Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС, показват данни от анализ на Евростат за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г., съобщава БТА.
Своеобразни "рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, показва европейската статистика. Според анализа средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.
Изследване прогнозира демографски процеси у нас до 2030 година
Според данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента.
Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите.
Евростат: Всяко трето домакинство у нас се състои от самотен българин
Само след четвърт век, през 2016 г., структурата на населението се е променила както следва: под трудоспособна възраст - 15 процента, в трудоспособна възраст - 60 процента и над трудоспособна възраст - 25 процента. Тоест, увеличава се броят на българите в пенсионна възраст, но намалява процента на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.
НАЙ-ДЪЛГО ЖИВЕЯТ ЖИТЕЛИ НА ИТАЛИЯ И ИСПАНИЯ
Според анализа на Евростат регионите в ЕС с най-висока продължителност на живота са позиционирани главно в Испания и Италия, докато по-голямата част от регионите с относително ниска продължителност на живота са предимно в източните региони на ЕС.
Най-високо равнище на продължителност на живота в ЕС е регистрирано в испанския столичен регион Комунидад де Мадрид /85,2 г./, следван от още два испански региона Ла Риоха и Кастилия Леон /и двата по 84,3 г./. Със същите показатели в Топ-5 е италианският регион Тренто, а на пето място е френският столичен регион Ил дьо Франс /84,2 години/.
Топ-5 на регионите в ЕС с най-ниски стойности по продължителността на живота е съставен освен от трите български региона, още от един румънски и един унгарски региони, показват данните на Евростат.
БАН с прогноза: Около 25% от българското население ще изчезне до 2040 година
Със средна продължителност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък показател и сред съседните балкански страни по средна продължителност на живота: Гърция - 81,5 години, Румъния - 75,3 години, Сърбия - 75,7 години, Турция - 78,1 години, Албания - 78,5 години и др.
Животът на жените и мъжете в Европа - статистически портрет 2018
Един от акцентите на анализа на Евростат за продължителността на живота е значителната разлика между мъжете и жените, демонстрирана в почти всички страни-членки на ЕС . Няма държава в ЕС, в която мъжете да живеят средно по-дълго от жените, като разликата в повечето случаи е от порядъка на 3-5 години в полза на жените, отчита европейската статистика.
Своеобразни "рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, показва европейската статистика. Според анализа средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.
Изследване прогнозира демографски процеси у нас до 2030 година
Според данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента.
Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите.
Евростат: Всяко трето домакинство у нас се състои от самотен българин
Само след четвърт век, през 2016 г., структурата на населението се е променила както следва: под трудоспособна възраст - 15 процента, в трудоспособна възраст - 60 процента и над трудоспособна възраст - 25 процента. Тоест, увеличава се броят на българите в пенсионна възраст, но намалява процента на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.
НАЙ-ДЪЛГО ЖИВЕЯТ ЖИТЕЛИ НА ИТАЛИЯ И ИСПАНИЯ
ThinkStock/Getty Images
Най-високо равнище на продължителност на живота в ЕС е регистрирано в испанския столичен регион Комунидад де Мадрид /85,2 г./, следван от още два испански региона Ла Риоха и Кастилия Леон /и двата по 84,3 г./. Със същите показатели в Топ-5 е италианският регион Тренто, а на пето място е френският столичен регион Ил дьо Франс /84,2 години/.
Топ-5 на регионите в ЕС с най-ниски стойности по продължителността на живота е съставен освен от трите български региона, още от един румънски и един унгарски региони, показват данните на Евростат.
БАН с прогноза: Около 25% от българското население ще изчезне до 2040 година
Със средна продължителност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък показател и сред съседните балкански страни по средна продължителност на живота: Гърция - 81,5 години, Румъния - 75,3 години, Сърбия - 75,7 години, Турция - 78,1 години, Албания - 78,5 години и др.
ThinkStock/Getty Images
Един от акцентите на анализа на Евростат за продължителността на живота е значителната разлика между мъжете и жените, демонстрирана в почти всички страни-членки на ЕС . Няма държава в ЕС, в която мъжете да живеят средно по-дълго от жените, като разликата в повечето случаи е от порядъка на 3-5 години в полза на жените, отчита европейската статистика.