Първи резултати от анализа на управлението на пандемията у нас, който беше разпореден от здравния министър д-р Стойчо Кацаров.
Анализът обхваща дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на пандемията.
"Смъртността от COVID-19 е 123,4 на 100 000. България е на 21-во място в Европа по заболеваемост от коронавирус. По отношение на смъртността обаче сме на трето място". Това каза доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи на брифинг, на който се представя анализът на здравното обслужване на населението в условията на пандемия.
Той уточни, че има три хипотези за тази статистика. "Едната е, че има някакъв уникален фактор, но е очевидно, че няма такъв за България. Втората хипотеза е, че много възможно здравната ни система да се е справила лошо и това се вижда при доста показатели. Третото обяснение е, че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са починали в дома си", посочи доц. Хинков.
По думите му броят на хоспитализираните за изследвания период е 243 880 души, като 28% от тях са заради коронавирус.
"Медиците от спешната помощ с наличния ресурс са направили максималното, за да помогнат на хората, въпреки тежките условия", подчерта специалистът.
Той уточни, че общопрактикуващите лекари са се включили във ваксинационния процес през февруари 2021 г., като е имало голям спад в дейностите през март, април и май месец по време на локдауна. Доц. Хинков подчерта, че хората с хронични заболявания са били най-големите жертви на пандемията.
"Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени "чисти болници". Анализирани са дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията", каза още той.
По думите на доц. Хинков кризата е била управлявана по-скоро политически, по-малко с медицински подход и аргументи. "Политическите решения са били свързани с корпоративни интереси - затваряне на училища, но не и на игрални зали", посочи той.
"От доста време назад имаме сериозни проблеми с коефицентите на смъртност. Ние сме държавата с най-висок стандартизиран коефицент на смъртност сред държавите членки на ЕС", заяви той. Според анализа ние сме водещи при болести на кръвообращението, както и от такива, свързани с мозъчно-съдова дейност.
Здравният министър разпореди проверка на управлението на пандемията от COVID-19
"Има концепция за предотвратимата смъртност, което означава, че при определени действия от областта на общественото здраве може да се предотврати предвидима смърт", заяви доц. Хинков.
По думите му и в това отношение България е много по-зле от другите държави в ЕС.
"През 2020 г. средната продължителност на живота намалява с 1,5 години. Ние сме с 6 години по-малък показател от държавите в ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години", уточни Хинков.
Той добави, че в периода, който са изследвали, общо са починали 166 050 души, като 78% от всички починали са на възраст между 60 и 89 години. "Това е таргетната група за COVID-19. По време на първата вълна на пандемията в края на 2020 г. ситуацията с починалите е била по-тежка от тази през втората вълна, която е от началото на 2021 г.", коментира специалистът.
"Данните показват, че болестите на кръвообращението и на дихателната система са нараснали от 998 000 на 100 000 през 2020 г.", каза още доц. Хинков.
Припомняме, че преди месец здравният министър Стойчо Кацаров разпореди проверка на управлението на пандемията от COVID-19.
В срок от 30 дни Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) трябва да извърши анализ на здравното обслужване на населението в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2. НЦОЗА следва да определи преките и косвени причини за големия брой починали хора, както и да оцени въздействието на разпространението на COVID - 19 върху регистрираната смъртност.
Анализът обхваща дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на пандемията.
"Смъртността от COVID-19 е 123,4 на 100 000. България е на 21-во място в Европа по заболеваемост от коронавирус. По отношение на смъртността обаче сме на трето място". Това каза доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи на брифинг, на който се представя анализът на здравното обслужване на населението в условията на пандемия.
Той уточни, че има три хипотези за тази статистика. "Едната е, че има някакъв уникален фактор, но е очевидно, че няма такъв за България. Втората хипотеза е, че много възможно здравната ни система да се е справила лошо и това се вижда при доста показатели. Третото обяснение е, че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са починали в дома си", посочи доц. Хинков.
По думите му броят на хоспитализираните за изследвания период е 243 880 души, като 28% от тях са заради коронавирус.
"Медиците от спешната помощ с наличния ресурс са направили максималното, за да помогнат на хората, въпреки тежките условия", подчерта специалистът.
Той уточни, че общопрактикуващите лекари са се включили във ваксинационния процес през февруари 2021 г., като е имало голям спад в дейностите през март, април и май месец по време на локдауна. Доц. Хинков подчерта, че хората с хронични заболявания са били най-големите жертви на пандемията.
"Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени "чисти болници". Анализирани са дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията", каза още той.
По думите на доц. Хинков кризата е била управлявана по-скоро политически, по-малко с медицински подход и аргументи. "Политическите решения са били свързани с корпоративни интереси - затваряне на училища, но не и на игрални зали", посочи той.
"От доста време назад имаме сериозни проблеми с коефицентите на смъртност. Ние сме държавата с най-висок стандартизиран коефицент на смъртност сред държавите членки на ЕС", заяви той. Според анализа ние сме водещи при болести на кръвообращението, както и от такива, свързани с мозъчно-съдова дейност.
Здравният министър разпореди проверка на управлението на пандемията от COVID-19
"Има концепция за предотвратимата смъртност, което означава, че при определени действия от областта на общественото здраве може да се предотврати предвидима смърт", заяви доц. Хинков.
По думите му и в това отношение България е много по-зле от другите държави в ЕС.
"През 2020 г. средната продължителност на живота намалява с 1,5 години. Ние сме с 6 години по-малък показател от държавите в ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години", уточни Хинков.
Той добави, че в периода, който са изследвали, общо са починали 166 050 души, като 78% от всички починали са на възраст между 60 и 89 години. "Това е таргетната група за COVID-19. По време на първата вълна на пандемията в края на 2020 г. ситуацията с починалите е била по-тежка от тази през втората вълна, която е от началото на 2021 г.", коментира специалистът.
"Данните показват, че болестите на кръвообращението и на дихателната система са нараснали от 998 000 на 100 000 през 2020 г.", каза още доц. Хинков.
Припомняме, че преди месец здравният министър Стойчо Кацаров разпореди проверка на управлението на пандемията от COVID-19.
В срок от 30 дни Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) трябва да извърши анализ на здравното обслужване на населението в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2. НЦОЗА следва да определи преките и косвени причини за големия брой починали хора, както и да оцени въздействието на разпространението на COVID - 19 върху регистрираната смъртност.
