Той не вярва на областния управител. Почти всеки ден в областна администрация минават материали за помощи за репресираните, отговори на въпроса на Дарик областният управител Марин Кавръков, който никога не е криел от обществото, че е бивш офицер от ДС.
Преписката на Живко Бъчваров е придвижена и в момента се разглежда, ще бъде получена информация от институциите по служебен ред и ще бъде взето решение дали ще има обезщетение, потвърди секретарят на областна управа Кирил Аврамов. 193 молби по закона за репресираните са подадени в Сливен. За да се получи обезщетение, обаче трябват документи, а такива около арестуването от ДС през 1959 г. в Сливен нямало запазени, така отговорили и от държавен архив, а от МВР препратили Бъчваров именно към държавния архив.
В последния отговор от Народното събрание случаят се праща за разрешаване на главния секретар на МВР. Той, въпреки че смята, че е разиграван, не губи надежда и качва всички документи, с които разполага в своя блог в интернет, там и много хора го подкрепят, кореспондирал си и с наскоро починалия Александър Божков. Въпреки че Христо Бъчваров също е репресиран и е отзован по политически причини от либийския град Бенгази през 1991 г., защото организирал подписка за увеличение на заплатите на работещите в Либия медици, той все още се надява, че нещо може да се промени.
