България заема 29-о място сред 35 страни според индекса на настигане за 2014 г. Това показва изследване на Института „Отворено общество”, представено от Марин Лесенски на кръгла маса „Настигат ли страните от Централна и Източна Европа останалите държави от ЕС?” Мястото на България” днес в СУ „Св. Климент Охридски”.
„Индексът на настигането” измерва и класира постиженията на 35 държави в Европа - страни членки и кандидатки, по 47 индикатора в четири категории - икономика, демокрация, качество на живот и управлението.
България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС и при четирите основни категории на индекса - икономика, демокрация, качество на живот и добро управление. По отделните категории сравнително най-добре страната се представя в категорията икономика, където заема 28-мо място, в демокрация - 28-мо място, а в добро управление - 29-о място.
Страната ни е най-зле в категорията качество на живот, където заема 30-о място, като се измерват индикатори по образование, здравеопазване, потребление.
При отделните индикатори България е най-добре при нивото на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония. Сред най-лошите индикатори на страната са енергийна ефективност - последното - 35-о място, корупция - 34-то място, върховенство на закона - 31-во място, свобода на медиите - 30-о място.
Основният извод е, че настигането работи и дава резултати, но някои страни се възползват по-добре, а други - по-слабо, от членството си в ЕС.
България и Румъния остават на последните места и в четирите издания на индекса. Най-динамично и успешно настигащата страна е Естония, която е на 13-о място. Полша, Литва и Латвия също показват положителни тенденции на развитие. Изследването потвърждава връзка между ключови индикатори, например качеството на образованието и нивото на свобода на медиите.
Нека данните вместо да ни отчайват, да ни мобилизират, призова вицепремиерът Меглена Кунева. По думите й догонването е въпрос на реформи, а не толкова на усвояване на еврофондовете. Според нея важни са реформите в образованието, съдебната система и администрацията.
Кунева каза, че оценява реформите, които министърът на образованието иска да направи. Тя отбеляза, че достатъчно инвеститори са напуснали страната, а други никога не са дошли, защото са чули от колегите си, че не могат да разчитат на бързо и ефективно правосъдие. Най-силната валута е доверието, България трябва да повиши доверието, като задълбочи съдебната реформа, смята тя.
Кунева коментира и терористичните актове във Франция. По думите й Маршът на солидарността в Париж е бил едно от най-оптимистичните доказателства, че светът не се разпада. На ужаса може да се отговори с още повече свобода, отбеляза вицепремиерът. Това не е битка между Запада и Исляма, а борба за свобода, каза Кунева. Според нея в държавите, в които има свобода на словото, има ниска корупция, а при ниска корупция има растеж на икономиката. Случилото се е и сигнал към нас, че медиите и свободата на словото са ценност и не може доброволно да се отказваме от нея, отбеляза вицепремиерът.
Според Кунева атентатът в Париж е поставил още по-остро въпроса за членството на България в Шенген. По думите й страната ни се държи като отговорен и реален член на Шенген. България няма да допусне Европа да е на две скорости по отношение на сигурността и ние да сме във втората скорост, посочи тя. Според нея реалното ни членство ще доведе до повече сигурност за страната ни и за ЕС.
Времето за подготовка за българското председателство на ЕС е и време да консолидираме националните си цели, с които да кажем, че знаем, можем и сме достатъчно настойчиви, за да ги доведем докрай, каза Кунева. Тя се обърна към студентите с думите, че ще има нужда от тяхната помощ и ще разчита на доброволци.
Източник: БТА
