Нивото на цените на лекарствата за крайния потребител в България е с 28 процента под средното за Европа. Това стана ясно от думите на Деян Денев – директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании, като се позова на статистически данни. Той цитира цифри анализ на Евростат от 33 държави в Европа, според които ценовото ниво на лекарствата у нас, извадено на база 200 продукта, е 72 на сто от средното за Европа. Страната ни е сред петте страни с най-ниско ниво на цените на лекарствата. В една група с нас са Турция, Румъния и Литва, като Денев отбеляза, че в другите страни с най-ниски цени ДДС на медикаментите е около 5-6 на сто, а у нас данъкът е 20 процента. Така че ако се изследват цените на лекарствата без ДДС, на производител даже ще се окаже, че тези в България са най-ниските, допълни той.
Миналата седмица у нас се разрази скандал за цените на лекарствата, след като стана ясно, че в съседни държави някои медикаменти са по-евтини отколкото в България. През седмицата оставка подаде зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова, чийто ресор е била лекарствената политика, а тя заемаше и поста председател на Надзорния съвет на здравната каса. В предаването „Седмицата" на Дарик в събота здравният министър Стефан Константинов заяви, че ще започне срещи, чиято цел е в пряко договаряне здравната каса да постигне по-ниски цени за някои лекарства.
Базирайки се на Европейската статистика Деян Денев изтъкна, че нивото на цените на лекарствата у нас като цяло е сред най-ниските в Европа и не бива от няколко примера, изтъкнати в медиите, да се прави генерално заключение за общото състояние на пазара.
От своя страна икономистът Георги Ангелов каза, че е нормално след като страната ни е най-бедната в ЕС, цените на стоки и услуги да са най-ниските. По думите му за повечето продукти е така, а има и изключения като мебелите, където Румъния ни изпреварва по най-ниски цени. Според него конкуренцията би свалила допълнително лекарствени цени и посочи, че ако се направи законова промяна и у нас имат възможност да влязат големи аптечни вериги, това би имало позитивен ефект върху цените.
Велислава Марик – началник на отдел „Информационно-аналитични дейности" в Министерството на здравеопазването, обясни, че когато се говори за нивото на лекарствените цени в България, се прави сравнение със средното ниво на всички цени. „Когато говорим за намаление на някакви цени не можем да говорим, че ще намалеят с 50 процента всички, но има сигурно лекарства, които на този етап биха могли чрез преговори между притежателите на разрешителното за употреба и НЗОК, която е най-големият платец, след изваждане на аргументи от двете страни, да се договорят по-ниски цени, така че да може повече пациенти да получат от тези лекарствени продукти", каза тя.
Деян Денев обясни, че Националната здравноосигурителна каса на база съществуващото законодателство може да договаря отстъпки за напълно заплащаните продукти. Това са продукти, които пациентите така или иначе получават от касата, без да заплащат каквото и да е. Той допълни, че това договаряне би могло да облекчи натиска върху бюджета на касата, но по никакъв начин няма да се отрази пряко върху пациентите.
Валислава Марик допълни, че трябва да се направи разграничение между регулацията и допълнителното договаряне. „Защото регулацията е на европейско ниво, търсят се най-ниски цени, но не може да безкрайност да натискаш цената на производител, защото в края на краищата всеки производител има една цена, определена по негови вътрешни правила. А когато се търси договаряне, там вече на база обстоятелствата в отделната страна, на база количествата, на пациентите, на възможностите на здравно-осигурителния фонд, може да се постигне доста по-ниска цена на терапевтичен курс и тогава касата ще освободи от тези пари, за да плаща други продукти, за повече пациенти, да промени процента на реимбурсиране на други продукти, така че това е вътрешна възможност", коментира тя.
В разговора, в който участваха и Иван Димитров, председател на Български пациентски форум, и Владимир Афенлиев от асоциацията на производителите на генерични лекарства, бе засегната и темата за това, че българският потребител плаща от джоба си най-много за лекарства в Европа. У нас участието на държавата и това на пациента е 56:44 при средно за Европа 80:20. От думите на Георги Ангелов стана ясно, че въпросът и тук опира до факта, че страната ни е най-бедната в ЕС и намирането на допълнителни пари за лекарства или сваляне на ДДС за медикаментите означава търсене на други приходоизточници.
Още миналата седмица стана ясно, че ДДС върху лекарствата няма да се намалява. Това бе заявено категорично и от примера Бойко Борисов, и от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Финансист номер едно изтъкна, че страната ни има най-ниското облагане в ЕС като цяло, но при еднакви данъци за всички. Той даде и пример, че в туризма, където преди години е постиганата по-ниска ставка за ДДС, това не е довело до понижаване на цените на услугата. От своя страна премиерът Борисов изрази опасения, че намаляване на ДДС-ставката в даден сектор би отключила възможността за искания това да се пренесе и в други сфери.
