От проектът за нов избирателен кодекс става ясно, че резултати от изборни допитвания, както и междинни резултати по време на изборния ден, не можело да се съобщават завоалирано. Под „завоалирано" разбираме следното - класации на песни, филми и подобни, които индиректно водят до внушение каква е ситуацията в момента. Т.е. - слушате радио, чувате „Blue Eyes" - значи „сините водят". Не че в песента се пее за сини очи, но това е друга тема.
Нещо повече - тези мними резултати подсказвали на избирателя дали има смисъл да отиде до урните или не, поради което се налага пълната им забрана. Примерно стоим си ние вкъщи, чуваме, че по някаква странна причина „На всеки километър" е слушана и бегом към урните да обърнем резултата и отново „Blue Eyes" да е напред. Такива работи.
В идеята за забрана на различните форми на внушение няма нищо лошо. Единственото, което може да се направи е коленопреклонно да се сведе глава пред предложението на комисията, която изготвя избирателния кодекс. Защото, колкото и да е странно, то всъщност е единственото правилно. Липсва му само една важна особеност. Решението е правилно, защото наистина е крайно време да се спре масовото кодирано съобщаване на резултати и просто да се премине към единствената логична и демократична форма - официално съобщаване на междинни и други резултати по всяко едно време на денонощието, преди, по време на и след края на изборния ден.
Толкова е просто. Вярно, така ще изчезне едно от скритите очарования на живите радио- и телевизионните предавания, ще отмине цяла изборна ера. С какво напрежение, настръхнали косми по ръцете и блясък в очите целокупното население чакаше ЦИК да обяви края на изборния ден. Тогава, когато удари седмият час, радио- и тв станции даваха думата на социолозите, те представяха резултатите - все данни, които всички знаеха, а се правеха, че виждат за първи път. Каква ревниво пазена тайна бяха тези резултати, как дори бе създаден ден за размисъл, този връх на посткомунистическото безумие, който позволяваше на индивида, лишен от алкохолно опиянение и други странични влияния, да вземе правилното решение за бъдещето на родината.
(Графика на изборните резултати от 7 юни 2009 г.)
С приемането на промените в избирателния кодекс нещата могат да си дойдат на мястото. Това може да стане чрез две стъпки. Първата - забранява се кодираното съобщаване на резултати. От тях никой няма нужда. Втората стъпка обаче е по-важна - разрешава се официалното съобщаване на резултати (било то от проучване, екзитполове или всички други официално одобрени възможности) по всяко едно време. Съзнаваме, че така ще бъдат убити едни прекрасни моменти от предизборната работа в медиите - прослушването на часове музика, за да изберем подходящата песен; измисляне на всевъзможни класации, за да представим резултатите.
Но, какво да се прави, и медиите ще дадат жертви. Вижте, уважаеми дами и господа, достатъчно талантлив и креативен екип може да измисли чудеса от храброст, но пак ще съобщава резултатите в реално време. Дори и няма да разберете как се е промъкнало това или онова, защо точно по този начин се случва.
По-скоро ще се наложи да изпращате поздравителни телеграми за наистина успешен модел, а на следващата промяна на избирателния кодекс ще дописвате нашите идеи. Дори днес, ако ме попитате какво бихме измислили, в главата започват да бушуват редица възможности, осеняват ни шантави идеи - прогноза за времето, преглед на чуждестранния печат, резултат на провеждащ се в момента спортен двубой, регистриран в чужбина интернет-сайт, който работи в друга часова зона, и какво ли още не.
Това, съгласете, глупаво разминаване между реалност и действителност, беше наложено не по наше желание, а заради досадно статукво, което уж предпазваше бедния гласоподавател от странично влияние. Всичко това е абсолютно ненужно. За всички е ясно, че една класация с песни не води до промени във вота, така както го правят стотиците автобуси с нелегални гласоподаватели, хилядите евтини кебапчета, били то и със сертификат „Стара планина", както и множеството разпръснати двайсетолевки.
Не се сещам за нормална демокрация, която тъй съкровено да пази изборните резултати, така системно да обявява определен ден за мисловен или тъй ревностно да забранява на гласувалите да кажат за кого са гласували. И ако за съобщаването на междинни резултати по време не самия изборен ден все пак може да се спори, докато се стигне до разумни правила, то наистина няма никаква причина в деня преди изборите такива да не бъдат публикувани.
