Днес се навършват 105 години откакто от този свят си отиде големият български поет и революционер Пейо Яворов. Той се самоубива на 29 октомври 1914 година и редом до съпругата си Лора Каравелова е погребан в Централните софийски гробища.
Пред творчеството Яворов можем само да благоговеем. Не случайно той си е заслужил прозвището „геният на българската лирика“. Меланхоличен, но за сметка на това изпълнен с любов към Родината, Яворов е един от най-прочувствените родни поети. Думите му докосват душата и ни карат да ги препрочитаме още и още.
Освен поет обаче, Пейо Яворов е и безстрашен революционер, готов на всичко за Отечеството. Той е сред идейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Участва в чети и напълно олицетворява в себе си копнежа по родината на изстрадалите българи в Македония и Одринско.
Малко хора обаче знаят една интересна случка от българската военна история, в която главно участие взема именно Пейо Яворов. Годината е 1912, месец октомври. България вече е влязла в Балканската война, а в района на Беломорието е изпратен Родопският отряд, който се намира под командването на генерал Стилиян Ковачев. Той получава военна подкрепа от чети на ВМОРО, в чийто състав влизат четирима воеводи, извършили една от най-дръзките операции в историята ни. Имената на четиримата са Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров (бащата на Никола Вапцаров).
Четиримата настояват пред ген. Ковачев да придвижи войниците си към Кавала и да превземе града. Той обаче категорично отказва, а аргументът му е съвсем разбираем – разузнавачите му докладват за многобройни турски части, които се придвижват към града.
Тогава Яворов предлага четиримата да получат военни униформи на Българската армия, както и четири коня. Идеята му е особено дръзка – да се отправят към беломорския град и да влязат в него. Въпреки скептицизма на генерала, той изпълнява исканията.
Така, на 27 октомври, те се оправят към най-предния стражарски пост, разположен на пътя от Драма за Кавала. С напълно сериозно изражение заявяват на войниците там, че Българската армия е съвсем наблизо и ако не се предадат, ще бъдат подложени на обстрел. Турските войници са стъписани и се поддават на този блъф, а четиримата ги повеждат в плен към крайната си цел.
Влизайки в града, българските воеводи, с военни униформи и представили се за парламентьори, искат пълната му капитулация. В противен случай те обещават безпощаден артилерийски обстрел. Яворов дори дава срок до полунощ и обещава, че предаде ли се градът, имуществото и животът на всички негови жители ще останат непокътнати.
За кратко време са случват още някои събития, но резултатът от тях е един – каймакаминът и първенците вземат решение да се подчинят. До генерал Ковачев е изпратено съобщение, а след ден-два българските войници влизат в града, и то без да гръмне и една пушка.
Пред творчеството Яворов можем само да благоговеем. Не случайно той си е заслужил прозвището „геният на българската лирика“. Меланхоличен, но за сметка на това изпълнен с любов към Родината, Яворов е един от най-прочувствените родни поети. Думите му докосват душата и ни карат да ги препрочитаме още и още.
Освен поет обаче, Пейо Яворов е и безстрашен революционер, готов на всичко за Отечеството. Той е сред идейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Участва в чети и напълно олицетворява в себе си копнежа по родината на изстрадалите българи в Македония и Одринско.
Малко хора обаче знаят една интересна случка от българската военна история, в която главно участие взема именно Пейо Яворов. Годината е 1912, месец октомври. България вече е влязла в Балканската война, а в района на Беломорието е изпратен Родопският отряд, който се намира под командването на генерал Стилиян Ковачев. Той получава военна подкрепа от чети на ВМОРО, в чийто състав влизат четирима воеводи, извършили една от най-дръзките операции в историята ни. Имената на четиримата са Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров (бащата на Никола Вапцаров).
Четиримата настояват пред ген. Ковачев да придвижи войниците си към Кавала и да превземе града. Той обаче категорично отказва, а аргументът му е съвсем разбираем – разузнавачите му докладват за многобройни турски части, които се придвижват към града.
Тогава Яворов предлага четиримата да получат военни униформи на Българската армия, както и четири коня. Идеята му е особено дръзка – да се отправят към беломорския град и да влязат в него. Въпреки скептицизма на генерала, той изпълнява исканията.
Така, на 27 октомври, те се оправят към най-предния стражарски пост, разположен на пътя от Драма за Кавала. С напълно сериозно изражение заявяват на войниците там, че Българската армия е съвсем наблизо и ако не се предадат, ще бъдат подложени на обстрел. Турските войници са стъписани и се поддават на този блъф, а четиримата ги повеждат в плен към крайната си цел.
Влизайки в града, българските воеводи, с военни униформи и представили се за парламентьори, искат пълната му капитулация. В противен случай те обещават безпощаден артилерийски обстрел. Яворов дори дава срок до полунощ и обещава, че предаде ли се градът, имуществото и животът на всички негови жители ще останат непокътнати.
За кратко време са случват още някои събития, но резултатът от тях е един – каймакаминът и първенците вземат решение да се подчинят. До генерал Ковачев е изпратено съобщение, а след ден-два българските войници влизат в града, и то без да гръмне и една пушка.
