1 223 километра само за 31 часа. Постижението е на един гълъб герой от село Черноочене. предава NOVA. Птицата прослави своя стопанин и претендира за един от най-бързите гълъби в Европа.
Огнеборецът от хасковската пожарна Шенер Байрам има над 60 гълъба, но погледът му постоянно търси малкия герой, прелетял в трудно състезание от полския град Белс Подласки до родното Черноочене.
Очарователно приятелство между кученце и гълъб (ВИДЕО)
„Дестинацията, която измина - 1 223 километра е голямо постижение. Когато пристигна, аз бях ужасно изморен от ежедневните неща в работата. Но цялата умора ми премина, когато той пристигна. От адреналина и радостта”, сподели гълъбовъдът в Чернооченския клуб Шенер Байрям.
При подобен тип състезания хиляди гълъби се пускат в някоя точка на Европа. След това всеки лети до дома си. Някои се завръщат, други не. „Гълъбите си ги чакаме, не един ден, а цяла година. С мерак, с нетърпение чакаме и проверяваме дали птицата се е прибрала”, каза още Шенер.
По пътя си гълъбът герой от Черноочене е летял над поля и планини, воден от своя инстинкт. Всяка птица преминава обучение, но по пътя си не разполага нито с карта, нито с GPS. Науката все още няма еднозначно обяснение на тази безпогрешна ориентация.
„Гълъбът никога не лети във високите планини. Търсят най-ниската точка, проходите. При силен вятър, при бури, гълъбът се затруднява”, обясни Байрям. Към многото опасности добавяме грабливите птици и ловците.
Въпреки всичко чернооченската гордост е регистрирала скорост на полета от 887 метра в минута. След като вече се е доказала в състезанията, птицата ще излезе в заслужена почивка. Нейният стопанин ще чака също толкова талантливо поколение.
20 са гълъбовъдите в Черноочене, 15 от тях участват в състезания. Подобно на Шенер, всички те са отдадени до крайност на своето хоби. Нихат Апти разказва как преди две десетилетия се е запалил по гълъбите.
„Кръвното ми играеше. Един доктор тук ми каза: „Вземи си кокошки, гълъби”. Така, намерих гълъби и започнах. Оттогава, да чукна на дърво, всичко е наред. Станахме после 5-6 човека и кметът ни каза, че ще ни отвори клуб”, посочи председателят на Чернооченския клуб на гълъбовъдите Нихат Апти.
Гълъбите отдавна са близки приятели на хората. През двете световни войни тези птици са осигурявали безценна комуникация там, където куриерът би загубил живота си. Заради историята и заради спортните си заложби, гълъбите са на почит. Не само в Черноочене, но и на много места по света.
Огнеборецът от хасковската пожарна Шенер Байрам има над 60 гълъба, но погледът му постоянно търси малкия герой, прелетял в трудно състезание от полския град Белс Подласки до родното Черноочене.
Очарователно приятелство между кученце и гълъб (ВИДЕО)
„Дестинацията, която измина - 1 223 километра е голямо постижение. Когато пристигна, аз бях ужасно изморен от ежедневните неща в работата. Но цялата умора ми премина, когато той пристигна. От адреналина и радостта”, сподели гълъбовъдът в Чернооченския клуб Шенер Байрям.
При подобен тип състезания хиляди гълъби се пускат в някоя точка на Европа. След това всеки лети до дома си. Някои се завръщат, други не. „Гълъбите си ги чакаме, не един ден, а цяла година. С мерак, с нетърпение чакаме и проверяваме дали птицата се е прибрала”, каза още Шенер.
По пътя си гълъбът герой от Черноочене е летял над поля и планини, воден от своя инстинкт. Всяка птица преминава обучение, но по пътя си не разполага нито с карта, нито с GPS. Науката все още няма еднозначно обяснение на тази безпогрешна ориентация.
„Гълъбът никога не лети във високите планини. Търсят най-ниската точка, проходите. При силен вятър, при бури, гълъбът се затруднява”, обясни Байрям. Към многото опасности добавяме грабливите птици и ловците.
Въпреки всичко чернооченската гордост е регистрирала скорост на полета от 887 метра в минута. След като вече се е доказала в състезанията, птицата ще излезе в заслужена почивка. Нейният стопанин ще чака също толкова талантливо поколение.
20 са гълъбовъдите в Черноочене, 15 от тях участват в състезания. Подобно на Шенер, всички те са отдадени до крайност на своето хоби. Нихат Апти разказва как преди две десетилетия се е запалил по гълъбите.
„Кръвното ми играеше. Един доктор тук ми каза: „Вземи си кокошки, гълъби”. Така, намерих гълъби и започнах. Оттогава, да чукна на дърво, всичко е наред. Станахме после 5-6 човека и кметът ни каза, че ще ни отвори клуб”, посочи председателят на Чернооченския клуб на гълъбовъдите Нихат Апти.
Гълъбите отдавна са близки приятели на хората. През двете световни войни тези птици са осигурявали безценна комуникация там, където куриерът би загубил живота си. Заради историята и заради спортните си заложби, гълъбите са на почит. Не само в Черноочене, но и на много места по света.
