67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет. 85.3% от българите сърфират в интернет през смартфона си, а 36.1% браузват чрез лаптоп или таблет. Facebook е най-популярната социална мрежа у нас, а едва 20% от българите използват интернет за взаимодействие с органите на държавната администрация, съобщава БГНЕС.
Според резултатите на националната статистика от проведеното през 2017 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от хората, 63% от българските домакинства разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет. 66.9% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.
През 2017 година с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен район, съответно със 70.5 и 70.4%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Югоизточния и Северозападния район, където с достъп до интернет са съответно 62.1 и 57.8% от домакинствата. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62% за домакинствата без деца.
Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях - 53.6%, посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 48.8% смятат, че нямат нужда от него - не е полезен, интересен и др., а според 27.9% от домакинствата оборудването е скъпо.
През 2017 година 58.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва компютър всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Запазва се тенденцията на растеж и по отношение на регулярното използване на интернет от хората, като 61.9% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.
Най-активни потребители на компютри и интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като съответно 82.8 и 88.1% от тях използват компютър или интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и едва 16.3% от хората на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно, а 15.7% използват компютър в ежедневието.
Мъжете са по-активни при редовното използване на компютри и интернет в сравнение с жените. 59.7% от мъжете използват компютри, а 63.0% - интернет, докато при жените относителните дялове са съответно 58 и 60.8%.
Значителни са различията при редовно използващите компютри и интернет по образование - докато 89.8% от хората с висше образование използват компютър в ежедневието си и 90.2% сърфират редовно в глобалната мрежа, то едва 27.7 и 32% от хората с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставят съответно компютрите и интернетът.
ThinkStock/Getty Images
Трудовият статус на хората също се отразява върху активността им в използването на цифрови технологии. Най-често използват компютри учащите - 95.6%, а 97.8% сърфират редовно. При работещите - заети или самонаети лица, относителните дялове на използващите компютри и интернет са съответно 76.3 и 79.6%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет - 46.3%, а 41.0% използват компютри.
Хората, които редовно използват интернет, предпочитат мобилния телефон за достъп извън дома или работното място - 85.3%, а 36.1% сърфират чрез лаптоп или таблет.
Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 97.4% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане/получаване на е-поща или споделяне на собствено създадено съдържание в уебсайт. Над 85 на сто от хората ползват интернет за телефонни и видеоразговори чрез различни приложения. Близо 79 на сто пък от хората ползват интренет за достъп до социалните мрежи, а 74 на сто четене на новини, вестници и списания онлайн. Над 70 на сто от ползващите интернет получават и пращат електронни писма с лична цел. 62 на сто от хората търсят и намират информация за стоки и услуги, 17 процента ползват мрежата за да правят планове и резервации за пътувания, 8.7 на сто се възползват от интернет банкиране, а близо 8 на сто ползват интернет, за да продават стоки и услуги чрез платформи за акуциони. 53 на сто - за здравето. Близо 46 на сто споделят текстове, снимки, видео. Близо 12 на сто от хората пък публикуват мнения по обществени или политически въпроси в уебсайт (напр. в блогове, социални мрежи, форуми и др.), малко над 4 на сто за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси. Над 10 на сто от хората, ползващи интернет за лични цели го правят за да търсят и кандидатстват за работа.
Gulliver/Getty Images
Най-популярната социална мрежа у нас е Facebook, като 38.5% от редовните интернет потребители проверяват акаунта си по няколко пъти на ден. 87% от хората използват глобалната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, новини, списания, търсене на информация, свързана със здравето, или намиране на информация за стоки или услуги.
Еднакъв е делът на използващите интернет за обществено и политическо участие - публикуване на мнения по обществени или политически въпроси в уебсайт, участие в онлайн анкети или гласувания, и с професионални цели - търсене или кандидатстване за работа по интернет, участие в професионални онлайн мрежи - 13%.
Резултатите от изследването показват, че 28.4% от редовните интернет потребители използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове. Потребители на облачни услуги са 29.7% от мъжете и 27.2% от жените. Хората на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този вид услуга - 37.5%), следвани от хората на възраст от 25 до 34 години - 35.5%). Едва 11.8% от хората на възраст 65 и повече години, които редовно използват глобалната мрежа, се възползват от тази услуга.
През текущата година за първи път в изследването се наблюдава т.нар. споделена икономика, която включва използването и споделянето на ресурси между частни лица като места за настаняване - стая, апартамент, вила и др., и превозни средства, напр. пътуване с кола. Резултатите показват, че 12.1% от хората, които са използвали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице чрез специализирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или чрез социални мрежи. По-малък е относителният дял на хората, които са се възползвали от предлагането на споделено пътуване - 3.9%.
Едва 20.7% от хората използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на хората, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация - 14.7%, следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница - 10.4%, и изпратилите попълнени формуляри - 8.3%, през последните дванадесет месеца. При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 21.6 и 19.8%.
ThinkStock/Getty Images
Резултатите от изследването на НСИ показват, че 44.3% от хората умеят да копират или преместват файлове или папки, а 27.9% могат да работят със софтуер за обработка на текст. Следват хората, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения - 19.9%, и тези, които използват софтуер за електронни таблици - 16.4%, или изготвят презентации - 15.0%. Едва 1.2% от хората са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.
През 2017 г. делът на хората, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 17.7%. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 30.9 и 33.9%, а едва 1.0% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет.
Жените са по-активни в онлайн пазаруването от мъжете - съответно 18.4 и 17.0%. Най-често онлайн са купувани дрехи и спортни стоки, като 73.3% от пазарувалите по интернет са поръчали такива артикули. На следващо място са закупуването на стоки за дома - 30.5%, и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации - 20.4%. Повечето стоки и услуги са били купени от продавачи от България - 87.5%, но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни - 34.6%, или от други страни извън ЕС - 16.2%. От чужбина основно са били купувани материални стоки - 85.7%, и хотелски резервации и ваканционни пакети - 25.3%.
През трите месеца преди анкетирането повечето лица са купували или поръчвали стоки или услуги между един и два пъти - 62.8%, като общата стойност на покупките основно е била до 200 лева.
ThinkStock/Getty Images
В заключение според изследването на НСИ, въпреки масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни почти три четвърти от хората никога не са пазарували по интернет. Като основна причина 75% от тях посочват предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик. 15.5% нямат необходимите умения, за да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения относно сигурността и поверителността на личните си данни. Немалко лица се притесняват от начина на доставка или връщане на стоките и възможностите за рекламация или пък не притежават разплащателна карта, която да позволява плащане по интернет - 8.2%.
