Народното събрание прие на първо четене с обещание от управляващите за сериозен ремонт преди окончателното гласуване спорните промени в закона за лечебните заведения.
С поправките се въвежда условието за съществуването на общинските многопрофилни болници те да разполагат с поне 60 легла, а специализираните - с най-малко 30. На медицинските заведения, които не отговарят на изискването, се дава шанс да се преструктурират в медицински центрове или да останат без финансиране от НЗОК. Досега условието за броя легла в болниците, според който се определя финансирането им от Здравната каса не съществуваше. Опозицията се обяви против измененията.
„Прави се опит за прекъсването на досегашната практика да се откриват безброй нови болници. Аз не виждам нищо чак толкова страшно при положение, че за местата, където е пределно ясно, че са наситени със специалисти и с болнични легла, има регулация”, обясни Красимир Петров от ГЕРБ. „Вие сте привърженици на това да има по-голяма регулация, да има по-голяма централизация, административната власт да бъде в ръцете на чиновниците. Ние сме за конкурентен модел”, допълни той.
„Според нас броят на лечебните заведения трябва да се определя от пресечната точка на предлагането и търсенето. При положение, че финансовия ресурс е ограничен, пациентът е този, който казва тази болница ще съществува, другата няма да съществува. А не администратора в Министерството на здравеопазването, който и да е той”, отговори Хасан Адемов от ДПС.
„Това, което казаха депутатите от ГЕРБ по този законопроект, са две неща: първата, че законопроектът не става, че е ненужен, че той не решава, а създава допълнителни промени и отваря един абсолютно безсмислен дебат, до второто, че меденият месец между министъра и членовете на здравната комисия приключи. Отношенията са обтегнати и това е видно въпреки дипломатичния тон”, обърна се от трибуната Мая Манолова от БСП.
„Търсенето и предлагането е нещо много важно и това са механизми, които трябва да стимулират добрите практики в здравеопазването, но също трябва да има и регулация. Няма държава, която да не прави регулация”, изтъкна здравният министър Стефан Константинов. Освен че защити промените той разясни целта на текста за минимален брой легла - да бъдат ефикасни болниците, които ще ползват публичен ресурс. Той обаче допълни, че би се отказал от промяната, тъй като по нея има много въпросителни, а и тя не е толкова съществена за реформата.
В края на януари законът беше бламиран от здравната комисия в парламента. Тогава председателят й Десислава Атанасова от ГЕРБ обясни, че сред основните опорни точки на новия закон са и разкриването на дневните стационари и закриването на кожните диспансери. Тя даде да се разбере, че поголовно закриване на болници нямало да се случи, но броят им ще бъде редуциран там, където имало пренасищане на болнични услуги.
