В България домашното насилие е предимно основано на пола – срещу жените. Това се посочва в анализ на практиката и проблемите в борбата с насилието срещу жени и с домашното насилие в България, разработен в рамките на проекта „Застъпничество за въвеждане на международните стандарти за борба с насилието по отношение на пола и домашното насилие в българското законодателство“.
Той бе представен на кръгла маса от Геновева Тишева, председател на Алианса за защита от насилие, основано на пола, Радослав Стоянов, съпредседател на Българския хелзинкски комитет и Красимир Кънев, директор на програма „Мониторинг и изследвания“, Български хелзинкски комитет.
Домашното насилие в България: Между мълчанието, страха и нуждата от действия
Проектът се осъществява в партньорство между Българския хелзинкски комитет (БХК) и Алианса за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП) в периода 2025-2026 г. Финансиран е от Българския фонд за жените.
Според основните изводи от анализа правната рамка както на гражданскоправната, така и на наказателноправната защита от насилие срещу жени и домашно насилие в България е твърде тясна. Гражданскоправната защита от домашно насилие съдържа сериозен недостатък – невъзможността да бъде приложена при домашно насилие от еднополови партньори, дори когато са живели дълго време в едно домакинство. Тя също така е неприложима към лица, съжителстващи в едно домакинство, но които нямат семейна или интимна връзка помежду си.
Наказателноправната защита от насилие срещу жени и домашно насилие не обхваща дискриминационното насилие срещу жени, се казва още в анализа. Според практиката по гражданските дела най-често се търси защита срещу физическо и психическо насилие, свързано и с контрол и принуда – принудително ограничаване на личния живот, свобода и права.
Хиляди жертви чакат помощ: Мерките на правителството срещу домашното насилие
Съдилищата издават в законния срок заповедите за незабавна защита със срок до издаване на заповед за защита или до промяна на обстоятелствата, налагащи отмяна на мярката. Те невинаги разпознават добре различните форми на насилие, включително много често вербалното насилие като част от психическото насилие, както и икономическото насилие, се отбелязва в анализа.
Акцентира се и върху това колко много са изложени децата в България на проявите на домашно насилие, колко сериозни са проявите на насилие спрямо децата, включително на какви тежки форми на насилие децата са преки свидетели – физическо, психическо/вербално насилие, най-често от бащите срещу техните майки.
В анализа се правят 22 препоръки, отбеляза Радослав Стоянов, съпредседател на Български хелзинкски комитет. Сред тях са да се признае ясно от държавата, че домашното насилие по проявни форми, съгласно административната статистика и съдебната практика, е форма на насилие срещу жените и да се предприемат мерки за защита срещу домашното насилие, отговарящи на неговите характеристики; Да се оправомощят органите на МВР да определят мерки за защита, включително отстраняване на извършителя от семейното жилище още при първия контакт със случая; Да се предприема незабавно изземане на оръжието на извършителя в случай на домашно насилие; Да се въведат в НК квалифицирани тежко наказуеми състави за престъпления, извършени с дискриминационни подбуди на основата на пол и други.
Правосъдният министър: Домашното насилие е национален проблем
Красимир Кънев, директор на програма „Мониторинг и изследвания“, Български хелзинкски комитет, отбеляза, че наказателно-правна защита срещу насилие основано на пола е основният тип защита, а гражданско-правната е вторична, тъй като има специфична цел, да разкъса връзката между насилника и жертвата, за да се осъществи наказателната защита.
Изследването е реализирано в периода март – юни 2025 г. по метода на деск рисърч и анализ на информация от актове, издадени по ЗЗДН от районни съдилища в страната за периода от 2024 до април 2025 г. Анализът обхваща приложението на закона след значителните изменения от месец август 2023, голяма част от които са влезли в сила от началото на 2024 г. Анализирани са над 250 решения на районни съдилища. Резултатите и изводите се отнасят за първоинстанционни съдебни решения и заповеди по ЗЗДН и тенденциите в началния етап на най-необходимата защита на пострадалите от домашно насилие лица.
