През януари Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Инициативата се прави за първи път в страната и през тази година ще определи най-добрите лекари в София, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с доц. Маргарита Гешева, национален консултант по токсикология и началник на отделението по токсикология в „Пирогов".
Обикновено Ви търсим по празници - колко души са се напили, колко са получили алергия от хранене по празниците. Ще успеем ли да намерим „Най-добрите лекари на България"? Повечето като че ли заминават в чужбина?
Това е голям проблем, а българските лекари винаги са били ценени. Имам впечатления от много колеги, които са се реализирали много успешно навън. Получаваме чудесна подготовка и медицинското образование, което в България е едно от най-добрите, на високо ниво е. То като че ли държи първенство и сред останалите висши образования в страната. Много е жалко, че наистина много потенциал изтече от България. Ние не можем да върнем времето назад, но трябва всичко да се направи, за да се съхрани този нов поток от образовани млади хора, които да останат тук. Оттук нататък нещата да бъдат взети присърце, трябва да се задържат кадърните хора в България. Винаги е много голям подборът при кандидатстване и влизане в медицинските университети.
Много трудно се влиза, но и се излиза, наистина са трудни специалности. И след това, много жалко наистина, ниски заплати и хората отиват навън.
Да, в много специалности вече има дефицит - реаниматори, патоанатоми.
Във Вашата специалност има ли дефицит?
В нашата специалност в момента компенсираме. Компенсираме с токсикологичната мрежа, която е в България. Те са пет-шест клиники. В София са две, в Пловдив, в Плевен сега има прощапулник на токсикологична клиника, има и една много добра във Варна.
Клиниката в „Пирогов" сега пълна ли е? Какво се случва там?
Когато става дума за токсикология, не можем да говорим за пълна и празна клиника, защото ако в 14.00 часа има десет пациенти, в 18 .00 часа те могат да бъдат 30. Това е изключително динамична специалност. Тя е за всякакъв вид отравяния, не само алкохолни, не трябва да отъждествяваме токсикологията с алкохолните интоксикации, тук се включват и токсоалергичните състояния. Ние сме заобиколени от отровни вещества, те попадат в организма чрез храната, водата, въздуха, през кожата. Така че и токсоалергичните реакции, а освен това и острите отравяния зачестяват. Токсикологията е специалност с бъдеще. Битовата химия също бълва непрекъснато нови препарати и всичко е токсично. Както казва Парацелз, всичко е отрова и всичко е въпрос на доза.
Хубаво беше това, което казахте. По-нездравословен начин на живот ли водим и поизнежихме ли се малко?
Това, което се отнася за българите, се отнася всъщност в съвсем космополитен, съвсем световен мащаб. Изкуствено растящите пилета дойдоха от Америка. Така че това, което ядяха американците преди 20 години, сега ние го ядем. Селскостопанските отрови, с които те пръскаха и обработваха почвата и растенията, после идва и при нас. Така че българите не сме изложени на повече риск, отколкото останалите хора на планетата.
Напоследък срещам много хора с алергии, много деца.
Да, алергичните процеси наистина бележат ръст. Това всъщност се дължи най-вече на градската среда, въздуха, който дишаме. Има едно проучване, според което селските хора, които живеят в по-чиста атмосфера и пият по-чиста вода, ядат по-чисти зеленчуци, които те си произвеждат, при тях процентът на алергиите е по-нисък. Излагането на толкова химически нокси (нокса означава вредител и е ключова дума в нашата специалност.) постепенно създава алергизиране на организма.
Има ли тенденция да пием много лекарства? Пристрастени ли са българите към пиенето на лекарства?
Наистина много пъти физикалните и най-простичките механизми, по които може да се подобри здравето на организма, не се прилагат, а се прибягва наистина до рецептата и стриктното прилагане на някакви медикаменти и наистина се приемат шепа лекарства. Понякога има нужда, но много често се натъквам, че са изписани прекалено много силни и от една и съща група медикаменти. Всеки трябва да направи своя избор и да прецени. Наистина трябва да се популяризират методи, които оздравяват организма по най-семплия и естествен начин.
Много Ви благодаря, че го казвате, наистина е важно да говорим за това. Каква е тенденцията при децата в токсикологията?
Децата много рано започват да злоупотребяват с психоактивни вещества. В това се включват алкохолът, марихуаната, стимулиращи вещества.
Колко рано? Каква е възрастовата граница?
Тя непрекъснато пада. 9-10-годишни са постъпвали в клиниката за лечение с такива злоупотреби, с отравяния от тези психоактивни вещества.
А алкохолът?
Обикновено токсикологичната клиника е пълна със злоупотребили, пияни деца в началото на учебната година, в края на учебната година, в началото на срока, в края на срока, петък - празнуват края на седмицата. Поводите стават по-чести, напиванията стават повече и по-тежки. Има едно понятие „междучасийни напивания" - в голямото междучасие понякога се пресушава от няколко деца една бутилка.
Една бутилка концентрат или...
Една бутилка концентрат, бирата вече става ежедневие.
И момчета, и момичета?
Момичетата не отстъпват на момчетата. И те се борят за първенство.
Мина вече една седмица от началото на учебната година, имаше ли много деца, които постъпиха при Вас?
Някакъв зашеметяващ брой нямаше, но ежедневно при нас постъпват по едно-две-три деца, а понякога и по 10-15. Спомням си едно дежурство преди няколко години, токсикологичният кабинет се превърна във военно-полева болница. Колички, паникьосани родители, не смогвахме да се справим с тях, все едно имаше терористичен акт, бедствие.
При Вас идват и много хора, които са направили опит за самоубийство.
Да.
Там каква е тенденцията?
Не мога да кажа, че се увеличават. Лошото е, че понякога в нездрави семейства, семейства, в които само един родител се грижи за детето или децата, има лоши условия на живот. Децата се комплексират още от много малки и посягат на живота си чрез отравяне.
Най-често с лекарства ли?
При нас постъпват с лекарства. Те нямат много информация за токсичните вещества от битовата химия или нещо друго, но с лекарства.
Това отчаян вик да бъдат забелязани и да им се помогне ли е? Или е наистина осъзнат акт, че искат да умрат?
Много рядко е осъзнат акт. Понякога са бутафорни отравяния, понякога са изключително глупави и детски - за некупени ботуши, забрана за посещение на дискотека.
Имате ли необходимата апаратура, тя на европейско и световно ниво ли е? Имате ли достатъчно консумативи, всичките неща, освен човешкия ресурс, които правят клиниката пълноценна?
Засега мога да кажа, че винаги може да се иска още и винаги имаме потенциал за още по-качествена работа, разбира се, иначе няма да има стремеж да си подобряваме работата. Но засега смятам, че след като клиниките са разположени в големи болници, ние разполагаме с достатъчно средства и апаратура. Ние имаме прекрасна реанимация в „Пирогов", която ползваме за най-тежките случаи. Така че ние сме облагодетелствани, а пък иначе мрежата, която в последните години в България все още навлиза, защото не са докрай решени въпросите, все пак отравянията трябва да бъдат насочвани по най-бързия начин в съответната клиника. Отравянето е много динамична болест, при която пациентът след часове може да бъде много добре, а може да бъде и в терминално, крайно тежко състояние. Така че токсикологът е човекът, който трябва наистина да се грижи за отровения човек. България не е кой знае колко голяма страна, в насочването засега смятам, че се справяме.
Дайте ни някакви полезни съвети, полезните съвети на токсиколога. Казахте, че има много отрови около нас, ядем ги, дишаме ги, усещаме ги по тялото си. Можем ли да направим нещо, че да не си вредим толкова много?
Да избираме по-внимателно хранителните продукти, да избираме по-скъпите продукти, защото ще ни излезе по-евтино, ако калкулираме и здравето. Да пием културно, да не се лишаваме, но в пиенето също има култура.
На екс да пием ли?
Никога. Това може да бъде смъртоносно. Трябва да се пие бавно, да не се смесват напитките. Да се поемат храни, изобилстващи на мазнини и белтъчини, с напитките. Да се насладим на празника, да се насладим на повода, по който ще вдигнем чашите за наздраве, но да го направим както трябва и да не се срещнем в токсикологията.
