ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Само пет месеца, след като се присъедини към Европейския съюз, България ще гласува на първите си европейски избори. Страната ще избира 18 евродепутати.
Европейският парламент е един от основните органи на Европейския съюз. Седалището на Европейския парламент се намира в Страсбург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се състоят веднъж месечно в Страсбург. Допълнителните сесии и заседанията на отделните комитети се провеждат в Брюксел. Секретариатът на пармамента се намира в Люксембург.
Основните правомощия на Европейския парламент са:
- законодателна функция, която осъществява заедно с Европейския съвет;
- гласуване на бюджета и следене за правилното разходване на средствата от Европейската комисия;
- осъществяване на контрол върху изпълнителния орган на ЕС – Европейската комисия;
- политически контрол върху всички институции на Съюза.
Депутатите в Европейския парламент се избират пряко от гражданите на Европейския съюз от 1979 година за срок от пет години. Последните избори за евродепутати са проведени през 2004 година, когато към Съюза се присъединяват десет европейски държави. Броят на депутатите в Европейския парламент е 732-ма души, разпределени по партии, които представляват основните политически организации, движения и тенденции в политическия живот на страните членки на ЕС: Европейска народна партия-Европейски демократи, Партия на европейските социалисти, Съюз либерали и демократи за Европа, Зелени-Европейски свободен съюз, Европейска обединена левица-Северна зелена левица, Независимост и демокрация, Съюз Европа на нациите. 28 от депутатите пък са безпартийни.
След влизането на България и Румъния в Европейския съюз броят на депутатите в ЕП ще нарасне до 786 души, като 18 от тях ще са представители на България, а 36 – на Румъния.
В зависимост от законодателната процедура, предвидена от договорите, Европейският парламент участва в законодателния процес на Общността заедно със Съвета на Европейския съюз. Парламентът има 17 постоянни комитети, които разглеждат предложения, направени от Европейската комисия и след като го направят и одобрят дадено предложение, то влиза за разглежданe в Парламента. ЕП има право да прави поправки в дадени закони, но окончателното решение се взема от Съвета на Европейския съюз. Европейският парламент ратифицира споразуменията на Европейския съюз с други държави, както и вътрешни договори, договори за разшряване и т.н. Европейският парламент избира европейски омбудсман.
ЕП следи и контролира дейността на институциите на Европейския съюз и по-специално на Европейската комисия. Проверява счетоводните книги на ЕК. Европарламентът също така може да отхвърля еврокомисари или дори да разпусне Комисията, ако тя не изразходва правилно бюджета.
ЕП одобрява бюджета на Европейския съюз през декември. Преди това той и Съветът на Европейския съюз се събират през май и декември, за да решат как да се разпределят средствата от бюджета. Годишният бюджет на Европейския съюз обикновено е част от един по-дългосрочен бюджет, който се определя за няколко години напред и е обусловен от споразумения между отделните институции. В тази многогодишна финансова рамка е заложен максималният размер на разходите за период от няколко години, който се разпределя след това посредством годишните бюджети, гласувани от ЕП.
Ако има основания, ЕП може да отхвърли бюджета, като след това процедурата по неговото приемане трябва да се повтори. През последните години ЕП не се е възползвал от това свое право.
ИЗБОРИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
На 1 януари 2007 година влиза в сила Договорът за присъединяване на 
България и Румъния към Европейския съюз /ЕС/, подписан на 25 април 2005 година в Люксембург. Като страна членка България има право да излъчи свои представители в Европейския парламент /ЕП/, който е консултативен контролен орган на ЕС. Съставът му се избира чрез преки избори според избирателните системи на страните членки за срок от 5 години. Броят на мандатите, които се полагат на всяка страна членка, е определен според броя на населението на държавата. За работата си в ЕП депутатите са организирани не по национални, а по политически групи според политическата си принадлежност.
Според Договора от Ница на Европейския съюз /подписан на 11 декември 2000 г., в сила на 1 февруари 2003 година/ до края мандата на Европейския парламент през 2009 година на България са отредени 18 места, а през следващия мандат /2009-2014/ България ще разполага със 17 места. На 26 август 2005 година 40-ото Народно събрание избира 18 народни представители за наблюдатели в ЕП. На 20 декември 2006 година НС ги избира за членове на ЕП.
Изборите за членове на Европейския парламент са регламентирани със Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-ото Народно събрание на 22 февруари 2007 година. Насрочени са с Указ 66 на президента Георги Първанов от 7 март, Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България е назначена с Указ 76 от 13 март.
Право да кандидатства за член на Европарламента има всеки български гражданин, навършил 21 години към изборния ден, има постоянен адрес в страната, живял е постоянно най-малко през последните две години в България или в друга държава-членка на ЕС, няма гражданство в държава извън Общността и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Територията на страната е разделена на 31 избирателни района, които съвпадат с избирателните райони за последните избори за народни представители. Спрямо общите избори за Европейски парламент България, включително секциите извън границите й, представлява един многомандатен избирателен район.
Политически партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати имат право да издигат кандидати, които се подреждат в самостоятелна кандидатска листа. Броят им в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на членовете на България в ЕП.
Как да гласуваме за български представител в ЕП?
На изборите ще се гласува с бели бюлетини, пликове и прозрачни избирателни кутии. Бюлетините съдържат: наименованието на политическата партия, коалицията на политически партии или инициативния комитет; имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат; малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ предпочитанието /преференцията/ на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата. В горния ляв ъгъл на отделен ред с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва в каре номерът на бюлетината на съответната партия, коалиция или инициативен комитет. Ако в един плик има повече от една бюлетина за една партия, в изборните резултати ще бъде отчетен само един глас. Ако бъдат поставени повече от една бюлетини на различни партии, коалиции или независими кандидати, гласът няма да бъде зачетен. Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от националната избирателна квота. Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от националната избирателна квота, е равен на броя на членовете на ЕП от България, намален с броя на избраните независими кандидати.
На изборите за Европейския парламент имат право да гласуват 6 714 809 избиратели, по данни на говорителя на ЦИКЕП Александър Александров. 260 838 души са заличени общо от списъците. От тях 233 685 – заради деклариран настоящ адрес извън страна на ЕС. В това число са 185 662 души в Турция по този показател. 293 души са заличени поради неизпълнен критерий за уседналост. Това са тези, които са пристигнали от чужбина и са декларирали настоящ адрес на територията на страната по-малко от два месеца преди изборите.
Хората със запрещение са 5969, увеличили са се затворниците - 7308. Заличени са също така 1359 български граждани, които са пожелали да гласуват в чужбина. Издадените удостоверения за гласуване на друго място са 4470 и те са в пъти по-малко от предни избори, коментира Александров. Пожелалите да гласуват по настоящ адрес, когато той се различава от постоянния са 27 149 човека. На територията на страната са образувани 11 461 секции, а в чужбина са образувани 38 секции. ЦИКЕП до сега е регистрирала 44 456 застъпника, на които ще им бъдат издадени удостоверения. Партиите регистрират различен брой застъпници. Четири са партиите, посочили свои представители в различни секции в чужбина – ДПС, БСП, ДСБ и Атака.
В чужбина са разкрити 38 секции в 29 държави в общо 35 населени места. В Германия ще има четири секции - две в Берлин, и по една - в Мюнхен и в Бон. Във Франция и в Турция ще има по три секции, като в Турция една ще е в Анкара, а две - в Истанбул. В Сърбия и в Гърция ще има по две секции. В Либия няма да има секции. За разкриване на секция в чужбина е необходимо да има двайсет заявления от желаещи да гласуват. Повечето секции ще се в страни от ЕС. Ще има места за гласуване и в Китай, Афганистан, Русия и Македония. В чужбина може да се гласува само с международен паспорт.
За участие в изборите ЦИКЕП регистрира 11 партии, 3 коалиции и 2 независими кандидати. Отказана е регистрация на партия "Движение "Народен юмрук" за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани" и на независимите кандидати Здравко Георгиев и Кристиян Кръстев. На 16 април след изтеглен жребии ЦИКЕП определя поредността на бюлетините: номер 1 - "Зелена партия", номер 2 - "Съюз на свободните демократи" /ССД/, номер 3 - независим кандидат Никола Иванов, номер 4 - партия "Ред, законност и справедливост", номер 5 - Коалиция на Българските социалдемократи, номер 6 - "Демократи за силна България " /ДСБ/, номер 7 - коалиция "Платформа европейски социалисти - Българска социалистическа партия и партия "Движение за социалиен хуманизъм", номер 8 - "Съюз на демократичните сили" /СДС/, номер 9 - коалиция "Земеделски народен съюз", номер 10 - партия "ГЕРБ", номер 11 - Национално движение "Симеон Втори" /НДСВ/, номер 12 - "АТАКА", номер 13 - независим кандидат Мария Серкеджиева, номер 14 - "Движение за права и свободи" /ДПС/, номер 15 - "Комунистическа партия на България", номер 16 - партия "Граждански съюз за нова България".
КАНДИДАТСКИ ЛИСТИ:
1. Зелена партия:
Тома Георгиев Белев
Горица Николаева Кръстанова
Александър Панайотов Каракачанов
Огнян Кръстев Ковачев
Борислав Иванов Недев
Иван Върбанов Иванов
Светлана Димитрова Янкова
Иван Петров Мастиков
Валентина Статева Костова
Георги Борисов Стойчев
Милен Маринов Петрушев
Силвиа Никова Караникова
Красимир Евгениев Казаков
Мариян Димитров Курташев
Галя Ангелова Петрова
Пламен Михайлов Първанов
Севдалин Димитров Атанасов
Христо Георгиев Бардуков
2. Съюз на свободните демократи
Стефан Антонов Софиянски
Радослав Милев Кацаров
Сашо Николов Рангелов
Милан Стоянов Миланов
Ивайло Тодоров Радославов
3. Независим кандидат
Никола Петков Иванов
4. Ред, законност и справедливост
Васил Сотиров Сотиров
5. Коалиция на българските социалдемократи
Константин Димитров Тренчев
Здравка Владимирова Кръстева
Божидар Николов Томалев
Хюлия Айханова Топал
Драгомир Павлов Драганов
Ганчо Тодоров Ганчев
Мерлин Мустафа Шабан
Асен Николов Сираков
Людмил Бориславов Велчев
Мария Б. Жайгарова-Йорданова
Пламен Вълканов Червенков
Мария Янева Недялкова
Емел Юсеинова Зейнева
Мария Цончева Кръстева-Делина
Роза Димитрова Кирова
Галина Иванова Николова
Любомира Емилова Витанова
Чавдар Иванов Николов
6. Демократи за силна България
Константин Стефанов Димитров
Светослав Христов Малинов
Иван Николаев Иванов
Даниел Павлов Митов
Пламен Симеонов Цветков
Кина Симеонова Андреева
Ивана Иванова Енева
Валентина Наумова Христова
Цветнен Димитров Цветков
Христо Йорданов Даскалов
Евелина Б. Павловска-Живкова
Вениамин Вълков Тодоров
7. ПЕС-БСП и ДСХ
Кристиан Иванов Вигенин
Илияна Малинова Йотова
Атанас Атанасов Папаризов
Маруся Иванова Любчева
Евгени Захариев Кирилов
Емил Аврамов Кало
Георги Петков Близнашки
Жасмина Ж. Мирчева-Сиракова
Петър Стефанов Филипов
Катя Колева Келевска
Деница Златкова Златева
Георги Димитров Попов
Лъчезар Крумов Костов
Боян Стефанов Чуков
Любомир Ангелов Петков
Виолета Александрова Чавдарова
Мартин Симеонов Славов
Наталия Стоянова Стоянова
8. Съюз на демократичните сили:
Петър Стефанов Стоянов
Лъчезар Благовестов Тошев
Мартин Димитров Димитров
Любов Любенова Панайотова
Петър Владиславов Славов
Евгений Методиев Кънев
Вълчо Иванов Чолаков
Христо Йорданов Кирчев
Мария Анкова Бойчева
Павел Димитров Паунов
Богдан Николов Дренски
Ивайло Борисов Ръхов
Валери Иванов Белчев
Тодор Христов Гунчев
Ваня Михайлова Дюлгерова
Даниел Николов Мирчев
Коста Стефанов Костов
Андон Василев Гинев
9. Земеделски народен съюз:
Стефан Петров Личев
Румен Маринов Йончев
Стелиян Иванов Стоянов
Константин Димитров Маджаров
Емил Емилов Темелков
Татяна Благоева Ортоманова
Джамал Реджепов Асанов
Христина Симеонова Цветкова
Васил Донов Тошев
Радослав Стойков Христов
Райко Василев Масларски
Снежанка Богомилова Коларова
Чавдар Стоянов Чавдаров
Мустафа Мехмед Еюпов
Стефан Иванов Цанков
Марияна Иванова Спасова
Станислав Величков Богданов
Борислав Димитров Китов
10. ГЕРБ:
Душана Панайотова Здравкова
Владимир Андреев Уручев
Николай Евтимов Младенов
Петя Ставрева Ставрева
Румяна Русева Желева
Невена Димитрова Матеева
Мария Петрова Кръстева
Андрей Андреев Ковачев
Илиана Борисова Филипова
Ренета Рашева Рашкова
Преслав Пламенов Борисов
Христина Онник Каспарян
Галина Симеонова Симеонова
Милен Николаев Врабевски
Ирина И. Йорданова-Колева
Татяна Спасова Кметова
Нина Л. Стоянова-Вараджакова
Милена Цветанова Дамянова
11. НДСВ:
Биляна Илиева Раева
Аспарух Аспарухов Панов
Антония Стефанова Първанова
Радостина Сергеева Иванова
Маргарита Н. Хранова-Бойчева
Гергана Симеонова Спиридонова
Меглена Николова Русенова
Любомир Тодоров Георгиев
Наталия М. Къснеделчева-Казакова
Елена Георгиева Канева
Людмила Лозанова Андреева
Бисер Николов Ялъмов
Йордан Светиев Тужаров
Петя Живкова Хантова
Николай Ангелов Кирилов
Мария Димитрова Димитрова
Мария Иванова Донева
Соломон Исак Паси
12. Атака
Димитър Кинов Стоянов
Славчо Пенчев Бинев
Десислав Славов Чуколов
Димитър Стефанов Таралежков
Данчо Димитров Хаджиев
Петър Иванов Хлебаров
Митко Иванов Димитров
Румен Атанасов Ваташки
Цвета Алипиева Георгиева
Тодор Петков Христев
Боян Цветков Лалов
Иван Илиев Ников
Камен Маринов Каменов
Константин Димитров Костов
Пламен Валентинов Трънски
Николай Цвятков Николов
Валери Цветков Атанасов
Биляна Йорданова Гавазка
13. Независим кандидат:
Мария Стоянова Серкеджиева
14. Движение за права и свободи:
Филиз Хакъева Хюсменова
Мариелка Величкова Баева
Метин Хюсеин Казак
Владко Тодоров Панайотов
Ваня Л. Матанова-Колева
Милена Иванова Христова
Тимур Ахмедов Халилов
Корман Якубов Исмаилов
Искра Д. Михайлова-Копарова
Пенчо Николов Загорски
Анелия Митева Илиева
Атанас Цветанов Кънчев
Четин Хюсеин Казак
Фатме Муса Илияз
Неджми Ниязи Али
Алиосман Ибраим Имамов
Людмил Дочев Георгиев
Юнал Саид Лютфи
15. Комунистическа партия на България:
Ангел Георгиев Иванов
Божидар Петров Стоянов
Александър Димитров Паунов
Симеон Давидов Елазаров
Антон Димитров Димов
Силвия Левон Абгарян
Венцеслав Трифонов Георгиев
Илияна Иванова Петрова
Стойко Пелов Стойков
Спас Димитров Колев
Ивайло Петров Велинов
Георги Веселинов Шаранков
Нели Христова Ангелова
Стамен Стоянов Стаменов
Владо Славчев Божилов
Мария Маринова Белалова
Марко Димитров Димитров
Красимира Янкова Венкова
16. Граждански съюз за нова България:
Кръстьо Илиев Петков
Янка Крумова Такева
Диана П. Ковачева-Караджова
Станчо Георгиев Станчев
Сотир Ангелов Немов
Ирина Георгиева Терзийска
Анета Иванова Димитрова
Христо Неделчев Маринов
Венцислав Младенов Везиров
Елена Недялкова Василева
Любомир Ангелов Стайков
Йонна Бойчева Чорева
Лилия Руменова Илиева
Гюлшан Хашимова Мустафова
Евелина Георгиева Георгиева
Лъчезар Спасов Спасов
Мария Кръстанова Иванова
Кирил Иванов Обрешков
България и Румъния към Европейския съюз /ЕС/, подписан на 25 април 2005 година в Люксембург. Като страна членка България има право да излъчи свои представители в Европейския парламент /ЕП/, който е консултативен контролен орган на ЕС. Съставът му се избира чрез преки избори според избирателните системи на страните членки за срок от 5 години. Броят на мандатите, които се полагат на всяка страна членка, е определен според броя на населението на държавата. За работата си в ЕП депутатите са организирани не по национални, а по политически групи според политическата си принадлежност.
Според Договора от Ница на Европейския съюз /подписан на 11 декември 2000 г., в сила на 1 февруари 2003 година/ до края мандата на Европейския парламент през 2009 година на България са отредени 18 места, а през следващия мандат /2009-2014/ България ще разполага със 17 места. На 26 август 2005 година 40-ото Народно събрание избира 18 народни представители за наблюдатели в ЕП. На 20 декември 2006 година НС ги избира за членове на ЕП.
Изборите за членове на Европейския парламент са регламентирани със Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-ото Народно събрание на 22 февруари 2007 година. Насрочени са с Указ 66 на президента Георги Първанов от 7 март, Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България е назначена с Указ 76 от 13 март.
Право да кандидатства за член на Европарламента има всеки български гражданин, навършил 21 години към изборния ден, има постоянен адрес в страната, живял е постоянно най-малко през последните две години в България или в друга държава-членка на ЕС, няма гражданство в държава извън Общността и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Територията на страната е разделена на 31 избирателни района, които съвпадат с избирателните райони за последните избори за народни представители. Спрямо общите избори за Европейски парламент България, включително секциите извън границите й, представлява един многомандатен избирателен район.
Политически партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати имат право да издигат кандидати, които се подреждат в самостоятелна кандидатска листа. Броят им в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на членовете на България в ЕП.
Как да гласуваме за български представител в ЕП?
На изборите ще се гласува с бели бюлетини, пликове и прозрачни избирателни кутии. Бюлетините съдържат: наименованието на политическата партия, коалицията на политически партии или инициативния комитет; имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат; малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ предпочитанието /преференцията/ на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата. В горния ляв ъгъл на отделен ред с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва в каре номерът на бюлетината на съответната партия, коалиция или инициативен комитет. Ако в един плик има повече от една бюлетина за една партия, в изборните резултати ще бъде отчетен само един глас. Ако бъдат поставени повече от една бюлетини на различни партии, коалиции или независими кандидати, гласът няма да бъде зачетен. Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от националната избирателна квота. Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от националната избирателна квота, е равен на броя на членовете на ЕП от България, намален с броя на избраните независими кандидати.
На изборите за Европейския парламент имат право да гласуват 6 714 809 избиратели, по данни на говорителя на ЦИКЕП Александър Александров. 260 838 души са заличени общо от списъците. От тях 233 685 – заради деклариран настоящ адрес извън страна на ЕС. В това число са 185 662 души в Турция по този показател. 293 души са заличени поради неизпълнен критерий за уседналост. Това са тези, които са пристигнали от чужбина и са декларирали настоящ адрес на територията на страната по-малко от два месеца преди изборите.
Хората със запрещение са 5969, увеличили са се затворниците - 7308. Заличени са също така 1359 български граждани, които са пожелали да гласуват в чужбина. Издадените удостоверения за гласуване на друго място са 4470 и те са в пъти по-малко от предни избори, коментира Александров. Пожелалите да гласуват по настоящ адрес, когато той се различава от постоянния са 27 149 човека. На територията на страната са образувани 11 461 секции, а в чужбина са образувани 38 секции. ЦИКЕП до сега е регистрирала 44 456 застъпника, на които ще им бъдат издадени удостоверения. Партиите регистрират различен брой застъпници. Четири са партиите, посочили свои представители в различни секции в чужбина – ДПС, БСП, ДСБ и Атака.
В чужбина са разкрити 38 секции в 29 държави в общо 35 населени места. В Германия ще има четири секции - две в Берлин, и по една - в Мюнхен и в Бон. Във Франция и в Турция ще има по три секции, като в Турция една ще е в Анкара, а две - в Истанбул. В Сърбия и в Гърция ще има по две секции. В Либия няма да има секции. За разкриване на секция в чужбина е необходимо да има двайсет заявления от желаещи да гласуват. Повечето секции ще се в страни от ЕС. Ще има места за гласуване и в Китай, Афганистан, Русия и Македония. В чужбина може да се гласува само с международен паспорт.
За участие в изборите ЦИКЕП регистрира 11 партии, 3 коалиции и 2 независими кандидати. Отказана е регистрация на партия "Движение "Народен юмрук" за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани" и на независимите кандидати Здравко Георгиев и Кристиян Кръстев. На 16 април след изтеглен жребии ЦИКЕП определя поредността на бюлетините: номер 1 - "Зелена партия", номер 2 - "Съюз на свободните демократи" /ССД/, номер 3 - независим кандидат Никола Иванов, номер 4 - партия "Ред, законност и справедливост", номер 5 - Коалиция на Българските социалдемократи, номер 6 - "Демократи за силна България " /ДСБ/, номер 7 - коалиция "Платформа европейски социалисти - Българска социалистическа партия и партия "Движение за социалиен хуманизъм", номер 8 - "Съюз на демократичните сили" /СДС/, номер 9 - коалиция "Земеделски народен съюз", номер 10 - партия "ГЕРБ", номер 11 - Национално движение "Симеон Втори" /НДСВ/, номер 12 - "АТАКА", номер 13 - независим кандидат Мария Серкеджиева, номер 14 - "Движение за права и свободи" /ДПС/, номер 15 - "Комунистическа партия на България", номер 16 - партия "Граждански съюз за нова България".
КАНДИДАТСКИ ЛИСТИ:
1. Зелена партия:
Тома Георгиев Белев
Горица Николаева Кръстанова
Александър Панайотов Каракачанов
Огнян Кръстев Ковачев
Борислав Иванов Недев
Иван Върбанов Иванов
Светлана Димитрова Янкова
Иван Петров Мастиков
Валентина Статева Костова
Георги Борисов Стойчев
Милен Маринов Петрушев
Силвиа Никова Караникова
Красимир Евгениев Казаков
Мариян Димитров Курташев
Галя Ангелова Петрова
Пламен Михайлов Първанов
Севдалин Димитров Атанасов
Христо Георгиев Бардуков
2. Съюз на свободните демократи
Стефан Антонов Софиянски
Радослав Милев Кацаров
Сашо Николов Рангелов
Милан Стоянов Миланов
Ивайло Тодоров Радославов
3. Независим кандидат
Никола Петков Иванов
4. Ред, законност и справедливост
Васил Сотиров Сотиров
5. Коалиция на българските социалдемократи
Константин Димитров Тренчев
Здравка Владимирова Кръстева
Божидар Николов Томалев
Хюлия Айханова Топал
Драгомир Павлов Драганов
Ганчо Тодоров Ганчев
Мерлин Мустафа Шабан
Асен Николов Сираков
Людмил Бориславов Велчев
Мария Б. Жайгарова-Йорданова
Пламен Вълканов Червенков
Мария Янева Недялкова
Емел Юсеинова Зейнева
Мария Цончева Кръстева-Делина
Роза Димитрова Кирова
Галина Иванова Николова
Любомира Емилова Витанова
Чавдар Иванов Николов
6. Демократи за силна България
Константин Стефанов Димитров
Светослав Христов Малинов
Иван Николаев Иванов
Даниел Павлов Митов
Пламен Симеонов Цветков
Кина Симеонова Андреева
Ивана Иванова Енева
Валентина Наумова Христова
Цветнен Димитров Цветков
Христо Йорданов Даскалов
Евелина Б. Павловска-Живкова
Вениамин Вълков Тодоров
7. ПЕС-БСП и ДСХ
Кристиан Иванов Вигенин
Илияна Малинова Йотова
Атанас Атанасов Папаризов
Маруся Иванова Любчева
Евгени Захариев Кирилов
Емил Аврамов Кало
Георги Петков Близнашки
Жасмина Ж. Мирчева-Сиракова
Петър Стефанов Филипов
Катя Колева Келевска
Деница Златкова Златева
Георги Димитров Попов
Лъчезар Крумов Костов
Боян Стефанов Чуков
Любомир Ангелов Петков
Виолета Александрова Чавдарова
Мартин Симеонов Славов
Наталия Стоянова Стоянова
8. Съюз на демократичните сили:
Петър Стефанов Стоянов
Лъчезар Благовестов Тошев
Мартин Димитров Димитров
Любов Любенова Панайотова
Петър Владиславов Славов
Евгений Методиев Кънев
Вълчо Иванов Чолаков
Христо Йорданов Кирчев
Мария Анкова Бойчева
Павел Димитров Паунов
Богдан Николов Дренски
Ивайло Борисов Ръхов
Валери Иванов Белчев
Тодор Христов Гунчев
Ваня Михайлова Дюлгерова
Даниел Николов Мирчев
Коста Стефанов Костов
Андон Василев Гинев
9. Земеделски народен съюз:
Стефан Петров Личев
Румен Маринов Йончев
Стелиян Иванов Стоянов
Константин Димитров Маджаров
Емил Емилов Темелков
Татяна Благоева Ортоманова
Джамал Реджепов Асанов
Христина Симеонова Цветкова
Васил Донов Тошев
Радослав Стойков Христов
Райко Василев Масларски
Снежанка Богомилова Коларова
Чавдар Стоянов Чавдаров
Мустафа Мехмед Еюпов
Стефан Иванов Цанков
Марияна Иванова Спасова
Станислав Величков Богданов
Борислав Димитров Китов
10. ГЕРБ:
Душана Панайотова Здравкова
Владимир Андреев Уручев
Николай Евтимов Младенов
Петя Ставрева Ставрева
Румяна Русева Желева
Невена Димитрова Матеева
Мария Петрова Кръстева
Андрей Андреев Ковачев
Илиана Борисова Филипова
Ренета Рашева Рашкова
Преслав Пламенов Борисов
Христина Онник Каспарян
Галина Симеонова Симеонова
Милен Николаев Врабевски
Ирина И. Йорданова-Колева
Татяна Спасова Кметова
Нина Л. Стоянова-Вараджакова
Милена Цветанова Дамянова
11. НДСВ:
Биляна Илиева Раева
Аспарух Аспарухов Панов
Антония Стефанова Първанова
Радостина Сергеева Иванова
Маргарита Н. Хранова-Бойчева
Гергана Симеонова Спиридонова
Меглена Николова Русенова
Любомир Тодоров Георгиев
Наталия М. Къснеделчева-Казакова
Елена Георгиева Канева
Людмила Лозанова Андреева
Бисер Николов Ялъмов
Йордан Светиев Тужаров
Петя Живкова Хантова
Николай Ангелов Кирилов
Мария Димитрова Димитрова
Мария Иванова Донева
Соломон Исак Паси
12. Атака
Димитър Кинов Стоянов
Славчо Пенчев Бинев
Десислав Славов Чуколов
Димитър Стефанов Таралежков
Данчо Димитров Хаджиев
Петър Иванов Хлебаров
Митко Иванов Димитров
Румен Атанасов Ваташки
Цвета Алипиева Георгиева
Тодор Петков Христев
Боян Цветков Лалов
Иван Илиев Ников
Камен Маринов Каменов
Константин Димитров Костов
Пламен Валентинов Трънски
Николай Цвятков Николов
Валери Цветков Атанасов
Биляна Йорданова Гавазка
13. Независим кандидат:
Мария Стоянова Серкеджиева
14. Движение за права и свободи:
Филиз Хакъева Хюсменова
Мариелка Величкова Баева
Метин Хюсеин Казак
Владко Тодоров Панайотов
Ваня Л. Матанова-Колева
Милена Иванова Христова
Тимур Ахмедов Халилов
Корман Якубов Исмаилов
Искра Д. Михайлова-Копарова
Пенчо Николов Загорски
Анелия Митева Илиева
Атанас Цветанов Кънчев
Четин Хюсеин Казак
Фатме Муса Илияз
Неджми Ниязи Али
Алиосман Ибраим Имамов
Людмил Дочев Георгиев
Юнал Саид Лютфи
15. Комунистическа партия на България:
Ангел Георгиев Иванов
Божидар Петров Стоянов
Александър Димитров Паунов
Симеон Давидов Елазаров
Антон Димитров Димов
Силвия Левон Абгарян
Венцеслав Трифонов Георгиев
Илияна Иванова Петрова
Стойко Пелов Стойков
Спас Димитров Колев
Ивайло Петров Велинов
Георги Веселинов Шаранков
Нели Христова Ангелова
Стамен Стоянов Стаменов
Владо Славчев Божилов
Мария Маринова Белалова
Марко Димитров Димитров
Красимира Янкова Венкова
16. Граждански съюз за нова България:
Кръстьо Илиев Петков
Янка Крумова Такева
Диана П. Ковачева-Караджова
Станчо Георгиев Станчев
Сотир Ангелов Немов
Ирина Георгиева Терзийска
Анета Иванова Димитрова
Христо Неделчев Маринов
Венцислав Младенов Везиров
Елена Недялкова Василева
Любомир Ангелов Стайков
Йонна Бойчева Чорева
Лилия Руменова Илиева
Гюлшан Хашимова Мустафова
Евелина Георгиева Георгиева
Лъчезар Спасов Спасов
Мария Кръстанова Иванова
Кирил Иванов Обрешков
