НЗОК трябва да осигурява един минимален пакет медицински услуги, а частни здравни фонове надграждат този пакет. Това каза в предаването “Седмицата” националният консултант по кардиология доц. Нина Гочева, един от четиримата лекари, събрали най-много гласове в проекта на Дарик “Най-добрите лекари” в София. Тя обясни, че нормата в по-богатите европейски страни е две катетеризационни лаборатории на 500 хил. души население, а в България в момента има около 45. Ето какво още каза доц. Гочева пред водещия Кирил Вълчев.
Водещ: Доктор Гочева, вие кой бихте искали да ви лекува, ако, не дай си Боже, имате проблеми със сърцето и не можете сама да си сложите диагнозата и да си предпишете лечението?
Доц. Гочева: Това е много провокативен въпрос.
Водещ: Това е идеята на нашата анкета. То е ясно, че ти си си най-добрият, на себе си вярваш най-много. Но кой е след теб малко по-малко добър?
Доц. Гочева: Попринцип винаги при хората или специалистите от дадена област не може да се каже кой е най-добрият. Всеки един от тях прави нещо по-добре от другия. И фактически при такива обстоятелства човек си задава въпроса: “ако аз това не мога да го направя, добър съм в нещо, но не точно в това, къде бих отишъл, кого бих избрал, за да свърши тази работа, за която ми трябва в момента”. И действително има много големи, сериозни специалисти например в областта на инвазивната кардиология, без съмнение лидерът е доц. Божидар Финков. Това първият инвазивен кардиолог в България, който въведе най-новите инвазивни методи за лечение като балонната ангиопластика. Пациентите с митрална стеноза до момента, в който той не се намеси в тази зона, митралните клапи се лекуваха изключително с хирургия. А той започна лечението чрез катетърни техники. Той въведе стентовете, за които вече се говори толкова много и всеки вече знае какво е това стентиране. Но то беше въведено от доц. Финков.
Водещ: Тоест системата на тази анкета, измислена от американците, работи. Да питаш самите лекари кой е най-добрият, това дава много обективна оценка.
Доц. Гочева: Съгласна съм. Защото прочетох списъка на избраните от другите специалности и действително това са хората, чиито имена се носят из общественото пространство и за които се говори, че, да, това са професионалисти в своята област. И това е така от гледна точна на лекарите. Гледната точка на пациента е малко по-различна. Пациентът гледа емоционално на връзката с лекаря. Той не винаги може да оцени неговия професионализъм. Той се влияе повече от това дали…
Водещ: Как го е погледнал, какво му е казал…
Доц. Гочева: … дали му се е усмихнал в момента. Не винаги лекарят може да се усмихне, защото и той е човек и може да е имал някакъв проблем. Но професионалната част е нещо различно. Разбира се, много е добре, ако един лекар може да бъде любезен, може да бъде непрекъснато учтив и възпитан и същевременно да поддържа своя професионализъм.
Водещ: Как трябва да се подреди здравеопазването в България, за да работи добре според един от най-добрите лекари по мнение на колегите му в София? Вие как бихте подредила системата, с директора на НЗОК говорихме за това кой фонд след кой да дойде.
Доц. Гочева: Това е изключително сложен въпрос. Това е наука и изисква сериозно образование, специално организацията на здравеопазването и в частност въвеждането на един или друг здравен фонд, тоест финансирането на тази дейност. Тъй като тук се преплитат парамедицински неща. Не е само администрация и медицина. Тук се намесват социални аспекти, намесват се образователни аспекти, много е сложно да се говори за този въпрос. И що се касае до това в каква ситуация се намира здравеопазването в България, бих казала, че в момента има много сериозни проблеми. Тези проблеми се отнасят не само до пациентите, тоест не само пациентът има проблем с достигането до най-доброто медицинско решение за него. Такива проблеми имат и самите лекари, участващите в медицинския процес. Медицинските сестри, спешната помощ, за която толкова много се говори, фондовете, които финансират цялата тази дейност, също имат проблеми. Така че много е трудно да се каже откъде трябва да се започне реорганизацията, защото действително има нужда от такава, това е без съмнение. Аз смятам, че трябва да се започне от няколко места едновременно. Иначе изобщо няма да се решат тези въпроси, поне не и в обозримото бъдеще.
Водещ: Една здравна каса ли да има в България или много, които да се конкурират?
Доц. Гочева: В България може би трябва да има един стълб и това да остане НЗОК. Която обаче да дефинира, мисля че и д-р Цеков каза така, да дефинира един минимален пакет на медицински услуги, които може да получи даден пациент за дадено заболяване. Допълнително трябва да се появят, мисля че има дори вече такива, частни здравни фонове, които осигуряват и надграждат, така да се каже, този минимален пакет.
Водещ: Да де, ама сегашната система е такава, че всеки срещу минималната вноска, която дава, очаква да получи консултация от доц. Гочева. Няма как да се разграничат нещата при кой лекар да отидеш…
Доц. Гочева: Първо, вие знаете, че много малко хора си плащат системно здравните вноски. Това е един от проблемите. Няма достатъчно пари, няма достатъчно вноски в тази НЗОК. Второ – знаете ли колко болници има в България? Мисля, че са над 400. Представяте ли си тази държава, която не е в най-доброто си финансово състояние, а още повече има световна криза, да поддържа над 400 болници не само по отношение на щатните бройки, на лекарите, на медицинските сестри, на всичко това, което участва в дейността на една болница, но и да купува апаратура, тази апаратура да се реновира, да се купуват консумативи, да се купуват лекарства. Това са страшно много пари, които се изливат все едно в средата на една пустиня. Всичко това потъва.
Водещ: Да, но е много обществено непопулярно да кажеш на тези, които ни слушат, че с парите, които дават те (или даже не дават) в НЗОК, ако нещо им стане на сърцето, те ще могат да получат, както го нарекохте вие, един минимален пакет на помощ, който няма да включва най-добрите лекари на България.
Доц. Гочева: И сега не включва най-добрите. Например в България в момента има около 45 катетеризационни лаборатории. Нормата в Европа за такава лаборатория, която поставя стентове, е в по-богатите страни две лаборатории на 500 хил. души население.
Водещ: Тоест по тази сметка в България трябва да има…
Доц. Гочева: Направете сметка колко трябва да има.
Водещ: Около 28-30.
Доц. Гочева: 28-30 в оптималния си размер. Словакия например, която е поставена изключително добре в ЕС и е една държава, която много добре се развива финансово от страните в Източна Европа, има цифром и словом 5 катетеризационни лаборатории на цялата си територия.
Водещ: Какво искате да кажете?
Доц. Гочева: Искам да кажа, че на нас не са ни необходими както толкова болници, така и толкова лаборатории. Защото не се поддържа качеството. За да се поддържа качеството, аз трябва да имам достатъчно пациенти, които да идват и да поставят медицински въпроси, които да решавам в момента. И когато бройката на тези въпроси, които аз решавам ежедневно, надмине определена цифра, вече може да се каже за мен, че аз поддържам моята лекарска квалификация. Но вие разбирате, че когато има 40 лаборатории, горе-долу на 10 хил. население по една, няма достатъчно патология, за да се поддържа моята квалификация. И става безсмислено съществуването на такава лаборатория отсреща, срещу моето жилище, където ми е удобно аз да прескоча и да отида да си направя изследвания. Това вече са неквалифицирани медицински работници.
Водещ: То въпросът е за нивата на квалификация, до които ще имат достъп хората, според това как се осигуряват.
Доц. Гочева: Нивото на квалификация се поддържа и от броя пациенти, които трябва да бъдат лекувани в една лаборатория. Така че щом хората са решили, че нормата трябва да бъде по-малка, то нека тя да бъде по-малка. Но например на кой дърводелец ще поръчате да ви направи маса – на някой, който е направил две маси през годината, или на някой, който прави, да кажем, 100 маси на месец. Естествено, че вие ще предпочетете този, който работи повече, има повече материал за работа. Защото неговата квалификация е по-висока.
Водещ: Във вашата сфера проблемът е, че има много лекари, повече от нужните, които не се квалифицират…
Доц. Гочева: Това е втори въпрос – за квалификацията извън броя пациенти, които минават през лабораторията, с истинска патология. Друг е въпросът за това кой е научил тези лекари да работят, колко време те са работили и кога действително те достигат такова ниво, при което могат да бъдат добри професионалисти. За това вече трябва да се поставят норми. Някои от тези норми са заложени в стандарта по кардиология, който вече съществува. Но в много страни тези норми са много по-жестоки, много по-сериозни. Защото в България имат лиценз за работа в инвазивните кардиологии хора, които нямат специалност “кардиология”. И това е нонсенс.
