Главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на текст от Закона за държавния бюджет след призив на представители на академичната общност. Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата.
Според обвинител номер едно, обвързването на финансирането на държавните висши училища с изискването за „привеждането на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет“ нарушава академичната автономия, с която според Конституцията се ползват висшите училища.
МОН предлага правила за академично израстване и оценяване на преподавателите в университетите
"Упражняването на законодателно правомощие за контрол върху дейността на висшите училища, като се заобикалят разпоредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на обществено обсъждане при изменение на закон, респ. без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа на правовата държава", посочва още главния прокурор в мотивите си.
Освен това, привеждането на правилниците на висшите училища в съответствие „с методиката, определена с акт на Министерския съвет“ следва да се извърши с промяна в правилниците за дейността на висшите училища, което е правомощие на Общото им събрание.
Според Гешев има и непреодолима неяснота относно волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г., Народното събрание препраща към бъдещи, „допълнителни“, задължителни критерии за „оценка приноса на всеки член на академичния състав“, изработени от Министерски съвет по „методика, определена с акт на Министерския съвет“, противоречащо на задължителните критерии за оценка на членовете на академичния състав на висшите училища.
Обществените отношения, свързани с конституционното задължение на държавата да „насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и квалификация“ и начина по който следва да „упражнява контрол върху всички видове и степени училища“ е предоставено на Народното събрание, което единствено има правомощия да приема, изменя, допълва и отменя законите, допълва още държавното обвинение.
Според обвинител номер едно, обвързването на финансирането на държавните висши училища с изискването за „привеждането на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет“ нарушава академичната автономия, с която според Конституцията се ползват висшите училища.
МОН предлага правила за академично израстване и оценяване на преподавателите в университетите
"Упражняването на законодателно правомощие за контрол върху дейността на висшите училища, като се заобикалят разпоредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на обществено обсъждане при изменение на закон, респ. без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа на правовата държава", посочва още главния прокурор в мотивите си.
Освен това, привеждането на правилниците на висшите училища в съответствие „с методиката, определена с акт на Министерския съвет“ следва да се извърши с промяна в правилниците за дейността на висшите училища, което е правомощие на Общото им събрание.
Според Гешев има и непреодолима неяснота относно волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г., Народното събрание препраща към бъдещи, „допълнителни“, задължителни критерии за „оценка приноса на всеки член на академичния състав“, изработени от Министерски съвет по „методика, определена с акт на Министерския съвет“, противоречащо на задължителните критерии за оценка на членовете на академичния състав на висшите училища.
Обществените отношения, свързани с конституционното задължение на държавата да „насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и квалификация“ и начина по който следва да „упражнява контрол върху всички видове и степени училища“ е предоставено на Народното събрание, което единствено има правомощия да приема, изменя, допълва и отменя законите, допълва още държавното обвинение.