Знаете добре вече, че Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ще ви запознаем с най-добрите лекари, които работят в 43 специалности. Като част от кампанията ви запознаваме и с националните консултанти и шефове на големите столични болници. Продължаваме с д-р Бойко Коруков, директор на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ":
Поводът да сте днес при нас е, че болницата има годишнина - 75 години от основаването се навършват кога?
На 11 ноември, в петък.
Има ли „по-възрастна" болница в България, знаете ли?
Да. Доколкото знам, „най-възрастната" е болницата в Плевен, която наскоро имаше юбилей, ако не се лъжа, над 100 години. Така че ИСУЛ не е от „най-възрастните" болници, но е на 75-годишна възраст. Но зависи от гледната точка. Едно време ми се струваше, че е преклонна възраст, но сега ми се струва една добра възраст човек да се оттегли от работа и да започне да си почива.
Мислите ли, че в ИСУЛ наистина могат да се намерят някои от най-добрите лекари на България?
Безспорно. Това е може би и нещото, с което най-много тежим. Няма да казвам колко национални консултанти има при нас...
Защо, кажете.
Добре. Например националният консултант по гастроентерология...
Аз вчера научих, че първото гастроентерологично отделение в Европа е всъщност в ИСУЛ. Кога се случва това?
Това се случва някъде след 1951-52 година. 1950 е годината, в която с указ на Народното събрание се създава Институтът за специализация и усъвършенстване на лекарите. Това е най-славният период на ИСУЛ и ненапразно голяма част от нашата общественост ни познава като ИСУЛ, но да не забравяме и първите години на социалната болница, работническа болница „Царица Йоана", която е възникнала през 1936 година.
Ще ни разкажете още факти от историята, но нека да се върнем на националните консултанти.
Националният ни консултант по лъчетерапия, една много съвременна специалност, с която ние много се гордеем, особено от миналата година. Тук е и националният ни консултант на клиниката по нефрология. Националният ни консултант по УНГ (Уши Нос Гърло). В лъчетерапията, която споменах, имаме проф. Хаджиева. Между другото от трима професори в страната в тази област двама са при нас. Но при нас името се утвърждава не само с една заповед на министъра, а с дълги години труд и най-вече признание от единствения, който може да прецени един лекар добър ли е - пациентът.
Какво по-любопитно се е случвало през годините в и около болницата? Тя се появява като социална болница, какво означава това?
Това означава, че още в далечното минало - 1927 година, Народното събрание гласува специален закон за създаване на болница за работещи, които се самоосигуряват. И ненапразно в самото начало тя носи името Работническа болница „Царица Йоана". Едва след 1950 година вече тя минава в друго русло, с което се познава като Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Т. е. ние имаме две начала, така да се каже. Едното е на Работническа болница със силно социален оттенък и второто е вече на болница, която създава кадрите в ИСУЛ. Това продължава 20 години. И сега, когато ние създадохме един алманах, юбилеен сборник, тъй като това честване е насочено главно към миналото, към историята, аз знаех за славното минало на ИСУЛ, но до днес не мога да проумея къде са се помещавали 39 катедри в ИСУЛ. От тях десет са били хирургически, 12 - терапевтични, имало е и стоматологични, фармацевтични и т. н.
И тогава ли ИСУЛ е била в същата сграда, която е и в момента?
Точно така, с една малка корекция. През 60-те години е била построена поликлиниката, която сега е свързана с топла връзка към старата сграда. Между другото ние останахме учудени от замисъла на архитекта, а това е известният наш архитект Овчаров, който е създал доста емблематични сгради в София - МВР, Музикалния театър, Агрономически факултет, т. е. постройки, които са архитектурна ценност в България. С времето всеки директор нещо е пристроявал и не съм далеч от идеята, стига да имаме финансовите средства, да върнем първоначалния архитектурен образ - с простора за пациентите и за лекарите, но да си го пожелаем това, в бъдеще може и да се случи. Вече направихме няколко крачки в тази посока.
Много големи имена са работили в ИСУЛ през тези 75 години.
Ще спомена само четири от тях, т. нар. създатели на ИСУЛ, въпреки че зад тях стоят хиляди знайни незнайни хора. Това са създателите на Катедрата по гастроентерология и хранене акад. Ташо Ташев, проф. Бойчо Бойчев, който е едно емблематично име, акад. Иван Пенчев, който пък е ендокринолог и проф. Гоце Тенчов, който е и първият ректор на ИСУЛ и е създател на Катедрата по онкология. И понеже си говорим за много имена, аз ще се помъча за официалното откриване да запомня 18-те катедри, които сме изписали във фоайето на ИСУЛ. Няма да ме лишите от удоволствието да ги изредя или да се помъча да ги изредя. Това ще е и един добър подарък за проф. Генчо Начев, който днес има 60 годишнина. Неговата Катедра по кардиохирургия е създадена в ИСУЛ и това той го знае. Аз вече отправих и покана към всички шефове на катедри, но някои от тях сега са директори на болници. Катедрата по спешна хирургия, това е моята катедра, където аз съм започнал, която е базирана в „Пирогов", но е създадена в ИСУЛ, Катедрата по урология, Катедрата по ортопедия и травматология, Катедрата по анестезиология и реанимация, Катедра по нефрология, Катедра по клинична лаборатория. Сега като разглеждахме историческите данни, се каза, че дъщерята на Димо Хаджидимов е завеждала дълги години тази лаборатория. Тук ще спомена и Катедрата по онкология.
Всъщност покрай тази годишнина сте научили доста неща за историята на болницата.
Не само това. Току що ми донесоха първия брой на алманаха, който създадохме. Историята трябва да остане и да се помни. Вчера си говорехме с проф. Черноземски, че тази болница, Специализираната болница по активно лечение по онкологични заболявания, също е с произход от ИСУЛ и колегите го знаят. Първата катедра е създадена тук. Да не пропусна и Катедрата по Фармакология, Катедрата по ендокринология също е създадена в ИСУЛ. Така че виждате колко много история имаме и как ние трябва да я съхраним и да я предадем на следващите поколения, защото Старата гвардия по законите на биологията си отива. Някой трябва да остави след себе си имената и дължимото на тези хора. И ние ще го направим в петък.
Като Ви слушам и си мисля, че би трябвало и тези школи, през които са минавали поколения след поколения лекари, да са много надеждни, много добри. От това би следвало, че лекарите, които работят в ИСУЛ, съща са така добри, както и техните учители.
Безспорно, но нали знаете, че за да има прогрес, учениците трябва да бъдат по-добри от учителите. Така че тази тенденция трябва да се поддържа. Вярно е, че през последните години трудно вече намираме достатъчно кадри в някои специалности, които са ключови за функционирането на една болница. Не е достатъчно да имате хирурзи, травматолози, уролози и т. н.. Ако нямате анестезиологичен екип, каква дейност ще осъществявате?
А това с анестезиолозите е сериозен проблем навсякъде.
Много сериозен проблем. Да речем патоанатомите или хистолозите...
Те си тръгват един по един от България.
Ще си тръгнат. Ние имаме същия проблем. Ще си тръгнат, защото е изключително отговорна професия, виждате какъв обект на внимание сме от страна на обществото и на част от медиите и то с не много позитивна нагласа, преди да се е доказала съответната грешка или пропуск. След като ИСУЛ вече изпитва недостиг, глад за някои специалности, можете ли да си представите, можете ли да си представите какво става в провинцията? На среща с омбудсмана присъстваше и един от колегите от медицинския одит по повод на едно обследване. Той се намеси и каза: „Г-н Пенчев, не го слушайте доц. Коруков, той направо е разглезен. Тук има 260 лекари. В провинцията сме се сблъсквали с колективи, където се чудят как да вържат графика". Така че това е проблем, който не е финансов, не може да се реши за ден-два. Той трябва в дългосрочна перспектива да се разглежда, но се опасявам, че вече сме стигнали до точка, на която ще берем само горчиви плодове.
260 ли са лекарите, които работят в ИСУЛ?
Да, по щат - 260.
Какво е да се управляват 260 лекари? Разкажете малко за болницата в момента.
Това, с което бихме могли да се похвалим, е, че от четири-пет години, откакто новото ръководство пое управлението на болницата, начертахме стратегически направления за развитието й. Естествено, те трябва да се съобразяват с националната стратегия на страната, която все още, за съжаление, не е приета, но едно от направленията, за което особено в последните две-три години ние сме дали толкова много, това са болните с онкологични заболявания. Факт е, че миналата година ние разкрихме един от най-модерните центрове в Източна Европа за лъчетерапия, където успяхме да се снабдим, благодарение на помощта на правителството, с най-модерния шести поред в Европа линеен ускорител, към който вече пристроихме цялата обслужваща база, и той започва ефективно да работи. А тази година на този празник ние пък ще направим реверанс към нашите болни, които са на химиотерапия. Ние тази година буквално удвоихме персонала с лекари, което е доста трудно, а сега, надявам се, че от понеделник ще успеем да утроим възможностите на дневния ни стационар по химиотерапия. В момента той се оборудва със собствени средства на ИСУЛ и действително едно много приятно място ще имат възможност да разгледат всички официални гости. Така че това е едното направление, по което работим много активно. Второто направление през последните години се разви особено, след като преди две години разкрихме спешния портал на ИСУЛ. Аз съм и малко пироговски кадър точно от Катедрата по спешна хирургия, която беше базирана там. С много от колегите, с които работех, успяхме да се видим вчера, макар и по един такъв повод - изпращането на проф. Златарски, емблематично име в нашата спешна медицина. Така че в много голяма степен моделът, който работи тук, е пироговският модел. Когато преди четири-пет години ние разсъждавахме какъв спешен портал да правим, аз имах амбицията да бъде някакъв по европейски модел. Запознах се с френския модел, испанския модел, в Англия, донякъде и в Германия. Това, което ние предлагаме в '"Пирогов", в ИСУЛ и до голяма степен във Военна болница, където не познавам точно механизмите, е действително нещо, с което можем да се гордеем. Трудно ще намерите в Европа болница със спешно отделение, където да стоят и да чакат пациентите екипи по всички възможни специалности - травматология, анестезиология, хирургия и т. н.
Така е в „Пирогов", така е и в ИСУЛ?
Така е. Това действително е доста скъпа помощ и тя донякъде тежи и на болницата, но аз съм не само директор на търговско дружество, но първо лекар.
Трудно се съпоставят тези неща с действителността по време на криза - Вие говорите за повече неща, по-качествени, а цялата среда наоколо говори за обратното.
Едно от пожеланията, което ми изпрати по-миналата година за Коледа един бивш министър на здравеопазването гласеше: „Ти си щастлив човек, че градиш по време на криза". Не е съвсем така. Това без подкрепата на министерството нямаше да стане. Миналата година на 11 ноември аз прерязах 12-та лента за пета година, я която бях директор. Дори имаше една малка закачка с премиера, че явно на Бойковците им върви да режат ленти. Тази година действително няма да режем официално лента, но все пак направихме, макар и със собствени средства, един дневен стационар, който в условията на криза за нас е много важен. Не е необходимо да има само финанси. Ние в случая ще удвоим помощта само с въвеждане на двусменен режим за онкоболните на химиотерапия.
