Продължава да расте броят на необслужваните кредити в България, с което логично нарастват и заведените дела срещу длъжниците, които не успяват да платят заемите си. Така се увеличава и работата на съдия-изпълнителите, до които в крайна сметка се стига при разрешаването на споровете за дългове. На ден само в Софийския районен съд граждани и фирми завеждат между 500 и 600 дела за неиздължени суми, научи Дарик от съда. На фона на това от Камарата на частните съдебни изпълнители съветват българите, които срещат трудности при погасяването на свои задължения към банки и фирми бързо да се обърнат към кредиторите си за предоговаряне на задълженията си, за да не се удвои и даже утрои сумата, която в крайна сметка ще трябва да плащат след таксите по едно съдебно изпълнение.
Как се движи нивото на лошите вземания у нас, какво да правим ако съдия-изпълнител почука на вратата ни и доколко атрактивни пък са например отнетите вече за дългове имоти, пуснати на публична продан?
Всеки, който е теглил заем и е чел добре договора си, знае, че трябва да започне да се притеснява от среща със съдебната система и съдия изпълнител, ако закъснява с вноската си 30 дни.
В условията на криза обаче, когато голяма част от хората срещат трудности да покриват кредитите си, банките станаха далеч по-гъвкави и са готови освен да чакат повечко длъжника си и да преговарят с него - за разсрочване на вноските и възможни гратисни периоди. От банковата система продължават да отчитат ръст на лошите кредити и просрочията. Макар че според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова е относително добре, ако се запази сегашното положение на кредитите с просрочия.
„Просрочията над 90 дни са 7,5%а средно и аз бих казала, ако се задържим на това ниво или малко над това ниво, би било добре. Като че ли влошаването в по-дългосрочните кредити, имам предвид ипотечните кредити, където и размерите са по-високи, при намалени доходи обслужването става малко по-трудно. Според мен там влошаването е по-голямо. Освен това при малките и средни предприятия също влошаването е по-голямо. Докато при корпоративните клиенти малко сме по в състояние да го поддържаме", каза Виолина Маринова.
На фона на тази тенденция няма как да не се отчита и следващата - хиляди заведени дела за необслужвани кредити.
Само в Софийския районен съд дневно се завеждат между 500 и 600 дела, които са така наречените заповедни производства, научи Дарик от съда. За сравнение година по-рано тези дела - срещу взели бързи кредити за техника, обзавеждане и коли, срещу длъжници на банки, на кредитни компании, на ЧЕЗ, на „Топлофикация", са били наполовина - между 200 и 300 заведени дневно дела. Данните в отчета на районния съд за миналата година показват, че в трите граждански отделения през 2009 г. са образувани над 73 000 дела или с почти 20 000 повече спрямо 2008-а. Един граждански съдия е получил средно 1068 дела за годината, от които 80 на сто са посочените заповедни производства.
Гражданският процесуален кодекс позволява гражданите и фирмите, които имат безспорни дължими взимания до 25 000 лева да търсят бързата намеса на съда. Районният съд може да издаде заповед за плащане на парите или за връщане на вещите, която не може да се обжалва.
И така за длъжника пътят от съда до съдия-изпълнителя не е особено дълъг. Няма как председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев да не отчита ръст на делата, които стигат до тях в условия на криза. „За 2008-а са били 70 000, а за 2009-а вече са 110 000, тоест с 40 000 повече дела, което е доста сериозен ръст и за съжаление все повече хора остават без работа, все повече хора буквално казват „Няма откъде да плащам", каза Дичев.
Кризата отваря работа за съдия изпълнителите, но пък прави трудно събирането на дълговете. Ето какво каза Дичев:
За първи път, откакто работи частното съдебно изпълнение в България, отбелязваме спад на събраната сума. През 2008-а събраните суми са били 400 млн. лв., а за 2009-а са 320 млн. лв., тоест с 80 млн. лв. по-малко и причина за всичко това е икономическата криза в страната.
Повече дългове, по-малко събиране на тези дългове.
Да, повече лоши вземания, тоест неизплащани от хората и фирмите, съответно повече съдебни производства и за съжаление по-ниска събираемост дотолкова, доколкото и бизнесът, и хората изпитват затруднения при обслужването на тези задължения.
Кои дела преобладават - на хора с по-малки задължения или на фирми с по-сериозни дългове? „Като количество са най-много потребителските задължения по банковите кредити на физически лица. В същото време бизнесът дължи по-големи суми, но бройката е по-малка на делата, така че трудно може да се каже кои преобладават", каза председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Не е страшно да се окажеш длъжник, обяснява Георги Дичев и добавя: „Днес може да си длъжник, а утре кредитор". По-важно е как ще реагираш, ако изпаднеш в трудна финансова ситуация. Ето и съвет от Дичев:
Първото нещо, което трябва да правят, според мен и според колегите, е да търсят своя кредитор - било банка, било фирма или частно лице, за да се опитат преди да е минало през съдебна процедура, да предоговорят задължението, да го преструктурират, да го разсрочат, за да си спестят евентуално тези разходи, които после набъбват за съдебни такси, съдебно изпълнение, адвокатски хонорари, лихви и така нататък.
Примерно за един дълг, било овърдрафт или нещо друго невърнато на стойност 500 лв. при липса на контакт на този човек с банката или съответната институция...?
Възможно е да се удвои задължението, дори да се утрои. На тези, най-малките задължения процентно в пъти дори може да се увеличи. В момента, в който се стигне до нас, пак по същия начин трябва да се процедира. Първата стъпка е да се разговаря със съдебния изпълнител. Това не е негово вземане, той сам по себе си не може да го разсрочи, но би могъл да бъде медиатор между длъжника и кредитора за някакъв план за погасяване. А иначе специално за физическите лица законът предвижда възможност да изплащат задълженията си на части, ако внесат 30% от задължението и се съгласят писмено всеки месец да изплащат по 10% от цялата дължима сума.
Още преди кризата имаше сериозен интерес в аванс към ипотекирани имоти, които ще бъдат пуснати за публична продажба. Тъкмо за да се гарантира прозрачност и да се повиши интересът към тези търгове, Камарата на частните съдебни изпълнители качи всички предлагани имоти на новия си сайт още през май миналата година. Ако имате излишни пари в брой, можете да проверите за изгодна оферта. „Трудно се намират купувачи за имотите, въпреки че някои са на сравнително атрактивни цени. Знаете, че по отношение на недвижимите имоти има голяма стагнация в момента и пазарът върви надолу. До края на годината между 2000 и 3000 са имотите, които са обявени за продан в сайта. А на фона на 110 000 дела се вижда, че процентът с ипотекирани имоти е дост малък. Плюс това вътре не са само ипотекирани в тези имоти", коментира Дичев.
Друга пречка е, че част от имотите не са на реалната си цена в момента, а на доста по-висока, защото за да покрият вземанията си банките искали цена, близка до тази от времето на сключването на договора за ипотека.
И докато тези имоти, пуснати за публична продан вълнуват най-вече хората без финансови проблеми, то тези, които са закъсали откъм плащането на дълговете си, трябва бързо да се сдобият с един важен списък, приложен към Гражданския процесуален кодекс - там ясно е разписано кои вещи не може да ви вземе съдия-изпълнител, ако почука с изпълнителен лист на вратата ви. Вижте кое е защитеното ви имущество и уредете по най-бързия и удачен начин задълженията си.
