/ БТА

Парламентарните групи осъдиха Холокоста от парламентарната трибуна в първото заседание за седмицата. Международния ден в памет на жертвите на Холокост се отбелязва на 27 януари.

ГЕРБ-СДС

„На 27 януари светът отбеляза Международния ден в памет на жертвите на Холокост. Ден, който не принадлежи само на историята, а на моралната съвест на човечеството", са казва в декларация на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. 

Почитаме паметта на милионите невинни жертви, унищожените човешки животи от една мракобесна идеология. Почитта не може да бъде избирателна, тя не принадлежи на един или двама, а на всеки един живот, прекъснат, обезценен и заличен, посочи Йорданка Фандъкова от името на ПГ ГЕРБ-СДС.

Антисемитски надписи във Виена помрачиха Деня на Холокоста

Холокостът, по думите ѝ, показва докъде може да стигне човекът, когато другият престане да бъде човек за него, а се превърне в число, категория или заплаха.

Това зло не е било стихийно, то е било системно, рационализирано и прието. Именно затова паметта за него не е просто историческа, а философска и морална необходимост, подчерта Фандъкова. Да помним означава да не мълчим, означава да не оправдаваме, означава да не свеждаме трагедията до символ, подобен за момент на съпричастност, се казва в декларацията.

Защото, за съжаление, изтъкна Йордан Фандъкова, и днес сме свидетели на нестихваща омраза, на разделение, на език, който отново обезчовечава. Това прави паметта не завършен акт, а непрекъснато задължение, Холокостът не трябва да бъде просто отбелязан, той трябва да бъде непременно осмислен, за да не се повтори, завършва декларацията на ГЕРБ-СДС. 

„БСП-Обединена левица"

„БСП-Обединена левица" също излезе с декларация във връзка с отбелязването на Международния ден в памет на жертвите от Холокоста - 27 януари. Тя беше прочетена от парламентарната трибуна от народния представител Наталия Киселова. 

Британският крал и кралица Камила се срещнаха с оцелели от Холокоста

На 27 януари отбелязахме един тъжен ден за възпоменание на жертвите на Холокост. На 27 януари 1945 г. е освобождаването на един от най-ужасяващите немско-фашистки концлагери - Освиенцим Аушвиц-Биркенау. Лагерът е освободен от Червената армия, посочи Киселова.

Третият райх е едно 12-годишно тържество на антихуманизма, противоправността и антиконституционализма, отбеляза тя.

С акт на Организацията на обединените нации 27 януари е определен за Международен ден за отбелязване на жертвите на Холокоста. Честването изразява нашата принадлежност към съвременната човешка цивилизация, каза Киселова. Денят е посветен на антифашистката борба, защото отрицанието на Холокоста и на расизма е вградено в темелите на съвременната ни цивилизация, добави тя. Важно е днес и в следващите дни, когато си спомняме за тази дата, непрестанно да мислим за опитите престъпленията на Хитлеровия режим да бъдат омаловажени и дори някак да бъдат оправдани. Именно за това трябва постоянно да ги припомняме, смята Киселова.

„Днес по улиците на европейските градове рядко маршируват хора с кафяви униформи. Кафявите идеи обаче се утвърждават тихо, неусетно, омешани в голямото бръщолевене, което заличава границата между жертви и палач", коментира депутатът от БСП. По думите ѝ фашизмът е най-чудовищната политическа доктрина, която човечеството е създало. 

Тя отбеляза, че първият закон на профашисткото мнозинство, внесен в Райхстага, се именува Закон за премахване на бедите на народа и държавата, наричан още разрешителен закон. С него се заличават основни граждански права, прокламирани във Ваймарската конституция от 1919 г., която към 1933 г. е една от най-демократичните в света. Войната срещу Ваймарската конституция е политико-правен гръбнак на хитлеровата политика през следващите 12 години, посочи Киселова.

Тя коментира, че през последните три десетилетия в България, както и в цяла Източна Европа, се води неотклонна и лицемерна война срещу конституционализма. По думите ѝ успешните усилия за дискредитация на правовата държава са бедствие, вдъхновено от култа към неравенството, а свръхконцентрацията на богатства в един малък брой ръце разрушава националното единство.

Киселова коментира, че 35 години все на някой му пречат демократичните принципи на нашата конституция от 1991 г., а те трябва да се пазят. Да припомним и още нещо - през 1933 г. левите партии в Германия, в онзи исторически миг, са затънали във вътрешни борби, когато Хитлер се устремява към властта. Какво се случва после е всеобщо известно, посочи тя. „Фашизмът в България, в Европа, в света е без право на замяна и без право на забрава", заключи Киселова.

„Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ)

„В деня, когато си спомняме жертвите на Холкоста, казваме да помним, за да не се повтарят ужасите на миналото, за да не се повтарят войните. Нека помним ужасите на миналото, нека помним жертвите, нека помним Холокост", се казва в декларация на парламентарната група „Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ).

Нека си зададем въпроса научени ли са уроците на миналото, обърна се към депутатите в залата Явор Божанков. По думите му урок от миналото е, че национализмът във всичките му форми, независимо дали е основан на расови или класови мотиви, води до война. Най-големите ужаси в историята на човечеството са именно мотивирани по този начин, подчерта той.

„Мнозина днес казват, че искат отново Европа на националните държави - отново в цяла Европа национализмът и крайният популизъм е във възход. И аз бих разбрал, ако не сме го преживели, ако е нещо ново, но що за човек може да погледне към концлагерите, към онази Европа на постоянни кръвопролития и да поиска още от същото", попита Божанков.

Научени ли са уроците, че всичко започва с езика на омразата, че преди насилието и преди лагерите е дехуманизацията на политическия опонент, продължи той. Очевидно и този урок не е научен, защото ние сме пример в това отношение, посочи депутатът. По думите му крайни формации в нашия парламент системно борят с език на омразата.

Депутатът напомни за войната в Украйна. „Ако сменим името на Путин с това на Хитлер, ще установим, че не само военната агресия днес продължава повече от онази война, ще установим, че и днес с много сходни мотиви и по абсолютно сходен начин и с лекота, човек отново може да бъде убиван. И днес в Европа - през 2026 г. - това може да се повтори", прочете Божанков.

„Та научени ли са уроците от миналото? Очевидно отговорът е - не. Струва си човек да посети лагерите на смъртта. Скоро с колеги от ДСБ, с лидера на ДСБ, с други колеги бяхме в Аушвиц. Струва се човек да види на живо машината за смърт“, продължи представителят на ПП-ДБ. 

Коя идеология и коя идея направи това? Възможно ли е то да се повтори, се пита в декларацията на парламентарната група.  

Днес отново призракът на войната броди в Европа. И когато казваме да помним уроците, трябва наистина да си дадем сметка какви събития ни доведоха до тук, прочете Явор Божанков.

Нашият народ има повод за гордост, защото застана на страната на хуманизма, припомни той. „Но България застава на страната на хуманизма и създаде приятелства, създаде отношения между народи. Днес отново нашата страна избра страната на доброто. И днес отново България застава на страната на хуманизма", се посочва в текста.

Спасяването на българските евреи е повод за национална гордост, припомни част от историята Божанков. 

Теодора Цанева, Нелли Желева / БТА