„Процесът ще бъде изключително сложен. Ангажиментът, който е поет, е доста твърд, и е поет скоро. ЕК е скептична към всякакво такова предоговаряне”. Това каза в „Интервюто в Новините на NOVA” енергийният министър Росен Христов.
Енергийната комисия на парламента взе единодушно, дори по думите на депутати, историческо решение да задължи правителството до 31-и март да предоговори условията по Плана за възстановяване и устойчивост в енергийната му част. А именно - да отпадне поетият от България ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г., защото това застрашава въглищните ни централи и хилядите работници в тях. Според Росен Христов „всичко, което е договорено, може да се преговори”.
Парламентът задължи МС да се откаже от затварянето на въглищните централи
Той не отрече, че Европа планира след 2030 г. замърсяването да е 0% и съответно да закрие тези предприятия, но подчерта, че това трябва да стане плавно и добре планирано.
„Това нещо да стане, без да се застраши националната сигурност или енергийната сигурност на страната - т.е. за период, в който ние имаме възможност да изградим заместващи мощности със същите възможности като въглищните електроцентрали, тъй като те осигуряват не само енергия, но и системни услуги за балансиране на енергийната система”, коментира още ресорният министър.
Христов заяви още, че е оптимист и вярва в успеха. „Вярвам, че ще успеем да го направим, работим по това нещо от месеци. Знам колко е сложно, знам, че шансовете са минимални, длъжни сме да опитаме, защото това е енергетиката на България”, каза още енергийният министър.
По думите на Христов план за преминаването на хората, заети в бранша, в друг - няма.
„В момента няма план, такива се разработват. Териториалните планове, които уреждат прехвърлянето на хората от една индустрия – в друга, са направени, също като Плана за възстановяване и устойчивост, некомпетентно. Не ги внесохме умишлено и в момента ги преработваме”, каза още той.
Енергийната комисия на парламента взе единодушно, дори по думите на депутати, историческо решение да задължи правителството до 31-и март да предоговори условията по Плана за възстановяване и устойчивост в енергийната му част. А именно - да отпадне поетият от България ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г., защото това застрашава въглищните ни централи и хилядите работници в тях. Според Росен Христов „всичко, което е договорено, може да се преговори”.
Парламентът задължи МС да се откаже от затварянето на въглищните централи
Той не отрече, че Европа планира след 2030 г. замърсяването да е 0% и съответно да закрие тези предприятия, но подчерта, че това трябва да стане плавно и добре планирано.
„Това нещо да стане, без да се застраши националната сигурност или енергийната сигурност на страната - т.е. за период, в който ние имаме възможност да изградим заместващи мощности със същите възможности като въглищните електроцентрали, тъй като те осигуряват не само енергия, но и системни услуги за балансиране на енергийната система”, коментира още ресорният министър.
Христов заяви още, че е оптимист и вярва в успеха. „Вярвам, че ще успеем да го направим, работим по това нещо от месеци. Знам колко е сложно, знам, че шансовете са минимални, длъжни сме да опитаме, защото това е енергетиката на България”, каза още енергийният министър.
По думите на Христов план за преминаването на хората, заети в бранша, в друг - няма.
„В момента няма план, такива се разработват. Териториалните планове, които уреждат прехвърлянето на хората от една индустрия – в друга, са направени, също като Плана за възстановяване и устойчивост, некомпетентно. Не ги внесохме умишлено и в момента ги преработваме”, каза още той.
